Случи ми се нещо странно..

Преди да почине баба, майка ми беше сънувала, че й се отчупва предния зъб много лошо. После и сестрата на баба разказваше, че се е появил в съня й мъртъв роднина, който е седял на висока планина и е търсел баба. 3 дена преди да почине, мама, баба и аз се разхождахме цял ден; беше много необичайно, защото баба беше изключително деен човек и това да се разхожда, за нея беше загуба на време. Тя трябваше да ходи на село, но сякаш нещо я спираше и го остави за следващия ден. Аз усещах, че нещо ще се случи, кръстена съм на нея. В събота рано сутринта, когато звънна телефона у нас, знаех, че ще ни съобщят, че е починала.
Тя умря на 17.07.1993; дядо на 11.01.1987; 6 години 6 месеца и 6 дена след него.

Защо не споделиш какво се случва с теб?

Не искам да ми се случват странни неща,разни почуквания и прочие.Искам единствено някога,независимо кога да сънувам моят татко,който почина преди 9 год.но не ми прости до последно,за една глупост,която направих.
Сигурно ми е сърдит,но така ли за тези 9 год.един път не дойде във съня ми,така ли за толкова време не ми прости.

Ще ви разкажа, нещо което една съседка на майка ми,често разказва ,колко е вярно не знам.
Къщата на съседката на майка ми,е точно до една рекичка.
Разказва тя,че когато са построили къщата и са се нанесли,няколко седмици,всичко е било обикновено.Но след това,една вечер точно във полунощ,съседката се буди от детски плач на много деца,идващ откъм реката.Мъжът на съседката също се буди и преди съседката да каже каквото и да е мъжът и и прави знак да мълчи.След около половин час всичко утихва.На сутринта мъжът и казва,че той също вечер,особено зимата,когато  е студено е чувал този плач.Неговите баба и дядо са му разказвали,че тези дет.плачове били на некръстени деца,които са починали като малки.
Казвали са,че когато вечер се чуе плача на децата,не трябвало да се обаждаш,защото щели да ти вземат гласа.
съседката ми го  е разказвала многократно и ме е убеждавала,че е истина,даже ми предложи ако не вярвам да ида да спя една вечер там и  сама да се убедя.
Не че не съм по приключенията но си падам и малко пъзла.
Лично аз не вярвам на този разказ,не че съседката ме е излъгала а това,че това са деца непокръстени,отдавна починали  и когато стане студено,се чува плача им.
Не знам,но ако някой ден набера кураж,наистина ще ида и ще преспя една вечер там,та да видя какво ще стане.

ivka10  много тъжноооооооооо 
Дано да намерят покой тези дечица и да спрат да плачат 

И аз следя темата с интерес, в семейството на майка ми има доста странни случки. Аз съм присъствала на два такива. Имаше семеен празник, бяха се събрали лелите ми с мъжете, деца много и баба. Всичко беше наред докато не си легнахме, към 12-1 през нощта децата се събудихме от викове на възрастните. Майка ми си спомням, че дойде при нас със свещ, беше спрял тока. Затвори бързо прозореца, беше лято и спяхме на отворено. Чичовците ми викаха и чух баба да вика на един да вземе пушката. Тогава не разбрах съвсем какво се случва, но на следващия ден по- големия братовчед разказа, че имало много силни ритници по входната врата, които събудили всички. Веднага започнали удари от тавана, където няма нищо освен дъски. И като излязли роднините видяли голямо кълбо, което се търкаляло надолу към реката. Подгонили го но никакъв ефект. Спомням си, че всички (големи и разумни хора), бяха много унили и неразговорливи на следващия ден.
А другия случай е в по- късен период. Ходех ваканциите при същата баба. Една нощ започна страхотно чегъртане по прозореца. Тогава баба спомена, че се повтаряло всеки ден по едно и също време. Аз бях по- голяма и си мислех, че е измишльотина. КОгато станах и се опрях на прозореца не видях нищо, а чегъртането продължаваше...Е тогава се втресъх, вярвайте ми...Същата нощ имаше и тропане по тавана, като че ли някой скачаше отгоре...Ужас някакъв...
Майка ми дойде да си ме прибере набързо, много се бях стресирала.
А още не мога да си обясня как баба ми живееше толкова години сама в тази къща, без кьорав съсед наоколо. Жената беше получила огромна гуша от стрес и притеснение, но никога не съм я  чула да се оплаква. Даже отказваше да дойде да живее при нас.

    На мен ми се случи нещо подобно, докато живеех в една квартира в Плевен, но аз си имам обяснение за това. Не се шашкай. Според мен си сънувала и си станала на сън и отворила сама прозореца, останалото е измислица на съзнанието ти. Спяла си и затова си виждала добре всичко. Карала си по спомен, като сомнамбул. После си се разбудила и зрението ти си е било като преди и не помниш, как си отворила прозореца. Събудила си се почти веднага и не е имало време да изстине стаята. Аз съм имала 3 такива сомнамбулски изпълнения за които си спомням. Първият път изпитах силен порив да отида да легна на спалнята при нашите и те ме събудиха без да искат, щото съм се била мушнала да спя в дупката на юрганския плик и ще изстина. Спомням си как се придвижих до тях и си ми беше като ден пред очите, а всъщност съм вървяла по тъмни коридори. Ако не ме бяха събудили и разпитали на момента едва ли щях да помня случката.
   Втория път беше подобно на твоето преживяване. Значи няколко пъти чувам как се отваря прозореца над леглото ми и ме лъха хладен вятър. Единия път сънувам как нещо черно кацва на прозореца и ми казва "подай си ръката и не се обръщай към мен". Аз обаче се уплаших в съня си и понечих да се обърна, а то ми подпря главата с ръка. Взе ми едната ръка и тогава вместо страх изпитах невероятна любов и блаженство. После нещото влезна и седна на един стол по средата на стаята , само че този път имаше образа на жена в черно, а аз коленичих пред нея и тя ми държеше и двете ръце в своите и пак изпитах същото усещане. После прие образа на едната ми баба само, че по-млада и хубва и си говорихме не помня какво (тя още беше жива тогава и не почина скоро след този сън). На сутринта като се събудих намерих прозореца притворен, а на вън си беше ранна пролет и доста хладно. Не се изплаших защото ме държеше приятното настроение от съня. Третият път (пак в квартирата) изпитвам силен порив да отида на терасата, за да се  помоля на Бог.  И..спомням си само как съм на терасата, протегнах си ръцете към небето и се разбудих понеже навън беше зима , а аз по потник и бикини и си казах "абе аз какво правя тук, я да се връщам" , а как съм се върнала не помня. Нямаше и да си спомня ,ако не бяха боклуците от кипариса, който расте до терасата и дълго се чудих какво правят в леглото до краката ми близо половин шепа иглички от кипарис. Ама ето на , това не мога единствено да си обясня , как са попаднали в леглото ми след като съм прекосила 2 стаи и коридор и би трябвало да са опадали от краката ми. В косата си нямах нищо. В шепи да съм ги взела пак не може, защото съм отваряла и затваряла вратите. Та така ...,не се знае колко пъти съм се разхождала голичка по тераси и первази. А веднъж както си се разхождах по центъра и таман подминавам двама мъже и чувам единия да казва без притеснение "я, виж, виж, момиченцето от втория етаж". Умрях от срам, не посмях да ги погледна дори, идеше ми да потъна някаде. Бях сигурна, че са ме виждали как се разхождам на сън.
 И още една интересна и обяснима случка. Значи спя си аз в мойта си стая, в нашата си къща и се будя от шум подобен на този от бенгалски огън. Надигам се и гледам на 50 см от главата ми една искряща топка жълта светлина. Препращя, препращя и изчезна. Малее, на път бях да намокря гащите. Не посмях да мръдна, само стисках, колко време незнам и накрая съм заспала.  Обяснениео на този феномен е, че под нашата къща има подводна река и кварц и при триенето на водата и пясъка се получавало статично електричество, което излизало на повърхността.
  Накой разказва случай за плач на деца - според мен са разгонени котки. Нищо повече. И братовчед ми един път, като ми беше на гости чу подобни звуци и ме кара да ходим да търсим бебенцето ).
  Тропането на тавана - много вероятно е да си има наематели белки и да си тичкат отгоре и звука е точно, като че ли човек ходи.

записвам се утре ще до4итам,4е стана много късно

Майка ти да не би е да си е била легнала със медальон и то сребърен? И докато е спала да е попаднал на рамото и. Може да е получила алергична реакция към метала и резултата е отпечатък на медальона върху кожата. Точно като червено тату изглежда, с точна форма и сърби. И понеже и е парело и сърбяло е спала неспокойно е сънувала глупости.
Казвам това, защото съм го изпитала. На връх една коледа въпреки, че носех сребро от поне 2 години получих алергия и резултата беше същия - медальона все едно ме беше жигосал на гърдите. Виждаше се ясно кръгчето и овенчето в него, макар че беше мъничко. Освен това имах и обрив по врата от синджира.
 Съжалявам, ако съм разсеяла мистичните илюзии на някои. Аз също вярвам че има "нещо" и че това "нещо" е силата на мисълта и други способности , но на хората. Не мога да отрека магнитните ръце, защото видях този феномен с очите си. Една приятелка, с която бяхме на кафе реши да ми покаже способностите си. Взе ми запалката и си я лепна на ръката и каза "я, я дръпни лекичко" и аз я отръпнах на около 2 см, и усещах съпротивление, а като я пуснах тя се върна на дланта и все едно беше вързана с ластик. Беше много забавно.
  Склонна съм да вярвам и в живот след смъртта. Имаше питане дали някой е сънувал числата от тото-то. На дядо брат му е сънувал баща им, който му е казал 5 числа, и че ще спечели 5-ца от тотото и да купи подараци на всички с парите. Като се събудил веднага си записал числата, пуснал фиш и станало точно така, както казал прадядо ми в съня му.

Моя много близка, изключително земен и прагматичен човек. Сънува ги, запомни ги, пусна фиш ... и нищо. На следващата седмица я домързя - и излязоха всичките  Казвам истината. Сега аз пускам числата, когато се сетя и то от години ... най-много тройка  Моята позната твърди, че човек не трябва да съжалява за пари. Възхищавам се за начина, по който прие загубата на шестицата. Повечето хора биха се побъркали.

Майка ми ми разказа, че когато е водила баба ми /бог да я прости/ към тоалетната, тя все казвала...ама аз немога да пикая /с извинение/ пред толкова много хора. А майка ми й казвала...ама какви хора, тук няма никой, а тя...ама как да няма цялата тоалетна е пълна с хора, които ме гледат.
Когато седяла в стаята питала дядо ми...защо не си ми казал, че имаме гости
До няколко дни или седмица починала  Аз тогава бях в родилното, родих на 15-ти, а тя починала на 17-ти 

и на мен ми се е случвало странно съвпадение на дати, и то на много хубави, с дати свързани със смърт. но аз го намирам за един вид добро знамение..Само мразя рожденния си ден, защото майка получи болки точно на рожденния ми ден\навършвах 7\ и след три дни почина 

Повече няма да ви чета-от както ви чета и на мен започнаха да ми се случват странни неща.А това че през ноща ходя на бегом до тоалетната и обратно е отделен въпрос.