Случи ми се нещо странно..

Единствените неща,които съм виждала бяха силуета на прабаба ми върху нейното си легло(а беше починала вече) и едно друго,
което още го помня и видях не само аз.
Когато си живеех в Люлин,една вечер с бившето ми гадже си лягаме и аз от външната страна към вратата.
И точно преди да заспя виждам сянка на човек (до раменете) -като бюст един вид с широка шапка като на каубойте.
Изпаднах в див ужас,разревах се от страх и момчето почна да ме успокоява че сигурно е от дрехите на простора-викам какви дрехи бе,няма нищо там,ама след 10 минути се поуспокоих и загасихме лампата,обаче
както я загасихме и той поглежда нагоре и вика ама това още е там-и аз рев,писъци изпаднах в една истерия 
и край не загасихме лампите до сутринта и не смеех да се обърна с гръб  към стената,на която беше въпросния "мъж".
Оттогава много ме е страх и неискам да виждам нищо,
вече се примирих с полъхванията около мен,с почукването по вратите и по прозорците нощем ,но категорично не желая да виждам  никой    по-доре да се показват  на мъжо ,щото той само ми се подиграва за звуците 
 

Аз съм изключително рационална и практична личност с доста стабилна психика. От близо 2 години, обаче, започнах да се съмнявам в психичното си здраве....сега чета писаното и доста ми олекна - явно не полудявам!
Преди 2 години с мъжът ми си купихме жилище. Рано сутринта, към 6.00ч, малко след като мъжът ми тръгна за работа, аз полудремейки видях, как вратата на спалнята полека започва да се отваря и някой се промъква в стаята. В първият момент реших, че мъжо е забравил нещо и се връща, като гледа да не ме събуди - ама не беше той! Човекът(убедена съм, че беше мъж) застана в ъгъла м/у гардероба и прозореца, точно на 2 крачки от мен и просто ме гледаше. Не виждах лице, не ме беше страх, просто се чудех как, за бога, е влязъл в апартамента, след като ясно чух как мъжът ми заключи вратата! И се събудих...и всичко в стаята беше същото, само дето нямаше никой! Общо взето историята се прие като шега, самата аз не приех този сън за нещо особено. Но след 3-4 дена, този "човек" пак влезе в стаята, пак застана в ъгъла, този път малко по-близо до мен...и пак се събудих, нямаше никой и часът беше 6.05.
След няколко дена (вече ме беше страх да заспя, след като мъжът ми тръгне за работа) някой започна да върви в коридора, ясно чувах стъпките, вратата на спалнята се отвори, някой идваше към леглото...и усещах явна заплах и просто исках да се събудя...и часът пак беше 6.05.! Последваха още посещения, но вече доста по дръзки - дърпаха ми одеалото, ясно усещах как някой се качва на леглот и пълзи към мен, стъпките идваха все по-близо, преди да успея да се събудя, а щом се събудех, ставах (което беше много трудно, цялата бивах скована от ужас), светвах лампата и пусках радиото, за да не заспя. И все си мислех - какво ще стане, когато стигнат до мен?!
Мъжът ми не ми вярваше особено, казваше, че съм под стрес от новото място...докато не му се обадих на работа една сутрин към 6.30, пищяща от ужас да си дойде веднага, защото няма да остана и миг сама в апартамента. Този път бяха няколко "човека", вървяха към леглото, чувах стъпките им, нещо шепнеха..застанаха точно до мен, една жена се наведе, усещах й дъха...а аз просто исках да се събудя...никога през живота си не съм била толкова уплашена, толкова ужасена...
Викахме един ходжа, чете нещо човека, ръси с вода....около месец нямах посещения, след това пак започнах да чувам стъпките покрай леглото...и някъде тогава разбрах, че съм бременна. Посещенията спряха изведнъж, само един път (бях в 4 месец) чух как някой ходи в коридора, спира пред вратата на спалнята...но не влезе...
Какво беше това и до днес не знам, а много ми се иска да разбера, защото сега в тази стая спи детето и много често нощем се буди, пищейки, гледа към вратата и сочи с пръстче...така ме е страх да не би "гостите" да навестяват и него понякога...
Помагайте, кажете какво се прави, къде се ходи - магии ли са, духове ли...?

didka-pitka,  направо ми се смръзна кръвта от твоя разказ 
Докато четях за часа /6.05/ се сетих, че майка ми всяка нощ се буди в 3ч. или 3ч. и нещо, но задължително завършващо на тройка  И това е поне от година Сигурна съм, че не е случайно, но какво ли е

Много пъти съм чувала да ми викат името, но никога никой не съм видяла. Но най-големия страх изживях една лятна нощ. Около два часа, след като бях заспала на отворена балконска врата се събудих от нещо,  което ме удряше през лицето и пърхащ шум. Скочих ужасена и сънена, крещейки и борейки се с нападателя : Какво е това? Какво става?" Дъщеря ми съпругът ми влетяха в спалнята и светнаха лампата. Оказа ,че гълъб се е заблудил и когато решил да ми кацне на лицето , аз съм го уплашила с крясъците и ръкомаханията. И гълъба и аз бяхме еднакво ужасени.

Настръхнах.
Вярвам в такива истории, макар да не са ми се случвали и се надявам да не ми се случват, защото съм голяма бъзла....

Тръпки ме побиха, докато ви четях Добре, че не е вечер, иначе нямаше да посмея да заспя от страх Определено ми е интересно да чета такива истории, но никога не искам да ми се случват

Може да не са били починали бликзи, но че са зли демони изобщо не вярвам.

Сега се сетих и друга история... Баба ми (мир на праха й) понякога ми разказваше, че някои се опитва да влезе в апартамента й (след като почина дядо ми). Аз все не го приемах сериозно докато не се случи когато бях там. Мислех че идва майка ми... пъхаше се ключ в ключалката, въртеше се, натискаше се брава... очаквах да влезе майка ми, но вратата така и не се отвори. Не обърнах сериозно внимание и го забравих. Следващия път дори не се сетих какво стана преди и отново очаквах майка ми да влезе (това се случваше винаги сутрин, когато очаквах майка ми). Когато тя наистина дойде, я питах защо не е влязла първия път като отключи, а тя отговори, че сега идва... Така няколко пъти и веднъж вече се ядосах- като чух пъхането на ключа веднага хукнах към вратата да видя кой е... мислех, че някой пиян бърка вратите. Приближих се тихо, погледнах през шпионката, но нямаше никой... и шума от превъртането на ключа изчезна, а пред вратата- нито звук. Това беше последния опит за влизане, но скоро след това баба ми почина и продадохме апартамента. Новия собственик (шефа на Анхира) не знам дали си има някакви проблеми там.

момичета, няма случайни неща.
Аз се запознах веднъж с една екстрасенска\ох, така ли се казва..\, казва се Звездна. Това беше през октомври 2005. Тя ми каза, че не забременявам, защото съм в силен психически стрес и ще ми се случи през февруари, март. ЩЕ имам момче, което\душата му\ в момента, гледа от облаците и "чака удобен момент да се инплантира в мен". Аз въобще не бързах да забременявам-...
и ако щете вярвайте, забременяла съм през февруари, и родих момче! всичко друго което ми каза се сбъдна..но това беше основното. Споделих октомври с две приятелки...какви са прогнозите на Звездна, и те после бяха шокирани че се сбъднаха...
така че има нещо...и с душите и с прераждането...
...didka pitka, всеки дом трябва да се освети от свещеник..ТОЙ ще ти каже!!!
чела съм, че не е хубаво да се притесняват духовете, ама те защо така ни притесняват?? Квото е имало да са го казали приживе!!! я, да му се невиди... Предполагам, че са в шок от това, че са умрели \като във филма "ДУХ" с Патрик Суейзи и Деми Мур...Ама да си владеят малко емоциите..

Даже не прочетох всичко. И мен ме е страх и ако започна да чета, ще трябва да се озъртам постоянно да не ми наскочи някой дух в гръб..А  тоалетната няма да ви кавам, че ще си спестя да посетя в близките часове и без придружител 

 ееееееее БУБА, стига, де..това не се случва всеки ден и във всеки дом...Няма страшно..Просто само не си внушавай!!!
Освен това, сигурна съм че зад всеки от нас или ДО всеки от нас има ангел, дали на починал близък ., дали на светец на когото сме кръстени..
Мен ме пази Богородица, и мойта майчица-ангел , както и една жена дето ме гледаше като бях малка ТАКА ЧЕ ОТ НИЩО НЕ МЕ Е СТРАХ!!!

Хахах, майка ми е имала подобно преживяване... Преди живеехме в къща, на земята, прозореца и на половин метър от земята... И леглото на нашите - под прозореца. Лятна нощ, задушна, гореща, прозорците разтворени, има решетки, нали, не е проблем. По едно време майка ми се събужда от нещо тежко на гърдите си. Тежи и не се маха, все едно някой е седнал върху нея. Майка ми хваща нещото и - през прозореца. Че е котката на съседите (или която и да е друга котка, около тея къщи ги имаше с хиляди), разбрали по отчаяното мяучене на въпросната. Майка ми сега го разказва със смях, ама тогава не и е било смешно...

Имаше подобна тема наскоро..ЗАбравих как се казваше..Там четох доста.НЯма да ви казвам, че вечер, като съм сама и загася лампите, се завивах през глава и само носът ми стърчеше, за да мога да дишам 

Интересното е, че аз, аз също съм страхлива, между другото, много при това, от оная тема не се изплаших, ама от тая да. А и тая вечер съм сама вкъщи... А то поне да беше някакво компактно апартаментче, ми то 150 квадрата... Мразим. Не можеш да знаеш какво става в другите стаи.

И аз съм работила в реанимация и съм видяла много смърт, но досег с духове не съм имала. Мои колеги са споделяли странни преживявания, но на мен лично не се е случвало. И слава Богу
По принцип не вярвам особено в духове, но пък съм забелязала, че хората, които са вече в агония и на крачка от смъртта, много често викат майка си, която очевидно отдавна не е между живите, свои близки, виждат разни хора, говорят си с тях, смеят се дори. Аз по- скоро го свързвам с халюцинации, но знам ли, на всеки му се иска да вярва, че животът не свършва ей така и има нещо отвъд