И все пак, се надяваме, че лекарят би могъл да съдейства със съвети как да се говори със жената, така че тя по-лесно да склони да се прегледа и да се лекува.
Хората, дори когато страдат, имат голямо съпротивление да ходят на каквато и да е терапия. Аз съм ходила преди години и лекарят каза - ще те взема, но имай предвид, че без мотивация и без много усилия, няма да стане. Откъде ще дойде тази мотивация в конкретния случай?
По стечение на обстоятелствата имам и много примери около мен, на хора, които имат отявлена нужда от терапия, но не го признават и не го приемат с години. Моя близка 20 години влачи проблем, който може да бъде решен, но тя си затваря очите за него, периодично има кризи, но дори страданието не я мотивира. Преди 5-6 години, едвам я убедих да иде на терапевт, за щастие устоя поне половин година да го посещава и направи голям прогрес в състоянието си. Сметна, че ѝ е достатъчно и преустанови. В момента дъщеря ѝ е в сходна ситуация и тя тепърва, 20 години по-късно осъзнава, че препоръчва на дъщеря си това, което самата тя не е направила, както и колко ключово е то, за да може дъщеря ѝ да избегне нейния живот, и да не се ограничава от толкова много нормални неща поради нереални страхове. :/
Тук на жената трябва да ѝ се говори, на час по лъжичка, и малко по малко да се пробива път до нея, за да възприеме, че има нужда от помощ. Също вероятно трябва да се говори и с родителите ѝ, да спрат да я обработват, и да ѝ пълнят главата с глупости как автора ще я прецака и ще ѝ вземе детето. Тъжна работа като цяло.
Разбира се, може просто да се приеме, че е зла, и да се поеме в посока разрушаване на всичко, което 7 години са градили. 🙄