Мег е пак с възпалени венци и пак ще я боцкат. Ето я сърдитата гспожица, купила съм й паучове пък дано се отсърди.
- Публикувана: 17 март 2025, 12:01 ч.
- Последно мнение: 5 май 2025, 19:28 ч.
Любители на котки - Тема 205
Ако котката, въпреки възрастта си, няма други здравословни проблеми, не мисля че е чак пък толкова голям риска.
Направих и кръвни изследвания и биохимията
Единственото ,което излезе над норма и високо е SDMA (показвало бъбречното състояние ) по техни думи и било високо заради възрастта
Дали трябва да правя изследвания върху този проблем
Има ли някой ,който е преминал през това
Знам че трябва да махна този зъб но имам много страхове
Пиша от опит (но с куче). Получи оток в горната част на муцунката. Кварталният ветеринар прегледа, предложи да изцеди гнойта, без да вади зъба, защото чувал шум в сърцето. Малко след това куча получи инфаркт. Все си мисля, че ако бяхме извадили на време зъба, можеше да има още живот. Сега, при забелязан проблем при котето, извадихме 3 зъба.
Днес и ние "издирвахме" децата и ревнах "само психоатаки днес".
Оникс го няма. Пералнята работи. Дъщеря ми обикаля и каза "щях да ти спра пералнята".
Дейзи и тя зачезнала. Аз си спомних как сушихме Оникс в сушилнята и веднага удавих Дейзи.
Беше си полегнало момичето в леглото, да поспи. А Оникс беше в стаята на сина ми.
Час по късно не можем да намерим Аш. Набързо обиколих навсякъде и вдигнах всички на пожар. Печката работи, а прозорецът в стаята на сина ми отворен.
Веднага си помислих как ще пиша в "Загубени/намерени" във фейса как е паднал котарака ми от 6тия етаж. Поне не го убих.
Синът ми скача, проверява си перваза и затваря прозореца. Цялото семейство издирва, а момъкът го няма.
Дочул че го викаме и... излезе от банята! Забравих, че се покатери на вратата и след това си е полегнал на шкафа.
Тея мои хормони ще ми докарат удар.
Оникс го няма. Пералнята работи. Дъщеря ми обикаля и каза "щях да ти спра пералнята".
Дейзи и тя зачезнала. Аз си спомних как сушихме Оникс в сушилнята и веднага удавих Дейзи.
Беше си полегнало момичето в леглото, да поспи. А Оникс беше в стаята на сина ми.
Час по късно не можем да намерим Аш. Набързо обиколих навсякъде и вдигнах всички на пожар. Печката работи, а прозорецът в стаята на сина ми отворен.
Веднага си помислих как ще пиша в "Загубени/намерени" във фейса как е паднал котарака ми от 6тия етаж. Поне не го убих.
Синът ми скача, проверява си перваза и затваря прозореца. Цялото семейство издирва, а момъкът го няма.
Дочул че го викаме и... излезе от банята! Забравих, че се покатери на вратата и след това си е полегнал на шкафа.
Тея мои хормони ще ми докарат удар.
Леле, как те разбирам, аз съм същата.
Последно бях бременна още преди 2 месеца и ставам през нощта до тоалетна, котарака го няма, обиколих навсякъде, вече се панирам, събудих всички, юрнаха се да го търсят в 2 часа през нощта. Мен си ме знаете щях да родя преждевременно, накрая се оказа, че е в стаята на бебето и спи в един шкаф, а се сцепихме да го викаме, дрънчим с гранули, отваряме консерви, голямата щерка беше дежурна да удря вратите на хладилника, че той чуе ли ги по принцип търчи.
Аз като ви казвам, че е темерут това...
Последно бях бременна още преди 2 месеца и ставам през нощта до тоалетна, котарака го няма, обиколих навсякъде, вече се панирам, събудих всички, юрнаха се да го търсят в 2 часа през нощта. Мен си ме знаете щях да родя преждевременно, накрая се оказа, че е в стаята на бебето и спи в един шкаф, а се сцепихме да го викаме, дрънчим с гранули, отваряме консерви, голямата щерка беше дежурна да удря вратите на хладилника, че той чуе ли ги по принцип търчи.
Аз като ви казвам, че е темерут това...
О и аз имам такава история - слизам да взема нещо от доставчик, Кара спи в спалнята, качвам се - Кара я няма. Еи превъртях. Тя в старата квартира само дебнеше да се шмугне навън, тук уж не го прави, но на мен ми е навик да си гледам краката като излизам и да я проверявам къде е. Тук котка, там котка - няма я. Всички скривалища прегледах по 5 пъти - няма я. Вече разревана излизам, надолу по стълбите първо - да не се измъкне през вратата на входа, нагоре по стълбите - няма котка. Вече рева истерично и нищо не виждам, влизам пак вкъщи - проверявам скривалищата, гардероба, дрънча с гранули, с ирачки, пауч отворих... пак по стълбите, пак вкъщи - котката стои пред купата и ме гледа възмутено, че е е празна... Ей ревах още половин час, гушкаш я, галих я... Тя се наяде и се върна да спи. Още не знам къде се беше навряла тогава.
Ако го намеря от муните ще пусна линк, как мъжът ми изгуби Ушатото в Пловдив и аз как вече нямах сълзи да рева.🤣🤣🤣🤣
https://m.bg-mamma.com/?topic=28778.15600
https://m.bg-mamma.com/?topic=28778.15600
И аз ги имам същите изпълнения с дребно куче, което нито има къде да избяга, нито може да скача, като котка, но в 30те секунди в които го търся паникьосана, измислям потресаващи сценарии😆
И понеже все пак темата е котешка, да ви покажа новия кандидат-комшия, който се навърта от няколко дни. Страхотен красавец, уж е черен, а има петна като на леопард. Много искам да го прибавя към групата, ама Мимчето и Мишо обикалят като барети из двора и го гонят. Мима откакто е кастрирана стана друг човек😆
Снимката е много отдалече
И понеже все пак темата е котешка, да ви покажа новия кандидат-комшия, който се навърта от няколко дни. Страхотен красавец, уж е черен, а има петна като на леопард. Много искам да го прибавя към групата, ама Мимчето и Мишо обикалят като барети из двора и го гонят. Мима откакто е кастрирана стана друг човек😆
Снимката е много отдалече
Момичета, градинския сезон започна и вече нямам много време за форума. За това се надявам да ме извините и да не ни забравяте.
Нашият Лео се оказа голям ловец - всяка вечер носи поне една, две мишки уловени около плевнята. Носи ги живи, играе и сутринта ги намираме наредени. Напоследък и Точка носи, но тя си ги яде 🤢🤢🤢
Лео и Чери са единствените които отговарят, идват и се обръщат когато им кажеш името. Другите двама са с избирателна глухота.
3 месеца след кастрация, Лео видимо се кротна, вероятно и защото прекарва повече време вън, играе, ловува, спи и вечер всички са у дома само да спят. Приет е напълно, само Точка го ръмжи понякога, но тя си е по принцип крива.
Нашият Лео се оказа голям ловец - всяка вечер носи поне една, две мишки уловени около плевнята. Носи ги живи, играе и сутринта ги намираме наредени. Напоследък и Точка носи, но тя си ги яде 🤢🤢🤢
Лео и Чери са единствените които отговарят, идват и се обръщат когато им кажеш името. Другите двама са с избирателна глухота.
3 месеца след кастрация, Лео видимо се кротна, вероятно и защото прекарва повече време вън, играе, ловува, спи и вечер всички са у дома само да спят. Приет е напълно, само Точка го ръмжи понякога, но тя си е по принцип крива.
Лео изглежда като 4-5 месечно котенце до Чери
Имам чувството, че Лео няма да стане много голям. Това тук е много странно, но местните котки са дребни, дори когато са големи на възраст. Масово са черно и бяло като моята Точка и такъв размер - дребосъци. И като гледам и Лео няма да е от едрите, за сметка на това вече има меко и мазно коремче, идеален за мачкане, сина ми го меси като тесто и той стои. Много добро коте е, гальовно, мъркащо, като му говориш те гледа в очите и ти отговоря с - ме е е е ☺️ Приказливко е, но едно нежно гласче вади. Като не броим минираните рози през зимата, сега поначупи едни карамфили и есента е влязъл в парника, прекопал репичките ( които не поникнаха), но пък разсадил зелената салата и сега в половината двор има салата ( явно семената са полепнали по лапите), не прави бели. Кротна се като цяло и е миличък и си стои или на двора или до нас, не обикаля на далеч.
Скитници са Памук и Точка. Чери скоро ще стане на 9 години и си е моята сянка, навсякъде с мен.
Скитници са Памук и Точка. Чери скоро ще стане на 9 години и си е моята сянка, навсякъде с мен.
надолу по стълбите първо - да не се измъкне през вратата на входа, нагоре по стълбите
Май чак на сутринта като се е наспала се беше появила.
След това пак така зачезвала 1-2 пъти и дъщеря ми до момента не ѝ знае скришното място.
Имам чувството, че Лео няма да стане много голям. Това тук е много странно, но местните котки са дребни, дори когато са големи на възраст. Масово са черно и бяло като моята Точка и такъв размер - дребосъци. И като гледам и Лео няма да е от едрите.
Миналата седмица ходихме до Истанбул. Нагледахме се на котки. Там са известни с многото котки и повечето хора се грижат доколкото могат за тях. Съвсем нормално е да ги пускат в магазините и ресторантите, спят между стоките или по столовете на заведенията. Но бях много учудена, че видях котки в мола.
Първо една спеше на витрината с обувки в един магазин. Мъжът ми предположи, че е на продавачката, защото покрай земетресенията и рецепционистката на хотела водеше със себе си котарака си. Обаче после видяхме и други. Веднага се запитах къде пишкат? Ето един красив продавач-консултант на перални от мола:
И тези няма да ги стигнем никога с отношението към животните.