В началото на връзката ни, разбира се всичко беше цветя и рози. Трудно ни беше да сме разделени. Почти не ставахме от леглото. Показваше ми, че ме иска много. Бързо заживяхме заедно. Роди ни се дете и ежедневието ни погълна. Секса стана рядко явление. Но го имаше 1/2 пъти в седмицата. От повече от година нещата доста се влошиха. Секс почти няма. Само когато оставим детето при бабите 1/2 пъти в месеца. Не искам да кажа, че мъжа ми е лош съпруг, напротив, работи , грижи се за дома и колата, отговорен. Но секса яко куца. Още от самото начало симулирах, беше ми невъзможно да свърша, но го отдавах на факта, че още се опознаваме, да ама това продължава и до днес. Доста пъти се опитвах да повдигам въпроса, уж ме чува ама нищо. Казах, че не ми обръща внимание там долу и нещата при мен не се случват, че трябва да се постарае, да ме възбуди, какво трябва да направи, за да свърша буквално за минута.. ноо оставам неразбрана. Обичам го и го желая, но от доста време все аз си го търся, което ме навежда на мисълта, че вече не го привличам. Няма мръсни коментари, опипване или нещо подобно да ми покаже, че ме иска. Нищо. Обикновено като се прибере от работа, яде и ляга на дивана, гледа телевизия или телефона, след час отива да ляга. Всеки път трябва да заявявам предварително, че искам секс, след което следва израза:" събуди ме, като заспи малката". Разбирам, че е изморен от работа и стреса в ежедневието, но всички си имат грижи и отговорности. За момента не работя и стоя вкъщи, но не означава, че си клатя краката по цял ден. Готвя, чистя, оправям, гледам детето, ходим по доктори,.разболява се и тн. Правя всичко вкъщи и се старая да обръщам еднакво внимание и на двамата. Но като ми го каже това вечер, просто ми убива желанието..все едно по задължение.
Вместо да каже "Искам да те ч*кам тази вечер" или каквото и да е, намек, поглед ..нещо. Не показва, че има желание за секс. Получавам го само, когато я няма малката. Това не е нормално за младо семейство, какво ли ще стане след 10г.? Пробвал съм с намеци, бельо и каквото се сетите, но не се впечатлява. Пак ляга и заспива.. Имам вибратор от години, който го ползвам и до днес, той знае за него. Не му беше приятно като разбра, говорихме и му споделих отново, че не съм задоволена, искам нещата да се подобрят и ще го махна като си оправим проблемите. Очаквах, че това ще го мотивира малко, но уви. Дълго време мислех, че проблема е в мен, но при положение, че съм млада, поддържана жена, която носи грим ежедневно, облича се добре, готви вкусно, чисти, пере и прави яки с*рки и спрахотен секс според него, стои незадоволена? От мъжко внимание, не мога да се оплача, защото го получавам. Понякога се сблъсквам с доста директни и брутални мъже, които ми пишат някакви неща, показвам му, аз съм откровена жена. Нищо не крия, знае, че никога не бих изневерила, има ми 100% доверие, не ме ревнува, защото никога не съм давала повод. Може би там ми е грешката, че се чувства твърде спокоен с мен и няма нужда полага усилия нещата да вървят добре, като знае, че няма да го предам. Не знам и аз... Дори прекрати дългогодишно приятелство с много близък за него човек, заради мен. Защото въпросния тип, за малко да ме изнасили в собствения ни дом, но това е друга тема. Мисълта ми е, че знае и вижда, че съм хубава и желана от други, но това не го провокира да се замисли, какво има до себе си. Аз не си търся чуждо внимание, искам само неговото. Желая само него, отдадена съм до край за него, не поглеждам други и не мисля за други, а само за него. Става ми зле, като виждам някой да ме желае толкова силно, а моя мъж не...вече не знам как да се чувствам и какво да направя, имам чувството, че съм безсилна. Нямам самочувствие и нямам желание за нищо. Нито да се старая, нито да си го прося едва ли не. Имам чувството, че съм сама в тази връзка и сякаш моите нужди и желания са незначими.
Моля ви, за съвет. Обичам го, обичам семейството си. Не искам да се разделяме, заради това. Но ако продължава ще се замисля за раздяла. И за тези от вас, които ще ката само за това мислиш, детето не е ли важно, ще кажа, че детенцето ми , винаги ще бъде на първо място и мисля за нея, но искам да дам и добър пример един ден. Свидетел съм на хора, които са заедно цял живот без да се обичат ама нали заради децата. Това е по лошо, това не е добър пример. Човек трябва да си бъде приоритет номер едно, за да даде този пример и на детето си. Да отстоява своето, да бъде уважавано и обичано. Да има самочувствие и да знае цената си. Искам най-доброто за нея!
Колкото до секса, ще кажа, че за мен никога не е било просто секс. Първо аз съм човек, който има само 2"бройки" в живота си (мъжа ми и бившия ми годеник). Първия път, когато го правих бях на 19. Можех много преди това, имах много гаджета, но не исках да го правя с някой, за който ще съжалявам. Искам да се отдаде на човека до себе си, който ще оцени това. Всички знаем, че първия път се помни цял живот, не исках да го помня с лошо и да съжалявам, както много приятели направиха. Мисля, че постъпих разумно и се гордея с това. Секса е много повече от един акт, нагон и оргазъм, да.. Когато обичаш е страхотно, дори и да липсва оргазъм всеки път, точно за това не оставих мъжа си още преди да заживеем заедно. Защото го обичам. Проблема е, че е системно и желание няма.
Не знам дали ме разбрахте, просто всичко е каша в главата ми, проблеми много и се опитвам да опиша ситуацията.
Благодаря на хората, които ще си направят труда да прочетат дългия ми пост.