Публикувана: 13 март 2025, 10:58 ч.
Последно мнение: 20 март 2025, 10:46 ч.

Жена ми се опитва да изолира мен и бебето от роднини и приятели

17 616
674
1

# 45 13 март 2025, 12:37 ч.

Мнения: 1 946

Нямах предвид да идете при адвокат за съдебен иск, а просто да чуете едно професионално мнение за вашата ситуация. Адвокатите виждат много ситуации, понякога може да ви дадат добър съвет, и не за развод или съдебен иск.
Не мислите ли, че е по-добре, отколкото да ходите 1 година или повече на психолог заради друг човек, който има нужда от него?

При всички положения жена ви има нужда от помощ. Не я изоставяйте, но и ако се оставите на това статукво, как мислите, че ще се реши ситуацията?
От само себе си? Едва ли.

# 46 13 март 2025, 12:46 ч.

София
Мнения: 25 894

Аз съм склонна да вярвам на автора. Миналата година, когато дъщеря ми беше 1 клас, изобщо не пускаха на училище едно дете, защото било много болнаво и много се притеснявали.

# 47 13 март 2025, 12:55 ч.

София
Мнения: 276

Цитат на: ogreshnikov в чт, 13 мар 2025, 12:19

Смяташ ли наистина, че е нормално това дете да излиза на разходки всеки ден, в същото време дори роднините му не са го виждали на живо. Камо ли приятели. Не съм почерпил дори за това, че имам дете щото можело да донеса някой вирус вкъщи.

Разбирам ви, има много болка във вас - детето е желано, имал сте една представа как тази радост ще я споделите с близките си хора, и това ще увеличи още повече щастието ви. И тази възможност ви е отнета. Но думите ви казват друго. Надявам се да успеете да видите колко обвинение, колко осъждане има в тях. Жена ви реагира на осъждането и неизказаната ви болка няма как да я усети. Вие разговаряте, карате се, но не се чувате. Тя не ви чува. Но не я чувате и вие.

Цитат на: ogreshnikov в чт, 13 мар 2025, 12:19

Просто се опитвам да изчерпам всички начини да ѝ помогна преди да се обадя на адвокат. Т'ва е най-лесното - да си тръгнеш и да кажеш "аз така не мога повече". Ама преди да си тръгна трябва да направя всичко по силите си.

Помислете в кой момент помощта, както вие я виждате и разбирате, се превръща в насилие. Представете си, че пред вас има една врата, която е заключена. Имате 2 начина да влезете - или да я разбиете с взлом, или да накарате отвътре да ви се отключи.

Цитат на: ogreshnikov в чт, 13 мар 2025, 12:34

Притеснителното е, че тя все отлагаше с нови и нови оправдания - да стане на 40 дена, ваксините, грипа, тва-онова. Накрая като свършиха оправданията започна с "майка ти те манипулира" и "аз сега ще ѝ се обадя да ѝ обясня на тая чума да не се бърка".

Това с обидите е доста притеснително. Преди бебето, имало ли е подобен изказ от нейна страна или други признаци за липса на уважение?

# 48 13 март 2025, 12:59 ч.

Мнения: 2 974

Огрешников,
в грешка си и ти. Пак повтаряш, че не дава никой друг да вижда детето. Това е най-най-малкият ти проблем. Женати е зле, проявява насилие, а ти на първо място слагаш правата на Мама.

Не е само следродилна депресия, жената може да има друг здравословен проблем. За кратък период бях станала истеричка, не понасях дори себе си. Оказа се много тежък хормонален дисбаланс. Ходех по лекари, но диагнозата се забави. След започването на терапията, пак станах себе си. Доживот ще си пия хапчетата, но е ОК.
У нас е така - и други приятели стигнаха в интензивното и чак тогава им сложиха диагноза. Не съм лекар и дори няма да пиша предположения. Но консултирай се с ендокринолог. Ако тя не иска - знаеш отиваш вместо нея.

Още нещо, което ми направи лошо впечатление. Ти дори не раглеждаш хипотезата сам да гледаш детето, ако тя е опасна и е по-добре за детето. Помисли и над този вариант.

# 49 13 март 2025, 13:07 ч.

София
Мнения: 15 884

Като начало трябва да се отчете, авторе, че ние знаем само твоята версия. Жена ти може да има съвсем друга версия и в нейната глава поведението й да е напълно оправдано и ти да си го заслужаваш. Ние трудно ще преценим кой е крив и кой е прав.

Защо като начало не се опиташ да се успокоиш? Остави я малко нещата да се случват по нейния начин, за да се успокои и тя. Все пак е майка, а майчинството преобръща живота на една жена. Тя има нужда от подкрепата ти, а детето има нужда тя да е спокойна. Постепенно с времето ще работите по конфликтните теми.

Роднините и техните желания изобщо не трябва да са фактор. Ние с мъжа ми станахме родителите миналата година, още много приятели и роднини не са виждали детето. Не толкова заради болести, а защото имаме други приоритети, не ни остава време и сила винаги, и в крайна сметка, така се получи. Дори някой да недоволства, няма думата. Не намесвай други хора във вашите отношения. Нещата се изчистват между вас двамата.

# 50 13 март 2025, 13:08 ч.

Мнения: 2 053

Много мъчно ми стана от прочетеното. Жената вероятно е развила някаква психоза още по време на бременността и допълнително се е усложнила след раждането поради преумора, недоспиване, хормонален дисбаланс и всички тревоги, идващи с детето. Мисля обаче, че все пак не е само това, тъй като авторът споделя, че и преди е била сприхава, крещяла и т.н просто сега ескалира.

Съветът да се срещнеш сам с психотерапевт, който да те посъветва какво да правиш, е може би единствения правилен на този етап и е напълно задължително. Може би и трябва лекар обаче, а не знам как ще бъде накара насила да отиде.

С майка ѝ пробва ли да говориш на живо, с брат ѝ, откакто се е родило детето? Не вярвам всички да са чак толкова изтрещели, че да подкрепят поведението ѝ. На тях им се струва нормално, че не са виждали бебето ли? Това наистина не мога да го повярвам. Далеч ли живеят?

Бих казала да й скръцнеш малко със зъби, да спреш да се съобразяваш с безумните правила, но с това психично състояние не се знае на къде ще избие.

# 51 13 март 2025, 13:08 ч.

Мнения: 1 950

Пълнолетен човек не можеш да го заведеш насила на преглед. Единствено ако има психични промени, адвокат да даде съвет как се процедира с прегледа. Ендокринолог без хормони не може да му каже нищо, а жената трябва да се съгласи да и пуснат изследвания.

# 52 13 март 2025, 13:17 ч.

Мнения: 2 053

Не разбирам как толкова хора се опитват да смекчат ситуацията само защото става дума за жена?
Представете си написаното наобратно. Жената да разказва как мъжът ѝ не я пуска никъде след раждането, не дава на никого да види детето, изолира я от роднини, крещи преди бебето, посяга ѝ, нарича я боклук, замеря я с предмети! Тогава ще бъдете ли толкова толерантни, ще й казвате ли да му бъде подкрепа или ще я постъветвате да бяга с 200?!
Имала съм следродилна депресия, мислех всяка минута как трябва умра, не виждах смисъл в нищо и ревях денонощно, но не съм скачала на бой на мъжът си и не съм го наричала боклук и нещастник, айде моля ви се! Жената определено има проблем и няма какво мъжът да се успокоява, да търпи, да чака и т.н. Няма да й мине от самосебе си и няма да става по-добре. Ако не започне да се държи адекватно не ми се мисли за това дете как ще расте и какъв човек ще стане.

# 53 13 март 2025, 13:17 ч.

Мнения: 480

Много ми харесва,когато повечето четете с неразбиране...
Много добре ще направиш да отидеш на психолог,за да ти обясни как да помогнеш на жена ти!
След Ковид психиката на много хора се е променила ,възможно е много да е чела за болести и нейните роднини да са я наговорили,тук във форума имаше потребителка която толкова беше чела за неоткриваеми болести и пускаше теми дали съществуват специални генетични изследвания ,за да се разбере дали след 30 години това дете ще развие опасна болест.Понякога толкова информираност повече пречи отколкото вреди.
Малко положително бях същата като беше бебе не давах да я пипат ,гушкат,баща й задължително се преобличаше след работа и миеше ръцете всеки път преди да я гушне ,ако имаше болен в работата вкъщи стоеше с маска ,и всякакви такива неща,но всичко това ми отмина след шестия месец на бебето от самосебе си,макар че сега осем години по късно се карам на хората ако я пипат по бузите

# 54 13 март 2025, 13:21 ч.

София
Мнения: 15 884

Алина, няма как ситуацията да е обърната, защото е несъпоставима. Жената поема огромния физически и психически стрес от бременност, раждане и грижи по детето.

# 55 13 март 2025, 13:23 ч.

Мнения: 35 474

Не прочетох цялата тема подробно, та въпросът ми е Вашите родители (твоите и нейните) не са ли виждали внучето си изобщо? ....от раждането насам с никого ли не сте контактували? Дори и за час в парка...?

В крайна сметка това дете не може, а и не трябва да се гледа под похлупак.

# 56 13 март 2025, 13:27 ч.

Мнения: 5 060

Цитат на: biborana в чт, 13 мар 2025, 12:59

Е, това е. Жената не е ок, но много добре усеща, че мъжът ѝ е загрижен основно за майка си и нейните желания.
Ако автора иска да помогне на жена си, още утре ще си е уредил среща с психолог. Ако го вълнува повече мама - адвокат е правилния човек.

# 57 13 март 2025, 13:28 ч.

Мнения: 2 053

Цитат на: Лъвица в чт, 13 мар 2025, 13:21

Така е и това може да доведе до нервен срив, депресия и т.н. Но нищо не оправдава вербалната и физическа агресия към мъжът ѝ.
Няма как ако мъж крещи на жена си, обижда я и ѝ посяга да е насилник и изрод, а когато жена го прави да има "просто" депресия и да чакаме да ѝ мине.

До момента с този цитат и аз мислех, че е просто хипохондрия:
"Започна да ми посяга и физически - блъскане, замахване на юмруци. Доста по-едър съм от нея и мога да я смеля от бой, но не съм ѝ посегнал. Тя се респектира само от физическо надмощие - например като ѝ хвана ръцете и не ги пускам. Не смея да я ударя. Крещи докато детето спи в стаята и после вика "защо не караш да крещя, ти си виновен". Тя по принцип като се ядоса повишава тон, но никога не е било толкова зле - целият блок ни слуша. При последния скандал ме замери с предмет.

Накрая каза, че щяла да направи така детето да се отчужди от моите роднини, от мен, само с нейните щяло да се вижда. Казах ѝ, че аз съм дотук с нея ако не тръгнем на брачен консултант - психотерапевт. Тя отказва, нищо ѝ нямало."

Извинявайте ама обижда, блъска, заплашва, крещи. Или има сериозен психически проблем, който в никакъв случай не е депресия, или е просто насилник с проблеми с гнева в женски род.

# 58 13 март 2025, 13:33 ч.

Най-красивата страна
Мнения: 13 151

Когато се роди дъщеря ни и аз не исках много хора.Дойдоха само бабите.После след ден 15 излизах на разходка ,но до 40-ти ден не сме канили никого вкъщи и си го гледахме сами.
След това вече идваха и роднини и приятели ..
По заведения ходехме -но само там,където има градина и бебето спеше в количката.Излизали сме и с приятели .

Пазила съм бебето от вируси-да.
Не съм пускала вкъщи дори и племенниците ми,когато са болни.Хващаха вируси от училище..

Но това,което описва автора е прекалено.
Дали са му добър съвет-да посети психолог сам,след като жената не иска.

# 59 13 март 2025, 13:39 ч.

София
Мнения: 1 126

Много се извинявам, ама това - защо не караш да крещя, ти си виновен - ме навежда сериозно на мнението, че жената има социопатски наклонности. Та, Лъвице - разбираемо жената поема много неща, но я се върни и прочети, че човекът се е постарал да й угоди доста, ама все пак носи и прехраната у дома; тя се е усетила дотолкова, че да не му забрани и да работи. Дотук съм съгласна с мнението на Алина, а alex_jp малко да смени темата, че свекървата е виновна за всичко, защото майката на жената допринася силно за обострянето на проблема. В случая съм за двамата да си изяснят помежду си как ще я карат, но виждам, че тази жена се повлиява и от външно отношение и пример ...
Авторе иди на психолог/терапевт да те посъветва най-правилно как да постъпиш в ситуацията Ви; тук всеки пречупва през собствената си призма проблема Ви а един специалист ще е безпристрастен най-малкото. Не чакай жена ти да отлага и това, защото всичко се натрупва с времето и вместо да се оправят нещата докато могат, ще вземе да ескалира необратимо всичко ...

Препоръчани теми

Търся биологичния си баща

Загуба

С какво ви дразнят свекървите? – 168

Как преодолявате моменти на гняв, яд, умора, скука и подобни емоции

Причина:

Причина: