Как да разкрия истината на детето ми?

Според мен е още малък. Едва на 6 години! Изчакайте малко да порасне, поговорете с психолог кога е най-добре това да се случи и как. Има право да знае, но и не бива да го стресирате!

Ох,много сложна ситуация! Ти защо държиш да кажеш на детето,има си баща с когото се обичат,защо да разбира какъв изрод е истинският му баща? Или може би изчакай още някой друга година мисля че е малък още да го разбере

Да малък е, но си мисля, че има право да знае. Има една майка от групата ни, която е научила, дори ме пита дали е вярно и съм убедена, че го е споделила на поне още две майки и се притеснявам да не стане така, че децата им да чуят и после да питат сина ми дали е вярно или като цяло да му се присмиват. В днешно време децата са способни на всичко.

Децата са много жестоки понякога така е...но може в момент на ярост след време да се обърне и да каже на човекът който го е отгледал ,че не може да му се кара и да му казва какво да прави ,защото не му е баща и респекта да изчезне(говоря за след време през тинейджърските години)

Може да се консултирате веднага с психолог, на мен ми се струва, че точно сега е подходящия момент. Не е бебе, но не е и оформен характер все още и ще има време да свикне и израсне с мисълта. Мисля, че работа с психолог би ви била полезна точно в момента, по-нататък ми се струва, че ще е по-трудно.

А какво значи - има право да знае истината? Искате да намрази баща си, себе си и Вас, че сте му избрали такъв баща? Според мен трябва първо Вие да си изясните нещата за себе си. И когато това стане - ще намерите как да кажете на детето си без да го стресирате. Но задължително трябва да направите консултация с психолози как точно да стане, защото от думите Ви разбирам, че заради Вашите чувства ще объркате детето. Някои неща трябва да останат само за Вас, защото са си само Ваши - чувствата, побоищата и т.н. Не натоварвайте детето с тази вина. Има начини детето да узнае  своя произход, но без драматизма на вашите отношения. Успех!

Много трудна и сложна ситуация. Попринцип смятам, че е добре децата да знаят произхода си, за да няма криза на доверието, но при баща насилник, не знам доколко правилен е такъв ход. От друга страна ситуация ви притиска, защото веднъж станала достояние тази информация, задължително ще стигне до детето. Смятам, че е абсолютно наложително да се консултирате с психолог възможно най-бързо.

Същата дилема я има при деца, заченати с донорски материал (бил той донорска сперма или донорски яйцеклетки). Психолозите съветват още докато са малки децата (3-4 годишни), да им се обяснява много за донорството и полека да се вмъкне обяснението, че при появата им на бял свят има и трето лице. Иначе по темата - колкото по-рано, толкова по-добре.

Грешно е да се скрие такава информация от детето. Това е част и от неговия живот в крайна сметка, не можем избирателно да премахваме нещата които не ни харесват в живота ни.
Стига сме подценявали децата и способността им да обработват информация. Децата ни са пълноправни другари в живота и заедно сте преминали през лош етап, но сега сте добре. То има право да знае какво сте преминали, това е вашият общ живот и история. Децата са разбиращи и адаптивни. Прекаленото щадене на чувства и пазене на нерви, особено укривайки толкова важни аспекти на живота, крият повече проблеми в дългосрочен план.
Определено би имало криза на доверието един ден когато детето разбере, а то ще разбере някой ден 100%.
По - добре ли ще ви е да стоите и да гризете нокти всеки път, разбирайки че някой от някъде може да подшушне истината на детето ви - я майка в парка, я някой роднина, а някоя дете. По - добре го направете вие, вместо някой да го направи вместо вас. Вие най - добре познавате детето си и може да положите най - големите усилия да му обясните всичко и да запазите психиката му. Никой външен човек няма да го направи така както вие. И
Криейки, просто все едно си спестявате усилието и труда, но ще сте в постоянен стрес откъде и кога някой ще му каже и какво ще стане тогава.
Мисля че сега е подходяща възраст да се обясни по деликатен начин, в тази възраст идеята за биологичния му баща ще остане една абстракция. Говорете с детски психолог и психотерапевт, който да ви посъветва с какви точно изразни средства да го направите, както и как да си подбирате отговорите на въпросите които ще се заформят в детската глава. Някак така трябва да станат нещата, че детето да остане с чувство на облекчение и щастливо от ситуацията в която е сега (с двама любящи родители), вместо с усещане за лошо стечение на обстоятелства в живота си.

Вижте, ако наистина държите детето да е наясно с това нещо, май е най-добре да не отлагате още много. Защото ако му кажете след време рискувате да ви намрази. Виждала съм подобни случаи. А вече за това как да подходите, наистина може би е най-добре да се допитате до специалист.

Сега, докато е малък му кажете.Децата много по-лесно приемат такива неща в ранна възраст.Говорете с психолог как да му
поднесете историята сега, а в бъдеще да добавите още към нея.
#BGMлоялнапрограма

И за мен е правилно детето от самото начало да знае истината. Аз съм потърпевша от такова криене на тайни, заради което чак когато бях на 34 години майка ми реши най-после да ми признае, че съм осиновена. Никак не е приятно да разбереш, че си живял целият си съзнателен живот в лъжа.
Консултирайте се с психолог и му кажете, нито е страшно, нито е страмно. Намерили сте човек, който да даде по-добър живот на вас и детето ви и това е най-важното.

Колкото по-рано, толкова по-добре.
Най-малкият ни син е от донорска яйцеклетка и обсъждаме темата свободно от раждането му. Сега е на 2 и 1/2 г. Даже не знам дали разбира, но расте с яснотата и я приема за напълно естествена.

На тази възраст детето още има шанс да приеме спокойно истината. Потърсете психолог, който да намери правилния подход. Или бащата да говори с него, щом толкова се разбират и обичат двамата, за да го убеди, че истината не променя отношението му и желанието да му бъде баща.

Колкото по-малко е детето, толкова по-добре. Децата не изпадат в излишни разсъждения, за разлика от възрастните. Кратко обяснение и сериозно наблягане, че малката клетка за да стане бебето е подарена/дадена от друг човек, но неговият татко е партньорът ви, който го е отгледал, възпитал и обича най-много на света след вас, и че истинските му баба и дядо са родителите на партньора ви. Няма нужда да е по-сложно от това.
На шест са напълно способни да разберат базовата идея, може би ще последват няколко въпроса, на които трябва да се отговори подобаващо, пак със завъртане в същата посока - друг човек е дал клетката, истинският татко е който го отглежда, и ще отмине.
И обратното, колкото по-голямо е детето, толкова по-трудно може да приеме такава новина, особено ако я научи от други.