_Gabrielle_, права си за всичко. Тя не иска да иде доброволно на психиатър. А и дори въпросния психиатър да не ги отпрати към семеен терапевт, дали би изписал терапия дистанционно? Това не ми се вижда особено професионално. Да ги посети вкъщи? Та тя не пуска дори родителите си.. А кой ще я накара да пие хапчетата? Насила ли ще ѝ се помага?
И все пак, се надяваме, че лекарят би могъл да съдейства със съвети как да се говори със жената, така че тя по-лесно да склони да се прегледа и да се лекува.
Хората, дори когато страдат, имат голямо съпротивление да ходят на каквато и да е терапия. Аз съм ходила преди години и лекарят каза - ще те взема, но имай предвид, че без мотивация и без много усилия, няма да стане. Откъде ще дойде тази мотивация в конкретния случай?
По стечение на обстоятелствата имам и много примери около мен, на хора, които имат отявлена нужда от терапия, но не го признават и не го приемат с години. Моя близка 20 години влачи проблем, който може да бъде решен, но тя си затваря очите за него, периодично има кризи, но дори страданието не я мотивира. Преди 5-6 години, едвам я убедих да иде на терапевт, за щастие устоя поне половин година да го посещава и направи голям прогрес в състоянието си. Сметна, че ѝ е достатъчно и преустанови. В момента дъщеря ѝ е в сходна ситуация и тя тепърва, 20 години по-късно осъзнава, че препоръчва на дъщеря си това, което самата тя не е направила, както и колко ключово е то, за да може дъщеря ѝ да избегне нейния живот, и да не се ограничава от толкова много нормални неща поради нереални страхове. :/
Тук на жената трябва да ѝ се говори, на час по лъжичка, и малко по малко да се пробива път до нея, за да възприеме, че има нужда от помощ. Също вероятно трябва да се говори и с родителите ѝ, да спрат да я обработват, и да ѝ пълнят главата с глупости как автора ще я прецака и ще ѝ вземе детето. Тъжна работа като цяло.
Разбира се, може просто да се приеме, че е зла, и да се поеме в посока разрушаване на всичко, което 7 години са градили. 🙄
И все пак, се надяваме, че лекарят би могъл да съдейства със съвети как да се говори със жената, така че тя по-лесно да склони да се прегледа и да се лекува.
Хората, дори когато страдат, имат голямо съпротивление да ходят на каквато и да е терапия. Аз съм ходила преди години и лекарят каза - ще те взема, но имай предвид, че без мотивация и без много усилия, няма да стане. Откъде ще дойде тази мотивация в конкретния случай?
По стечение на обстоятелствата имам и много примери около мен, на хора, които имат отявлена нужда от терапия, но не го признават и не го приемат с години. Моя близка 20 години влачи проблем, който може да бъде решен, но тя си затваря очите за него, периодично има кризи, но дори страданието не я мотивира. Преди 5-6 години, едвам я убедих да иде на терапевт, за щастие устоя поне половин година да го посещава и направи голям прогрес в състоянието си. Сметна, че ѝ е достатъчно и преустанови. В момента дъщеря ѝ е в сходна ситуация и тя тепърва, 20 години по-късно осъзнава, че препоръчва на дъщеря си това, което самата тя не е направила, както и колко ключово е то, за да може дъщеря ѝ да избегне нейния живот, и да не се ограничава от толкова много нормални неща поради нереални страхове. :/
Тук на жената трябва да ѝ се говори, на час по лъжичка, и малко по малко да се пробива път до нея, за да възприеме, че има нужда от помощ. Също вероятно трябва да се говори и с родителите ѝ, да спрат да я обработват, и да ѝ пълнят главата с глупости как автора ще я прецака и ще ѝ вземе детето. Тъжна работа като цяло.
Разбира се, може просто да се приеме, че е зла, и да се поеме в посока разрушаване на всичко, което 7 години са градили. 🙄
