На мен раждането ми подейства обратно. Преди това плачех за щяло и за нещяло. То филм, то песен, то сапунка, то книга, то мила/обидна дума, като лейка бях, класическа ревла.
Не знам какво ми стана, но откакто родих, вече две години се броят на пръсти разплакванията ми и то са едни ялови такива, пророня сълза и половина. Наскоро се наревах едно хубаво, но то беше по-скоро изключение. Иначе съм я загубали тази способност, много е тъпо, по-хубаво ми беше като ревях.
Иначе и мен ме стяга гърлото от детски тържества/песнички и т.н., ама само със стягането си оставам.
Не знам какво ми стана, но откакто родих, вече две години се броят на пръсти разплакванията ми и то са едни ялови такива, пророня сълза и половина. Наскоро се наревах едно хубаво, но то беше по-скоро изключение. Иначе съм я загубали тази способност, много е тъпо, по-хубаво ми беше като ревях.
Иначе и мен ме стяга гърлото от детски тържества/песнички и т.н., ама само със стягането си оставам.
Застава ми една буца в гърлото и карай...Старая се винаги като усетя,че ще заплача да си мисля за нещо друго или почвам нещо да хапвам,щотоо....детето се чуди какво ми става и идва и ме гушка 
На тъжни моменти не толкова, но на умилителни... ужас. Когато съм сама де, иначе ме е срам.