Ревах на сцената от "Коса" (когато стрижеха онзи, русия). Ама бях в казармата тогава и съответно страшно чувствителен по темата. После ревах на един филм за турнето на Мейдън в соц. страните (без СССР, Румъния и България, обаче). Хвана ме яд като видях от какво съм бил лишен (както и цялото поколение). Почувствах се смазан. И пак ще рева, ако гледам отново сцената с отвеждането на детето в приют от "Хлапето" на Чаплин (мисля, че това е най-вълнуващата сцена, снимана някога в киното... въпреки че е ням филм).
- Публикувана: 22 март 2007, 21:44 ч.
- Последно мнение: 26 март 2007, 21:49 ч.
Плачете ли по време на филми?
Зависи в какво настроение съм, в повечето случаи рева като заклана на тъжни сцени, а и на някой прочувствен хепи-енд. 
)
)Абсолютно същата съм
Само като съм сама.
Иначе и аз откакто родих съм по-плачлива. Отделно разни други инстинкти и страхове ми се появиха - преди обичах високите скорости, сега не мога да гледам как се изпреварват коли, ако аз съм вътре, особено с детето. Малко и да се прибирам сама вече ме е страх, ама това сигурно е откакто ме нападаха.
Иначе и аз откакто родих съм по-плачлива. Отделно разни други инстинкти и страхове ми се появиха - преди обичах високите скорости, сега не мога да гледам как се изпреварват коли, ако аз съм вътре, особено с детето. Малко и да се прибирам сама вече ме е страх, ама това сигурно е откакто ме нападаха.
От както родих- да ....
И аз почти така. Повредих се след раждането. И ужасно се дразня от себе си, защото рев, романтика и мекушавост са последното, което бих помислила за мене си. Слава богу, на романтични и любовни сцени още не подсмърчам, но намесена ли е трогателна сцена, особено в контекст майка/дете - пресяда ми на гърлото... аха-аха да тръгна да роня сълзи...
Аз съм си била повредена значи цял живот. Откакто си се помня плача и за хубаво и за лошо .
Ох сигурно е от хормоните...А каката като ме види и тя почва милата да плаче.Абе луда работа! 
А, да...и да се оплача... и от други неща ми пресяда. Оня ден на детското тържество - децата пеят, танцуват, а на мен ми пресяда...едно умилително-тъжно, детето ми расте и вече рецитира стихчета, търцества има... Ужасно, дразня се от себе си много.
И аз от както родих съм ревла и много се притеснявах, че в гореописаната ситуация пак ще се насълзявам, като родата на булката на сватбата й, слава богу не ми действат детските тържества така. То и без това Димана навремето ме запознаваше с цялата програма предварително и в общи линии ми беше досадно с всички блъскащи се родители. А сега пък с Момчил хептен, като се има предвид факта, че пак са същите стихчета и на детско тържество съм в постоянно дежа вю
Иначе последно ревах на "Сбогом, Ленин" крокодилски сълзи лях, буквално
, но го гледах сама тогава си позволявам, подобни емоционални отпушвания...Иначе само като съм в ПМС пред мъжа ми ако се караме от яд и ярост, това ми е другата придобивка след две раждания и навършване на 30 години.
Препоръчани теми