Особено, когато се налага да ги видите всеки ден.
- Публикувана: 24 март 2025, 10:18 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2025, 23:39 ч.
Как успявате да не мислите за мнението на другите?
Кратко и ясно - като си гледам моя живот.
Там където няма вариант с добро възпитание, спазвам здравословна дистанция и ако не действа - игнор.
Там където няма вариант с добро възпитание, спазвам здравословна дистанция и ако не действа - игнор.
Не си коментирам личния живот с хора извън семейството и с такива, които не са ми близки (форумът не го броя, защото тук аз преценявам дали и какво да споделя). С останалите държа дистанция и директно заявявам, че не търся мнението им.
Не ме интересува какво мислят другите. Стигаш до това, особено когато разбереш нивото на развитие на тези хора. Само глупавите започват да коментират, да клюкарстват и/или да налагат мнението си.
Животът е твърде кратък, за да обръщаме внимание на това какво мислят другите. Няма да имаш втори шанс нито за да се насладиш, нито за да вземеш решения за СВОЯ живот.
Животът е твърде кратък, за да обръщаме внимание на това какво мислят другите. Няма да имаш втори шанс нито за да се насладиш, нито за да вземеш решения за СВОЯ живот.
Държа на и се интересувам от мнението на важни за мен хора, в работна среда също, извън това слабо се вълнувам. Интересно ми е да чета различни впечатления обаче да видя как мислят и разсъждават извън моето балонче, да разбера по-добре, а и да съм в час с тенденциите и настроенията в обществото.
Aко някой каже, че изобщо не мисли за чуждото мнение, преувеличава силно
Все пак живеем в общество и се съобразяваме с околните. Въпросът е само да го имаме предвид, да ни е за сведение, а не да ни дава тон в живота. Тоест - както във всичко, дяволът е в детайлите и дозата прави отровата. 
Аз разбрах темата като "мнението на другите за мен", а не мнението на другите за други неща. Защото ако е за мен, не трябва да се съобразявам, нито да го мисля (най-много да се обидя, но в този случай ще се превърне в проблем за другия човек, не за мен ), но ако е за други неща - примерно свързани с работата, няма как да не се направи компромис.
Ако е мнение за мен - например, какво ме интересува дали някой друг харесва дрехите или прическата ми?
), но ако е за други неща - примерно свързани с работата, няма как да не се направи компромис.Ако е мнение за мен - например, какво ме интересува дали някой друг харесва дрехите или прическата ми?
Ако е за мен - примерно какво ме интересува дали някой друг харесва дрехите или прическата ми?
Е, ако е готиният пич, когото искаш да свалиш?
Първо - стара съм за такива неща. А когато не бях - ако някой, когото съм харесала, ми направи подобна забележка, на секундата щях да го помисля за л..но и да спра да го харесвам. Въпрос на психика, предполагам.
Скрит текст:
Навремето много се смяхме с една съученичка, разказваше следната история - излязла на среща с някакъв (баща му беше богат - затова той имаше самочувствие, иначе не беше нещо особено) - той й казал, че ако тя иска да излязат пак, трябвало да отиде на козметик и на фризьор. Тя не се свърза с него повече.