Здравейте, аз имам един страничен въпрос, но косвено свързан с боледуването на децата ни. Момичета, как се справяте психически с този постоянен стрес? Отразява ли Ви се на физическото и емоционалното здраве? Как успявате да се съхраните и да продължите напред? Имам 9 годишен стаж като родител и точно толкова като родител на постоянно болни деца и уж вече трябва да съм претръпнала, да се справям по-лесно, но на мен ми става все по-трудно. Ето, миналата седмица лежахме в болница с дъщеря ми, сина ми беше вкъщи с температура, аз се сринах за пореден път и още не мога да се осъзная. Чувствам се изморена, тъжна, без никаква енергия и умирам от страх да ги пусна на градина и училище.
- Публикувана: 22 март 2025, 18:13 ч.
- Последно мнение: 13 апр. 2025, 21:28 ч.
Боледуване на децата ни-тема 88
Същата съм и аз. Мисля да търся психолог, защото за никого не е полезно мама да е тревожна постоянно - нито за детето, нито за съпругът. Това е нон-стоп напрежение. Като са болни децата не спя с дни като хората и съм като психично болна.
Само като го чуя че подкашля и съм в паника ,мм понякога казва че едва ли бе с тревогите си зорлем предизвиквам разболяване ..освен когато е болен че не спя ..и не помислих за това когато му правехме детската стая да си осигуря място за спане ...не спя и през останалото време защото е мн емоционален и всичко преживява и в съня си ...аз смуча пластилите на доктор бах rescue ..въпреки всичко чета ежедневно тук и сравнение с мен доста от вас за мен са истински герои ..
Здравейте, имам един страничен въпрос. В групата на дъщеря ми в ДГ има случай на варицела от миналата седмица. Тя я е карала, но през пролетната ваканция я спрях от градина. Искам да попитам с всеки следващ случай с колко се удължава карантината. За дъщеря ми засега не важи, защото е била контактна, но ако се разболеят други деца в периода, в който съм я спряла, какво се случва? И изобщо мога ли с бележка от личния лекар, удостоверяваща, че е преболедувала да я пусна на градина?
Здравейте, аз имам един страничен въпрос, но косвено свързан с боледуването на децата ни. Момичета, как се справяте психически с този постоянен стрес? Отразява ли Ви се на физическото и емоционалното здраве? Как успявате да се съхраните и да продължите напред? Имам 9 годишен стаж като родител и точно толкова като родител на постоянно болни деца и уж вече трябва да съм претръпнала, да се справям по-лесно, но на мен ми става все по-трудно. Ето, миналата седмица лежахме в болница с дъщеря ми, сина ми беше вкъщи с температура, аз се сринах за пореден път и още не мога да се осъзная. Чувствам се изморена, тъжна, без никаква енергия и умирам от страх да ги пусна на градина и училище.
Днес водих малкото дето на лекар, уж вече нямаше температура и то в кабинета вдигна 39,7°. Психолог според мен няма да помогне защото когато боледуват все се притесняваме като майки. Когато са здрави се успокояват нещата.
Моите цяла зима им няма нищо и явно сега едно след друго всичко.
Синът ми, който сега е на 8г. (през лятото навършва 9г.) беше вечно болен. Вдигаше ми всеки месец 40 градуса, а той беше и с епилепсия и не трябваше да допускаме рязко покачване на температурата. По цели нощи не съм мигвала. Постоянно пиеше антибиотици.
Веднъж дори направи и гърч през нощта. Аз бях с бебе, което кърмех денонощно и не можех да оставя за една минута, понеже започваше да пищи. Мъжът ми тогава го заведе директно в спешното, където твърдяха, че не прави гърч. Мъжът ми звънна, пусна високоговорител и аз така се разкрещях. Дъщеря ми в това време пищеше и тя. В този момент стигнах дъното. Изтощена, с бебе, с лекар, който не ми вярва и съпруг, готов да си тръгне от спешното с детето ми, което знаех, че прави гърч. В следващия момент гърчът се разгърна и лекарят в паниката му бил по- висока доза Диазепам, от което сатурацията на сина ми падна, наложи се да му подават кислород. Такъв кошмар изживяхме.
Стана на 7г. и всичко приключи. Сега дъщеря ми, която е на 4г.(през лятото ще навърши 5г.) е непрекъснато болна. Едва успява да изкара една седмица на градина, после две си е вкъщи, но поне много рядко вдига температура. Синът ми не се заразява.
Живееш ден за ден и чакаш да пораснат. Аз не мога да си направя план за другата седмица дори, но ще мине и това.
Веднъж дори направи и гърч през нощта. Аз бях с бебе, което кърмех денонощно и не можех да оставя за една минута, понеже започваше да пищи. Мъжът ми тогава го заведе директно в спешното, където твърдяха, че не прави гърч. Мъжът ми звънна, пусна високоговорител и аз така се разкрещях. Дъщеря ми в това време пищеше и тя. В този момент стигнах дъното. Изтощена, с бебе, с лекар, който не ми вярва и съпруг, готов да си тръгне от спешното с детето ми, което знаех, че прави гърч. В следващия момент гърчът се разгърна и лекарят в паниката му бил по- висока доза Диазепам, от което сатурацията на сина ми падна, наложи се да му подават кислород. Такъв кошмар изживяхме.
Стана на 7г. и всичко приключи. Сега дъщеря ми, която е на 4г.(през лятото ще навърши 5г.) е непрекъснато болна. Едва успява да изкара една седмица на градина, после две си е вкъщи, но поне много рядко вдига температура. Синът ми не се заразява.
Живееш ден за ден и чакаш да пораснат. Аз не мога да си направя план за другата седмица дори, но ще мине и това.
Аз нямам страх от температури. Имам страх от неизвестното - от каква е тая температура сега? И двете ми деца направиха по един пиелонефрит на 1 годинка и от тогава като вдигнат температура, а още нямат проявен някакъв видим симптом (гърло, кашлица) направо изпадам в ужас, че отново се повтаря, прием в болница, ужасни изследвания (едното го приеха с ЦРП 200), страх от усложнения и какво ли не. В главата са ми само лоши сценарии и филмът е пълен.
Завиждам (наистина!) на по-спокойните майки, които успяват да кажат “Абе, малкия има нещо температура, ще видя тия дни как ще е и ще го заведа евентуално”, които не се впрягат “А, миналата година беше с пневмония, ама му мина, какво толкова” или “Нещо е с разстройство, ще му дам прахче”. Аз ще съм “Детето има температура - може да са бъбреците пак, а може и менингит” или “Кашля - значи пневмония, ще правим 4638383 инхалации и ще я пазя 2 месеца като писано яйце”, или “Разстройство - а ако е била развалена храна в детската, или ако е с токсикоза, а ако е салмонела, а ако се обезводни…” абе ужас, ужас
Завиждам (наистина!) на по-спокойните майки, които успяват да кажат “Абе, малкия има нещо температура, ще видя тия дни как ще е и ще го заведа евентуално”, които не се впрягат “А, миналата година беше с пневмония, ама му мина, какво толкова” или “Нещо е с разстройство, ще му дам прахче”. Аз ще съм “Детето има температура - може да са бъбреците пак, а може и менингит” или “Кашля - значи пневмония, ще правим 4638383 инхалации и ще я пазя 2 месеца като писано яйце”, или “Разстройство - а ако е била развалена храна в детската, или ако е с токсикоза, а ако е салмонела, а ако се обезводни…” абе ужас, ужас
От както се роди аз съм друг човек буквално и физически и психически и уж минаха операции ,мина по страшното ,но още съм в паника само да чуя че се разболява ,че се задава нов вирус или подобно.Помагам си с книги и сериали когато е здрава ,а когато е болна се оповавам на Господ ,съдба или както всеки го разбира,и уж се старая да правя каквото се изисква от мен ,да отида на лекар ,да пусна изследвания ,пък от там на татък само се моля да минава по бързо и лесно,но е факт че вече и аз не издържам.Всичко ми се струва симптоми на нещо ,ето сега ми се струва че много високо говори и уж минахме Уши нос гърло каза че ушите са добре вече ,ама нз ще търся май друг другата седмица.И самата аз не мога да определя вече аз ли си търся болести или те са си там,но психически е много трудно да останеш стабилен пред болестите.Още малко остана дано лятото е по спокойно.😄
За мен най-кошмарно е повръщането, последно големият (12г) повръща над 2 часа без да спре и ми припадна в ръцете от обезводняване и изтощение. За два часа стана парцал, толкова зле не го бях виждала, а той е боледувал много и редовно като малък вдигне ли темп, то отива над 40 градуса. Вдигал е и 42. Правил е и бронхоспазми, поддържал е температура 11 дни…Друго страшно са ми ларингоспазмите на малкия, особено ако при инхалация с пулмикорт няма промяна. И ние отложихме второто дете и едната причина беше боледуването на големия. Разликата им е 9г6м. Опитвам се да съм спокойна, но като влезем в серия нон-стоп болести се депресирам. Имаше един период, едното се оправи, другото се разболее и така се редуваха, нямах миг спокойствие.
Танче,вятъра не разболява.Заразил се е от градината с нещо ново малкия.Ние вчера бяхме и на студ,и на мъгла на лифт на Карандила и нищо ни няма.
Пуфе,тоя стрептокок пневмония се лекува ужасно трудно.Моя от него миналата година правеше бронхити и накрая педи изписа АБ Зетрум 2 курса по 3 дни и я изтребихме.Преди това пи какво ли не и си стоеше.За носен секрет аз изчаквам поне 10 дни след АБ,за да е верен.
Мими,нещо да е полазило?Може и варицела да е щом не е карала.
Ние утре заминаваме на Трявна.Моля се само да е здрав и да си изкараме добре.
Пуфе,тоя стрептокок пневмония се лекува ужасно трудно.Моя от него миналата година правеше бронхити и накрая педи изписа АБ Зетрум 2 курса по 3 дни и я изтребихме.Преди това пи какво ли не и си стоеше.За носен секрет аз изчаквам поне 10 дни след АБ,за да е верен.
Мими,нещо да е полазило?Може и варицела да е щом не е карала.
Ние утре заминаваме на Трявна.Моля се само да е здрав и да си изкараме добре.
Днес бяхме на док ...нищо ново продължаваме да борим т.ок ама днес стават три дни точно взимам да се притеснявам....можело 4-5 да изчакам ...вече се чудя да пусна ли някакви кръвни на своя глава ...да, макс вдига 38.4 не е мн като цяло и сваля,качва. .....
Викам аб,кръвни - тя не ...и треперя всеки ден ....редувам сиропи пълен ужас.
И на мен ми е голям стрес сега само да кихне каката треперя за нея после и за малката ...какво ли не си мисля ...чак ми се реве този месец-започна малката на аб, завърши каката с т.и чудене кога ще мине ....
Ами какво да ви кажа от септември като я пуснах съм на тръни ....и какво зимата я спрях за два месеца аз се лекувах,бях по доктори ...Ами писна ми!Сега лежа до нея на земята и се надявам да свали т.🍀🍀🍀Бързо оздравяване на всички