Страшен грях е да искаш да си с детето си в първите най-важни години от живота му, вместо да го хвърлиш на непознати хора на втория месец, като в държавите които все се дават за пример и после точно там гледаме как ученици разстрелват деца в училищата. Родих дъщеря си на 44 години и имам около 22 години непрекъснат трудов стаж. През по-голямата част съм осигурявана на максимален осигурителен праг или близо до него. Стриктен данъкоплатец съм и никога не съм ощетявала държавата. И да, имам претенции че тя трябва поне да осигури ясла на дъщеря ми като има претенции към мен да работя. Сега някой ще каже, че държавата не ми е длъжна. Но няма как да имам милост към държава дала близо милиард за избори през последните няколко години, вместо да ги даде за приоритетни неща в полза на гражданите си. Или пък към община, която издава нон стоп разрешителни за строеж на все по-високи и по-високи сгради и комплекси, без да мисли къде ще ходят на ясла/градина/училище децата, които ще живеят в тях.Моят мъж ме попита как така на 4 години намират място на детето, а сега не могат. Не можах да му отговоря. Има ли вариант дори и тогава да няма място за детето никъде?
във всяко "село" има минимум 2 училища, включително и монтесори.