Жена ми се опитва да изолира мен и бебето от роднини и приятели

И аз мисля, че е добре авторът да отиде на терапевт и през неговите съвети да лекува и жена си. По-късно и тя може да се съгласи.
Второ, да не разрешава на родителите му да говорят с нея директно. Това още повече влошава проблемите. Кой крив кой прав не е сега времето да го мислят, това е второстепенен проблем. Да се оправи жена му, после и другите неща.

Трето, ако може авторът да ходи с жена си на контролните прегледи при педиатъра. Там да задава въпроси - трябва ли детето да излиза повече на въздух, как се изгражда имунитет и т.н.   

Естествено, че това е вариантът да разклатиш тотално една родилка, която и без това е податлива в момента.
Просто са различни методите, когато искаш да помогнеш наистина и когато искаш да досъсипеш съпругата си.

Явно са я провокирали. То е голямо геройство да крещиш на прясна родилка, с очевидни проблеми. Като по-възрастни и евентуално възпитани е можело да прекратят разговора, а не да ѝ крещят. И да спрат да настройват сина си, а да го подкрепят да се консултира със специалист и да търси начин за терапия.


Поразява ме желанието на жени, да натикат в калта друга жена, очевидно с проблеми. Адвокат да си вземел ... че на мама му правата били нарушени. Не е истина какво чета.

Първа бременност е със сигурност.
Имаше приятелки, но с времето спряха да се виждат лека полека, без караници. Просто тя гледаше  в посока семейство, а те в посока кафета и ресторанти. Предимно с моите приятели и познати сме излизали последните 2 години.

Само да отбележа.
Детето излиза на разходки всеки ден. Просто контактът с външни хора е ограничен.

ЕХООО Някой това забеляза ли го  или защото е мъж го ингорирахте напълно.Мацката (майката е изтрещяла) .......в момента този човек живее в ДОМАШНО НАСИЛИЕ ........но все още успява да си сдържа нервите и да и намира оправдание за изблиците....и въпреки това явно вече усеща ,че нещата не са в реда на нещата за да пусне темата.

Алекс, къде прочете, че и крещят? Автора пише, че жена му е крещяла. Тук не е темата за свекървите, не я обръщайте на такава.
Ако тя не желае да се консултира с психолог или психиатър, може би нашстина адвокат може да даде съвети какво да се предприеме. Защото ако е истина това, което пише, в случая мъжа е обект на домашно насилие. И ако има психиатрично заболяване, което сега се е отключило може да посегне на мъжа си, на себе си или на бебето.

Ти обаче продължаваш да се самонавиваш, че те са започнали скандала и те са крещяли. А беше обратното. Прочети ми предишното мнение.

Щом детето излиза навън всеки ден, значи непосредсвена опасност за него няма. Отпуснете примката и я оставете да диша. Междувременно, вие се срещнете с добър терапевт и гоорете как да ѝ помогнете. Според мен е спено, щом агресира.

То може и без крясъци да провокираш друг човек.

Опасност има, щом тази жена показва такава агресия. Ако скочи от някъде, гушнал бебето си, защото в главата си ще го спаси по този начин  ОК ли е? Даже е по-опасно от строенето само вкъщи. Светят яко сигнални лампи.

Смяташ ли наистина, че е нормално това дете да излиза на разходки всеки ден, в същото време дори роднините му не са го виждали на живо. Камо ли приятели. Не съм почерпил дори за това, че имам дете щото можело да донеса някой вирус вкъщи.
Намерих си психотерапевт, може би написах. Казах на жена ми, че искам да ходя, тя каза да не ходя сега, не било времето.

Т.е. от това, което виждам тя изолира себе си и детето от всякаква помощ, изолира и мен от външна помощ.
Стигне ли се до адвокат, нещата са ясни. Аз не смятам да ходя до адвокат само за съдебен иск това дете да си вижда роднините по дата и час и ние да продължим да се правим на семейство. Просто се опитвам да изчерпам всички начини да ѝ помогна преди да се обадя на адвокат. Т'ва е най-лесното - да си тръгнеш и да кажеш "аз така не мога повече". Ама преди да си тръгна трябва да направя всичко по силите си.


Тя за бебето се грижи много добре. Там проблем няма. Чат-пат го използва срещу мен обаче, излиза с оправданието "изморена съм, няма да мога сега да я храня, трябва да поспя" и ми я дава аз да я храня докато съм на работа. Или пък ми е казвала "сега за наказание цяла нощ ти ще я гледаш, аз ще спя".

Глупости. Постовете ти са тенденциозни, неверни и внушават лъжи. В случая друг е натикан в калта, а за правата на "мама му" изобщо не е ставало дума. А прясната родилка е хубаво да помисли за детето си вместо да изпада в истерии и да налита на баща му. Така вреди на детето най-много.

Съжалявам, че се намирате в тази трудна ситуация. Уточнявам, че не се заяждам и не ви хуля, но ще ви питам, просто за да сме сигурни - вие колко често ѝ пилите на главата по този въпрос? Когато обсъждате, като на партньор  ли говорите, или звучите обвинително? Понякога човек не си дава сметка за своя принос към дадена динамика.

Винаги съм се възхищавала на мъже, които не се повличат по истериите ми като жена. Вижте можете ли да опитате да внасяте спокойствието в тези разговори? Ескалирането няма да помогне, вече сте го видял. Вижте можете ли да я приземявате с мъжка твърдост и да изисквате от нея да ви говори спокойно и уважително, вместо да ви крещи?

Спрете да настоявате и си дайте седмица-две, в които да ѝ играете по свирката с много любов, и влезте на 100% в ролята на подкрепящ партньор. Питайте я от какво има нужда и го вършете. И я наблюдавайте. Щастлива ли е? Депресирана ли е? Прекалено много ли се тревожи? Обсесивна ли е за някакви детайли? Най-вероятно преживява много стрес в тази нова роля, хормоните влияят на емоциите и е възможно да приема дори най-дребните неща за атака. Дори може да ѝ се струва, че всички са се обърнали срещу нея едновременно и е сама едва ли не срещу целия свят.

Вярвам, че може да намерите път към нея, но съм сигурна, че това не е чрез "атака" и директно оспорване на възгледите ѝ, а чрез подкрепа и искрен опит за разбиране от ваша страна.

ПП. И да вмъкна, че това не би било потъпкване на себе си, не го мислете от гледна точка на достойнство. Това е опит за подкрепа към партньорката ви, която очевидно има нужда от това.

Посети терапевта и не й се обяснявай къде отиваш.
Междувременно накарай родителите ти да се кротнат и да спрат да я предизвикват.

Тя не може да ме спре да отида. Аз ще отида, ако ще небето да падне. Просто споделям какво ми каза тя. За мен това си е червен флаг отвсякъде.

Billie Eve,
Повдигал съм темата не повече от 3-4 пъти общо. Като първите 2 пъти темата се приключваше с 2 изречения, 3-тия път стана малък скандал, 4-тия стана големия скандал.
Притеснителното е, че тя все отлагаше с нови и нови оправдания - да стане на 40 дена, ваксините, грипа, тва-онова. Накрая като свършиха оправданията започна с "майка ти те манипулира" и "аз сега ще ѝ се обадя да ѝ обясня на тая чума да не се бърка".

Нищо нормално няма в това нейното. Ама нали е "прясна родилка" (ега ти грозния израз) и естествено е в следродилна депресия (удобно оправдание за какви ли не отклонения и прищевки), та всички други са виновни, а тя невинна и трябва на пръсти да се стъпва около нея.