Направих нов профил, криво ми е, а съм объркана.
С приятеля ми няколко дена се карахме. Пречеше ми докато работя, имах задачки, които бяха важни и неща на компютъра, които трябваше да свърша. Пречеше ми, казвах му, че ме разконцентрира. Работим заедно и знае, че е важно. Омаловажаваше това, което правя, чудеше се как мен да изкара виновна с “Какво толкова”, “Дойдох само да те целуна веднъж” (не беше така, дърпаше ме, сърдеше се, че не му обръщам внимание, целуваше ме многократно, а ми боде много с брадата и не ми е приятно като ми я отърква в кожата и всичко съм го казвала). Вечерта си легнах към 22:00, защото на сутринта трябваше да стана по-рано, за да уча (допълнителни курсове карам). Направи всичко възможно да ме събуди - идваше, местеше ме, че съм легнала на цялото легло, отъркваше си брадата в мен, говореше ми, не му се спяло. Аз в просъница му казвах “Спи ми се, остави ме” “Будиш ме” накрая се разсъних и ядосано му казах “Дпбре, направи едно кафе, ставам”. Това се случи в 00:00. Да, но ме е унесло. Дойде отново в 02:00 и се повтори случката. Вбесих се и наистина станах, той пък си легна. Направих едно кафе, то вече няма заспиване. Върнах се в спалнята и му казах “Аз като няма да спя и ти няма да спиш!” (Че ме е събудил и т.н да не се повтарям). Стана, пихме кафе и той си легна като аз останах до сутринта.
Влезнах в спалнята вече, когато щях да лягам и на пук започнах с неговите номера - вдигах му крака, лягах и го дърпах и гушках - той се разсмя и ме попита “Какво правиш?”, през смях му отговорих правейки препратка към неговото поведение “Местя те, че си на цялото легло”. Както се смеехме обаче, ме бутна да легна като ме държеше и такива силни шамари един след друг ми удари по д****о, че на мен вече не ми беше смешно. Бяха силни и много продължителни. Докато ме удряше, аз спрях да се смея и с изненада му казвах “Каквп правиш?”, “Боли ме”, “Недей, боли ме”. Каза ми “Каквп толкова, нищо не е станало”. Загасих лампата и се обърнах с гръб към него. Опита се да ме прегърне, аз се дръпнах. Не знам как да опиша чувството… Неприятно се чувствах, от това, което направи и още ме болеше д** от шамарите.
Станах днес по никое време на обяд и в хола, още не си бях измила очите, отивай към банята ми се изрепчи “Няма ли да измиеш чиниите?”. Аз се изрепчих за вчера и ми каза “Ако мислиш така да се държиш с мен, си събирам багажа и си тръгвам!”. Казах му като иска да си тръгва, че не ме плаши.
Аз ли преувеличавам? Шега ли беше и аз ли приемам нещата по крив начин…? Чувствам се странно и гадно. Аз ли съм в грешка?
С приятеля ми няколко дена се карахме. Пречеше ми докато работя, имах задачки, които бяха важни и неща на компютъра, които трябваше да свърша. Пречеше ми, казвах му, че ме разконцентрира. Работим заедно и знае, че е важно. Омаловажаваше това, което правя, чудеше се как мен да изкара виновна с “Какво толкова”, “Дойдох само да те целуна веднъж” (не беше така, дърпаше ме, сърдеше се, че не му обръщам внимание, целуваше ме многократно, а ми боде много с брадата и не ми е приятно като ми я отърква в кожата и всичко съм го казвала). Вечерта си легнах към 22:00, защото на сутринта трябваше да стана по-рано, за да уча (допълнителни курсове карам). Направи всичко възможно да ме събуди - идваше, местеше ме, че съм легнала на цялото легло, отъркваше си брадата в мен, говореше ми, не му се спяло. Аз в просъница му казвах “Спи ми се, остави ме” “Будиш ме” накрая се разсъних и ядосано му казах “Дпбре, направи едно кафе, ставам”. Това се случи в 00:00. Да, но ме е унесло. Дойде отново в 02:00 и се повтори случката. Вбесих се и наистина станах, той пък си легна. Направих едно кафе, то вече няма заспиване. Върнах се в спалнята и му казах “Аз като няма да спя и ти няма да спиш!” (Че ме е събудил и т.н да не се повтарям). Стана, пихме кафе и той си легна като аз останах до сутринта.
Влезнах в спалнята вече, когато щях да лягам и на пук започнах с неговите номера - вдигах му крака, лягах и го дърпах и гушках - той се разсмя и ме попита “Какво правиш?”, през смях му отговорих правейки препратка към неговото поведение “Местя те, че си на цялото легло”. Както се смеехме обаче, ме бутна да легна като ме държеше и такива силни шамари един след друг ми удари по д****о, че на мен вече не ми беше смешно. Бяха силни и много продължителни. Докато ме удряше, аз спрях да се смея и с изненада му казвах “Каквп правиш?”, “Боли ме”, “Недей, боли ме”. Каза ми “Каквп толкова, нищо не е станало”. Загасих лампата и се обърнах с гръб към него. Опита се да ме прегърне, аз се дръпнах. Не знам как да опиша чувството… Неприятно се чувствах, от това, което направи и още ме болеше д** от шамарите.
Станах днес по никое време на обяд и в хола, още не си бях измила очите, отивай към банята ми се изрепчи “Няма ли да измиеш чиниите?”. Аз се изрепчих за вчера и ми каза “Ако мислиш така да се държиш с мен, си събирам багажа и си тръгвам!”. Казах му като иска да си тръгва, че не ме плаши.
Аз ли преувеличавам? Шега ли беше и аз ли приемам нещата по крив начин…? Чувствам се странно и гадно. Аз ли съм в грешка?
