Любители на кучета - 150

MeMyselfI, добре съм вече, ама ще трябва един месец да спазвам диета, която не включва нищо от нещата, които обичам и не знам как ще издържа. Още повече, че на 3-ти заминавам за Рим, а не ми е позволено нищо от тамошните вкусотии
То не знам кое е по-добре - да се чисти или да не се чисти. Моето първо куче беше момиче и като се разгонеше беше едно непрекъснато близане, ама и гащи не търпеше и си ги сваляше и после като дойдеше да иска да ме ближе и мен ми ставаше лошо. Ева поне седи с гащите.
За агресивните кучета мен ако питате хич не ме вълнува размера им. Докато гледах предния кавалерчо едно дребно пинчероподобно му се нахвърли директно на гръкляна. Спаси го само много козина. Да не говорим за времето след като беше прекарал инсулта и имаше сърдечен порок и не трябваше да се плаши и вълнува. Всякакви ръмжащи и лаещи насреща му ме ужасяваха.
Ето сега една приятелка си  взе ши тцу от OLX. Потрисам се от мисълта какво ще излезе от това куче. Да не говорим, че в студентските години същата тази и съквартирантите й имаха такова куче и накрая го подариха. Дано само и това да го изпрати някъде. А съм и сигурна, че нито е чела нещо, нито се е интересувала за грижите за козината.

Не обичам да си меря “капацитета”, но всъщност съм дипломиран кинолог и малко или много съм капацитет.

Това, което пиша, не си го мисля аз. Други капацитети, по-големи от мен, отдавна са го написали в учебниците. А и без човек да е чел, то се вижда по улиците и по парковете.
Малко е “не съм виждал, значи няма” твоята работа. Успокой се. Не коментирам твоите кучета, а реални случки от практиката ми. Агресията не е функция нито на възрастта, нито на мускулите, нито на размера. Най-много са ме хапали тойчета и йоркита - кучета с повредена психика.

Аз също имам наблюдения, за вземане на масово модерните породи (червени пуделчета) и за съжаление или не, аз самата съм си избрала подобна порода. Моят избор изцяло се крепи на моята огромна любов към моето предишно кученце, с което бяхме заедно дълги години. Тръгна си от тази земя преди 10 години(тази година)..От може би 7-8 години докато бях при сестра ми в Испания срещнах едно кученце, което ми открадна сърцето.. Понеже човека не знаеше английски не можах да го питам каква е породата и сама съм ровила с часове, докато открия какво е...Накрая разбрах, беше от пордоите на doodle....Много ми хареса това, че имаш много близка муцунка с моя Монти, а в същото време бше по-големичък, пухквав и гушлив и става за мачкане.. Моето не смеех да го стисна, да не се счупи )
Не искам да се оправдавам пред никого, защо искам такова кученце, за мен си е дългогодишна любов и мъжа ми пожела да ми сбъдне тази мечта!
Мога да си заложа главата че съм изчела литература и изгледала толкова клипчета, че сигурно, всички които срещам с пуделоподобни по улиците, не са си и представили. В няколко чуждестранни групи съм за тези породи, ккато и за възпитание.
Аз не знам как ще се справя, доста се притеснявам, защото никога не съм гледала кученце-бебе (моят Монти го взех от близка, когато беше на 3 г) и съм меко казано с леки страхове.. Но напълно съзнавам колко и какви грижи ни предстоят. Затова и месеци преди да го взема чета и вас, тук в тази тема, питам постоянно и се интересувам. Чудя се на хора, които си вземат кученце, щото било модерно и след това го продават (повръща ми се е меко казано)...
Аз не съм взела моето още и вече го обичам...не мога да си представя да го взема, да си го поснимам (масово го правят) и послед да кажа:" Ми, не, не мога да се грижа за него!"
Възхищавам се на всички вас, които толкова искрено и голяма любов гледате големи кучовци, че и по две, по три
Мечтая си за мига, в който ще си имаме къща с дворче (дано ни се сбъдне) и ще си гледам поне още няколко кучовци, от по-големи породи, като вашите

Голямо или малко, няма значение! Всяко иска обгрижване, любов и отговорност!

Диди, в такъв случай бих искала да попитам - агресията черта на характера ли е или се придобива във времето поради неспособност на стопаните? Убеждават ме, че Гука е със злобен характер и каквото и да правя, това няма да се промени.
А аз смятам, че един опитен треньор ще я озапти и укроти. Може би не на 100%, но ще има промяна.
Днес така избесня заради един котарак, че дърпаше мрежата със зъби.
Наясно съм, че вината е наша, че не ѝ обърнахме навреме внимание,но все се надявам, че има шанс да превъзпита.

Имахме една клиентка с тойче. Само че тойчето порасна малко повече и отиде към мини. Жената го върна. Не го пусна в гората, щото, нали… няколко хилядарки. Но го върна, хора! След като го гледа един - два месеца. Имаше си име, легло, дрешки, поводи… Върна го, щото излезе извън стандарта. Вярно че е кофти да те излъжат, ама това е живо същество.
И аз заобичах моята Изи още преди да я взема. Всъщност бях капарирала куче от друг, по-известен развъдник. Бях в т.нар. waiting list още преди да се родят кученцата. Но в един момент ТЯ ми излезе на стената във фб и… всичко приключи. Буквално беше любов от пръв поглед. Само изчаках да ѝ излязат резултатите от изследванията, за да съм сигурна, че е здрава. Капарирах я и се извиних на първия развъдник, че се отказвам. Прежалих първото капаро. Когато отидохме да си я вземем, изобщо не съм я оглеждала, защото вече я обичах и знаех, че вече е моя и ще е така завинаги. Използвах времето докато бях в дома на развъдчицата ѝ, да се порадвам на останалите кучешки членове на семейството ѝ, защото за Изи знаех, че ми предстои цял живот време за радване.

mar4ela, наистина има черти от характера, които не се поддават на корекция. Да, може да се работи, да се вкарат в някакви приемливи релси, но това е.
Както и при хората.
Отделно - има типични за дадена порода черти, които са нетипични за друга. Това е резултат на развъждането и човешката намеса през вековете. Едни породи стават за компаньони, други за лов, трети за охрана... И това също трябва да се отчете, когато вземаш куче.
Елза например е страхлива. Страхува се от шумове, от хора, не обича близкия контакт с непознати, което е нетипично за лабрадор. Никога не е бита, не е видяла зло от хора, но... такава е. Треньор на кучета - овчарки, при когото я бях оставяла на хотел също беше казал това за нея - такава е, не може да се коригира.
При служебните кучета например още в началото се правят тестове за характер, докато кучетата са бебета още - до шестия месец. И "бракуват" неподходящите.
Кучетата-водачи и социални асистенти ги тестват за възбудимост на нервната система, за устойчивост към шумове и други дразнители, още докато кученцата са в приемни семейства и не са започнали истинското обучение.
"Бракуваните" остават в семействата за домашни любимци, другите продължават нататък...

Е, когато я прибрахме не съм мислила нито за характер, нито за порода. Синът ми я беше спасил от хлапета, които я тормозят. Беше на около два месеца. Вкъщи не е нито удряна, нито връзвана.
Отначало не проявяваше такава агресия. Може би около първата година се почна и то към конкретен човек. Другият съсед се съгласи да ѝ дава лакомства, когато е навън, говори ѝ и тя не го напада толкова. Другият отказва каквото и да е съдействие, държи да махнем кучето, че той не обичал животни.
Ако ние сме навън, минава в защитен режим и става ужасно, не можем да я укротим. Иначе е много гушлива и гальовна. Все е едно подменят кучето. 😅
Предполагам, че е ловна порода. След май месец ще работим и с треньор, но в момента ми е невъзможно.
Ако беше по-дребна поне щеше да ми е лесно да я удържа, сега са 30кг мускули и не мога да я помръдна. 😅

Агресията може да бъде както вродена, така и придобита. Тинтина много добре е обяснила. Тези черти от характера, които са типични за дадена порода, за да станат такива, се прави селекция. Когато се планира коя женска с кой мъжки да се заплоди, се гледа и характера на кучетата. Той също е част от стандарта на породата. Не само цвят, размер и структура. Идеята именно тези черти, които са най-близо до стандарта, да бъдат предадени в поколенията напред, за да не се видоизменя породата, доколкото е възможно.

Сега… че кучето е подгонило котка на улицата, не го смятам за агресия. Това по-скоро е ловен инстинкт и е желана черта в много породи. Към хора обаче е друго. При повечето породи, от които съм се интересувала, агресията е категорично и голямо отклонение от стандарта. Куче на изложба, което прояви агресия към съдията, моментално се дискфалифицира. А за да бъде допуснато до развъдна дейност, кучето трябва да получи минимум 3 отлични оценки от различни изложбени съдии. Това - по правилата. Иначе гаражно ако могат кон с кокошка ще развъдят.

Когато се срещнем с треньор, той ще прецени дали ще се коригират недостатъците или ще се примирим и  ще я обичаме каквато е.
Ще гледаме да не се засичат много със съседа засега и това е. Повече разходки навън.
Благодаря Ви за разясненията! 😊

Ева е брутално търпелива към всякакви човешки намеси. Любимка е на вета, защото я качвам на масата и седи като пън. Обаче всичко дребно що се движи и е различно от куче....малее.
Пипин е ловец, син на работещ баща и се научи по - бързо от нея, че кажа ли остави - спира. Кажа ли дай - ходи го лови.
Фитето, милата, види котка и превключва на Тъндърстрък режим. Кученце на същата майка е с ловни сертификати в САЩ и успешно си лови патици. Ако не успея да науча кучката да не гони дивеч, ще взема ловец да стана накрая. Ще ходя за патки ... хахаха

Но никога не съм имала работа с кучешка агресия в истинския смисъл на думата и никога не съм хапана и т.н. Никога нито едно от кучетата ми не ръмжало, лаело или заемало поза за атака.

Странното е, че навън не обръща никакво внимание на хората, само на кучета и котки. Понякога и на тях не обръща внимание, освен ако те не реагират спрямо нея. Не я социализирахме правилно. Първоначално защото да не я стресират останалите кучета, защото беше плашлива, а след пазехме останалите кучета от нея.
Лае само по съседите, което си го обяснявам с това, че е пазач. Пази си територията. Затова се надявам, че ще я овладеем.
 Само къде според нея територията ѝ е и къщите /дворовете на всички съседи около нас. 😅😅
Спирам с ферманите, защото сигурно ставам досадна с подробните ми обяснения.

Понеже сте подхванали темата.. и аз да питам..
Моите свекъри, имат една 12 г прекрасна госпожица. Взета е едно време за джак ръсел, но не съвсем чистокръвна да кажем. Все тая, страхотна глезанка е и ми е много обична.. Обаче... скачала на кучета преди време по време на разходки, което доста ме изненада, предвид каква е гальовна у дома. Много е умна и възпитана.
Гледа се в къща и се разхожда главно в двора, като мине някоя котка, наистина е неудържима...Не знам какво и става, но явно си е ловец.
Та сега, ние нали си вземаме малко кученце...у дома, където сме. Малко съм стресната как ще се понесат двете и дали няма да пострада малкото същество, защото ще е буквално бебе.
Първите 2 месеца няма да ги срещаме (докато минат ваксини и т.н), но за напред? Тя предполагам ще изпита ревност, а и си пази територията.. ние като се появим с това малко пухкаво мече, тя може ли да агресира? Ако има значение, бебето ще бъде момченце
Как да подходим? Не мога никога да не ходя с него там, защото живеят на доста км от нас и ходим ги посещаваме , поне веднъж на 2 месеца. Знам, че е рано, но от сега мисля всичко...и се притеснявам.

Става това, че дворът не е разходка. Кучето има нужда от умствени предизвикателства и нови впечатления всеки ден. Дворът е изучен и безкрайно омръзнал. Подобно отглеждане е гаранция за поведенчески проблеми.
Колкото повече се натоварва младото куче с нови впечатления и емоции, с дълги и разнообразни разходки, толкова по-малък е рискът от поведенчески проблеми.

А как ще реагира - никой не знае. Може да не реагира, може да го приеме, може и да агресира. Колкото по-рано и често ги срещате, толкова по-добре.

Joana85 аз също се чудех как ще реагират Съни и котките на новото куче обаче за мое учудване я приеха много добре. Съни попринцип е диване и е джаста праста и много ме беше страх, но тя пък се държи много добре с малката. Котките първоначално хъскаха и бягаха, но лека полека с всеки изминал ден я приемат по-добре. И котките и кучето ги е страх, а котките са 2 пъти по-големи от кучето. За пореден път се убеждавам,че живптните разбират много повече от хората.