Как успявате да не мислите за мнението на другите?

  • 6 402
  • 166
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: X
Скрит текст:
Скрит текст:
Мнението на другите...си е мнението на другите.

То, ако зависи от хората, се получава малко "що си със шапка, що си без шапка"?
Другото е "всяко чудо за 3 дни". Днес са на една тема, утре на друга.

И третото е, че наистина на никого не му пука реално нито за мен, нито за това какво мисля и правя. На приказка да се намират и да си поддържат самооценката. А пък аз си живея както си искам, доколкото мога да си го позволя спрямо обстоятелствата.

И това е само моето мнение Wink
Като каза шапка, един ден си бях сложила шапка и ме гледаха криво, един се беше подиграл с мене, не заради вида ми, а че мъничко слънце видя ли, шапка съм слагала, толкова ли съм се чувсвала специална. И от онзи ден беше почнал да ме нарече мадама.

Пълна простащина.
Wudu, такова поведение преминава границите на личното достойството и трябва да поставиш граници.  Реагираш на момента: "Проява на лош вкус и липса на възпитание/култура/ниво е да се коментира външен вид на жена, много грубо", "Невъзпитано е човек да се подиграва за външен вид". Разобличаваш най-добре пред публика, колкото повече, толкова по-добре. След това не го мислиш повече.

Скрит текст:
PS Бях забравила какви пълни простаци има в БГ, особено в по-малките градове.
Като им отговоря, казваха, че от шеги не съм разбирала и трябвало да се отпусна.

Редовната реплика на вербалните агресори е това "Нямаш чувство за хумор". В твоя случай ми се струва, че може да ти е полезно да се научиш да се отстояваш и да поставаш граници по-категорично, ако се случва често.
 
Проява на лош вкус е да се обсъждат шапки и външен вид. Имам колега, евреин, който всеки ден от години носи тип каубойска шапка навън и вътре (евреите имат традиция да покриват главата); леко странно изглежда, но никога не съм чула някой да си позволи да го бъзикне или да изкоментира даже в негово отсъствие. Много грозно е такива неща да се обсъждат, камо ли пред човека, или ако знаеш, че той може да чуе/прочете.

Последна редакция: вт, 25 мар 2025, 14:16 от Анонимен

# 31
  • Мнения: 348
Аз бих изтърсила нещо ужасно безочливо в отговор на подобни забележки. Такива хора обикновено нямат никакво чувство за самоирония и се обиждат и от най-малкото, но обожават да нападат другите...
Точно и аз видях това в тях. Аз като му бях отвърнала беше изчезнала усмивката му веднага. Друга пък спря да общува с мене.

# 32
  • Мнения: 1 094
Просто и ти си отстоявай своето мнение и си дръж на него.

# 33
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 019
Авторке, звучиш като на 12... Тоя кво ми каза, оная кво ми каза, аз кво ѝ казах...
Реално на колко години си, че такива дълбоки размисли за някакви глупости?

# 34
  • София
  • Мнения: 8 334
За да се изявява някой, има два варианта - да е пълен простак или ти да го допускаш. Трета тема подред нищиш кой какво приказва за теб. Има нещо нездраво в това, едва ли всички са толкова заинтригувани от твоята личност, партньора ти и пола на нероденото дете. Помисли какво и с кого споделяш, как се държиш, обличаш, за да се стига до тази обсебеност от чуждото мнение.

# 35
  • Мнения: 348
За да се изявява някой, има два варианта - да е пълен простак или ти да го допускаш. Трета тема подред нищиш кой какво приказва за теб. Има нещо нездраво в това, едва ли всички са толкова заинтригувани от твоята личност, партньора ти и пола на нероденото дете. Помисли какво и с кого споделяш, как се държиш, обличаш, за да се стига до тази обсебеност от чуждото мнение.
Щом не са заинтересовани, защо правят така?
Един ден си бях купила нови евтини обувки, една редовна клиентка, която винаги ме разглеждаше от глава до пети ме попита от къде съм ги купила и хоп, но следващия ден дойде със същите обувки. По принцип не ме харесваше като цяло.
Друга пък ме питаше кой е собственика на къщата ни, обзаведена ли е, къде се намира, колко пари струва.
Като си сложа пола, не ти ли е студено казваше една, а беше август.
С друга пък се разбрахме да ходим с дънки и блуза на една церемония, тя беше дошла с рокля.
Най-ми заболя, когато една позната се страхуваше да не урочасам детето и. Аз като видях детето му се порадвах, тя направи намеци  , да не урочосам детето и. Повече не погледнах детето и.  А тя веднага види ли бебе, отива да го държи, да го помилва, целува, аз казах една хубава дума, затова станах урокливата.

# 36
  • София
  • Мнения: 18 701
Защо коментираш с клиенти личния си живот?
Защо съобразяваш личния си стил с този на познати?
И защо общуваш с хора, които не са ти приятни?

# 37
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 019
А, ти си безнадежден случай, бе момиче...
Rolling Eyes

# 38
  • Мнения: 5 526
Имаш проблем със себе си и това как възприемаш околния свят. Примера с обувките. Защо го приемаш като някаква страшна обида? Не можеш ли да си кажеш, че явно имаш вкус и хората искат като твоите обувки?
Това за къщата...хората просто са нетактични досадници, не е казано, че го правят с някаква дълбока умисъл.

# 39
  • Melmak
  • Мнения: 9 674
Голям праз, че някой си купил като твоите обувки. Ако носиш масови марки не можеш да очакваш само ти да имаш такива. Обикновените хора си купуваме от обикновени магазини в мола или онлайн и нещо масово го имаме почти всички. Стилът е това, което ни отличава, защото всеки би съчетал по различен начин.

С пола август може да ти е студено от климатик примерно.

Не се втелясвай толкова, правиш от мухата слон!

# 40
  • Somewhere beyond the moon and stars
  • Мнения: 1 004
Колко много размишляваш върху хорските приказки!

Харесали са ѝ обувките на жената, отишла, купила си е. Друг обмисля да си купи къща. Трета не обича да ѝ е студено на краката. Какво общо има това с теб?

Има един етап от порастването, в който осъзнаваш, че ти не си център на вниманието и обикновено хората се вълнуват повече от самите себе си, отколкото от теб. Всеки си носи своите мисли, тревоги, несигурности и всъщност не ти обръща толкова много внимание, колкото изглежда… Може и просто да ти предстои този етап.

# 41
  • Down south
  • Мнения: 9 355
В предишната тема на авторката (дали си подхождат с партньора) вече се обсъдиха същите въпроси. Защо ли започвам да мисля, че на нея всъщност й харесва хората да я коментират?
Мисля, че напипа нишката.
Толкова теми и все свързани с това, какво мислят или биха помислили останалите. Съседка, леля, дете, което се приближило до нея.
Защо, кой и какво помислил би било толкова важно и как въобще хорските мисли/мнения имат значение в живота на уравновесен и щастлив

# 42
  • sofia
  • Мнения: 9 284
Много рядко ми се случва да мисля за мнението на другите. Но работех с една като теб....ми внимавах какво й казвам и как й го казвам, че не ми се слушаха драми целодневно. Обиди ми се, че си купих блуза като нейната, дивяла се е как с друга колежка си взехме еднакви ботуши....ми простовата си беше. И става дума за жена десетина години по-възрастна от мен.
Много й беше важно да се харесва на всички и да одобряваме и ахкаме колко е чудесна. Всеки с дефицитите си.

# 43
  • Банско
  • Мнения: 2 472
Научих се да приемам с времето всички хора и тяхното мнение, също така казвам да да, аха да, ами да да, и те си мислят че съм съгласна. Ама все тая ми е понякога, да има там с кой да си говориш отвреме навреме, да пиете по едно кафе и да си махнете за здрасти.
Е вече ако човека е много изперкал не контактувам или избягвам максимално, но ако е приемлив все ми е тая какво му е мнението ако ми трябва за нещо и трябва просто да го изтърпя 15 мин в разговор.

# 44
  • Мнения: X
Това с обувките по-скоро като комплимент бих го приела. Една приятелка, която е голяма модна икона, много разбира и се интересува, чат-пат ме дублира в покупките (аз нея никога досега Grinning ) и даже не ми казва. На снимки виждам, че си е взела като моя потник. Да тръгна да се сърдя ли? Харесва й. Щом не го носим по едно и също време да приличаме на сиамски близнаци, всичко е точно.

ПС Не е добре да се умува толкова за несъщетсвени неща.

Общи условия

Активация на акаунт