Вашите близки опитват/ха ли се да разгадаят пола на бъдещето ви бебе?

Преди година бяхме много близки, после се скарахме, само познати сме вече, но имахме караница.

Такава ти е средата сигурно.

Ти след няколко секса с някакъв тръгваш да правиш опити за забременяване, те пък защо да не очакват Нероден Петко или Петка.

Бая време мина, но защо да очакват вече съм им никаква. А тогава просто се налагаше да сме на едно място и техните усти не спираха, аз ако кажа нещо ставах обидливата.

Това са нормални въпроси, основно хората да се намират на приказка. Не виждам защо чак пък игнор, ако някой пита бебето дали спи и дали се обръща. Нищо общо няма с разгадаването на пола на незаченато бебе

Нямам в приятелския си кръг хора, които са "прогнозирали" или пожелавали пола на незаченатите и неродените ми деца - много неадекватни ми се струват такива публично обявени прогнози от страна на въпросните познати, особено пък ако детето дори не е заченато.
При мен в хода на бременностите ми единствено неадекватно се държа една специализант-лекарка, която заместваше репродуктивния ни лекар по време на един от прегледите в хода на инвитро процедура - много изненадано въпросната девойка ме пита защо изобщо правим поредно инвитро, при условие че вече имаме момче и момиче (би трябвало да е очевидно, че правим всичко, защото искаме трето или трето и четвърто дете, въпреки че вече имаме деца от двата пола, но тя беше супер учудена и не можа да си сдържи неуместния въпрос).
Чисто в житейски план съм имала преди години гаджета, за които съм била убедена, как някой ден точно тези мъже ще имат дъщери (без, разбира се, да им споделям усещането за пола на бъдещото непланувано/незаченато бебе - всички сега имат по 1-2-3 дъщери, само дъщери, дано никоя от тях не попада дългосрочно на същия типаж мъж като баща си - просто има едни мъже, изживяващи се като големите играчи, държащи се недостатъчно уважително и добре към жените, които съдбата "награждава" с дъщери, над които да трерят с години). Та може вашите познати да имат подобни интуитивни усещания (изобщо не е нужно да са негативни, може да имат много позитивно предчувствие за вашето бъдещо попълнение в семейството), но да нямат достъчно възпитание и самоконтрол, за да запазят мислите и разсъжденията за себе си.

Никога не съм допускала някой извън най-близкия ми кръг да прави подобни коментари. Повярвай ми, опитвали са се, защото при нас сме съчетали репродуктивни проблеми,опити и загуби, 5 деца с големи разлики, че и едни родени на "твърде млада" възраст, други на "преклонна", даже имаме дете и внуче на сходна възраст. Това според хората е идеален повод за въпроси и коментари, но да си говорят далеч от мен, пред мен не позволявам.
Да не ти пука. Контрираш, че това са лични въпроси и сменяш темата.

Лорена, мен даже с последното дете ме попитаха защо си рискувам живота и какви липси запълвам - една възрастна акушерка. Казах, че личните си липси запълвам и своя живот рискувам, не нейния. Извини се жената, понеже усети, че е прекалила. И пак от лекар на контролен преглед след раждането имахме коментар, когато се роди четвъртото ни дете, че най-накрая след 3 дъщери имаме син и можем да спрем с ин витрото. Контрирах, че искам футболен отбор.

Поставете граници, това е доста отвъд здравия интерес!
При мен и при двете бременности, след първия преглед вече се "раздухваше" наоколо от знайни и незнайни. 🤦🏼‍♀️ Сблъсквала съм се с доста дразнещо любопитство от непознати. Сега интересът към живота ми (леко) утихна.
Но факт е - сеирджии много, въпроса е да не им даваме това, което търсят
Пола на децата само в семейството гадаехме.
С първата бременност исках момче, усещах момиче, в 6-7 месец разбрах, че е момче. При втората бременност исках момиче, усещах момче, в последствие разбрах, че е момиченце. Останалите усещаха точно каквото си беше детето.
Успех, дано скоро чудото се случи!

Има едни бабини неща с хвърляне на сол и докосване до различни части на тялото. Не знам подробности как точно и не се интересувам. На моята кума общите ни приятелки постоянно й сипвали сол на главата, за да следят реакцията й и да определят дали ще е момиче или момче. В края на всяка подобна среща тя дълго трябваше да изтръсква солта и стигаше дотам, че вече й се плачеше. Това са напълно селяндурски работи.

Аз не съм до тях, че да ги спра, навремето трябваше да ги поставям тези граници, но аз им казах, че искам бебе. Игнорирах ги, но не спират да говорят. Проблема е там, че ми пука, защото си говорят нещата, които не са тяхна работа, а не знаят при колко лекари съм ходила и че полът на детето ще е последното, което ще мисля. Едната, понеже имаше хем момиче, хем момче,  беше много горда със себе си, като че ли е избраната от бога и винаги казваше на другите, че ако имаш единия пол, ще искаш и от другия пол да имаш дете. Обаче на мен ми пожелаваше само единият пол.
Какво като човек няма от двете? Аз съм единственото дете и дъщеря на баща ми и той е горд с това, никога не е искал момче.
Моята леля се опитвала да разгадае моя пол с пръстен и е познала.

След като не си до тях, как разбираш какво говорят?

На колко лекари си ходила всъщност?

При три лекари съм ходила. Имаме общо позната, тя ми казва.

Има хора, които винаги обичат да удрят по болното място. Такива говеда се избягват. Други са просто нетактични. Хората няма да ги прромениш!

Общата позната е клюкарка, а с такива е вредно да общуваш. Явно самата тя е клюкарила за теб с другата жена, а с теб за нея.
Подбирай си по-добре средата и няма да имаш ядове.

Аз не исках да знам пола до раждането и ми бяха изключително забавни разни такива коментари - "носиш момче, коремът ти стърчи не знам как си "
Аз се подхилквах и казвах, че като се роди ще стане ясно и че нямам намерение да го връщам. Ако имаш сили за такова нещо, когато се случи със събитието, ще ти е много забавно! Чак ме е яд, че не мога да съм бременна пак, с голям кеф бих ги дразнила!