Случи ми се нещо странно..

Мисля, че за тази тема става дума
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=136226.0

Важното е да не става в стаята където си ти  

 

Тогава спирай да четеш тази тема...

и аз  Довечера сме сами с малката,сигурно ще спя ей така 

..един доктор - реаниматор ...веднъж го питам, Д-ре според теб това с "тунела" вярно ли е...ТОй ми каза, че това си има чисто научно обяснение. И ми го обясни, как окото незнам какво си, как кръвообращенито  ..незнам кво си и така..Тоест, това е обяснимо от медицинска гледна отчка. НО той ми разказа следното..
   Имали сме пациентка, в тежко общо състояние, т.е много на към зле тръгвала. И сутрин на визитация, когато минават около 20 човека лекари, сестри, санитери обсъждат лечението, изследвания и пр. поведение, се е коментирало, че нещата вървят .....на зле..
   ОБАЧЕ, майката на момичето е допускана всеки ден при дъщерята..Веднъж майката споделила с въпросния доктор, че дъщеря и и говори телепатично, и скептично настроен Д.-ра я питал ...какво ти казва...А МАЙКАТА КАЗАЛА..казва ми, че я боли ръката, че НЯМА ДА УМРЕ, както коментирате всяка сутрин на визитация..и ЧЕ ЩЕ ЖИВЕЕ!!!!
Момичето наистина оживяло, оправил се проблема - основно с белия дроб, дишането. А КАТО ПУСНАЛИ СНИМКА НА ДЯСНА РЪКА, за която майката споменала, се оказало че има фрактура!!!

Ох, ами като ми е интересно?
БУБА - той е отвратителен апартамента, осем метра коридор и отвсякъде - стаи. Четири, от които едната ог-ром-на. Като две. И кухня, и две бани, и какво ли не. И моята стая е чак накрая на коридора. А стола на компютъра ми е с гръб към вратата. Страшничко си е. Някоя друга страхлива да и се идва да си пазим гърба? Имам плодово мляко и макарони...

...мога още да ви разказвам, неща от мойта практика между живота и смъртта, но щом ви е кофти СПИРАМ!!
повярвайте само ..който е бил добър умира леко, с усмивка, лошите умират в агония, и изглеждат измъчено..ТРЯБВА ДА БЪДЕМ милостиви, добри, да сме по-ниски от тревата, че отгоре Бог ни вижда, и не му е приятно да го правим на будала..

Не бе, разказвай, ние страхливките трябва просто да не четем...

На мен ми е адски интересно, винаги ми е било, но ако можех след като прочета или гледам филм, просто да забравя...

Добре де, Карил, това за тунела - умиращи хора в реанимацията казвали ли са ти, че го виждат?

Аз пък не вярвам кой знае колко и не са ми се случвали такива драстично страшни неща. Но не ме е страх сега, наскоро загубих леля си трагично. Тежи ми ,че беше внезапно, имам чувството че не успяхме да си кажем всичко важно, че в забързаното ежедневие покрай моето сенейство, тя е оставала на заден план- без да контактуваме ежедневно. Сега виждам колко неща е можело да направя за нея, да и кажа толкова мили думи. Търся среща с духа и, искам някакъв знак, вглеждам се в тъмното, през прозореца, ослушвам се в мрака. Е, няма и няма. Не иска да дойде при мен. Искам да я сънувам поне, да си поговорим- но не.
МАйка ми я е сънувала седнала на столче сред малки деца и им е чела книжки. Майка я попитала "Сега, тук си  добре, нали ? "А тя само вдигнала глава, погледнала я и без да каже нищо продължила да чете на децата.
Умря нелепо и дано е сред ангелчетата в рая.

Аз само веднъж съм сънувала баба си, на която съм кръстена, скоро беше. Сънувах я че работи в някакво много бяло помещение, седеше на бюро. Попита ме как сме, що сме, татко как е, чичо ми (нейните синове, нали). Аз и разказах че татко се нарани много лошо преди две години, но се оправи напълно, че чичо се е развел и живее с много симпатична жена с две дечица... Разказах и че съм приета в университет... Ей такива неща. Кратко беше. Честно казано не съм склонна да се хвърля за врата на обяснението, че тя е искала да знае как сме. Не знам... Може и така да е било, но не вярвам на това 100%.

Маша, "това за тунела" е от т.нар. преживявания на границата на смъртта. Смята се, че се случва на хора, които са на ръба. Аз също като малка - първи или втори клас бях имах такова преживяване след мозъчно сътресение. Видях са отстрани как стоя права в хола ни, а тавана му се отвори и имаше един сияещ светъл лъч или по-скоро пътека от светлина, която ме обля и ми стана много хубаво. Издигнах се до нивото на тавана, исках да полетя и да видя какво е това хубаво нещо, но се върнах... Събудих се по-късно като ме пренесоха понеже както бях права съм била паднала на пода. Чак години по-късно четох, че това се е случвало и на други хора. Скоро попаднах на други изследвания по темата и там имаше някои случаи, в които духът на човек в клинична смърт е обикалял из болницата и след като по чудо се е съживил е разказвал в детайли какво се е случило в други стаи и зали, на други етажи, думите на хората във фоайето и др. При мнозинството от случаите хората наблюдават тази характерна светлина, чувстват(ме) се щастливи от нея и искат да продължат, но биват връщани. Понякога някой им говори или усещат висша сила, която контактува с тях без думи, или виждат свои близки... Не знам дали има научно обяснение.

не - хора оцелели не са ми казвали за тунел..НО има няколко случая които няма да забравя НИКОГА ПРЕЗ живота си!!!
първия
Едно момиче, което беше вече възстановено след коремна операция, и даже ..пред изписване, го сваля наш екип от хирургичното отделение, при нас по спешност, защото изпада в клинична смърт, спира сърцето и дишането..ДОкато я докарат с асансьора, с количка, вече интубирана до реанимация сърцето спира два пъти, а третия път в реанимация, ...тези три пъти я "връщат" с дефибрилатор! Т.е момичето е било почти 20 минути в отвъдното, което всеки знае, че е абсурдно да оцеляване след такава "мозъчна смърт" за толкова време...Но, тя оцеля!!! Процеса беше адски дълъг, продължи месеци...подробностите са излишни, защото ще се разплача, това беше чудо това беше БОГ!!! писаха за нея по вестниците. Когато влезе в реанимация, бебето и беше на 2-3 месеца, а когато я изписахме, беше на около 7 месеца..Първо беше в кома, след това в "будна" кома, след това беше "отбита" от апаратното дишане, от кислородната маска, ....после вече дишаше самостоятелно...Но за съжаление не е била адекватна, издаваше звуци, срички, но неадекватни,...Просто, сякаш живееше в паралелен свят...Ние, сестрите и бяхме окачили мартечинка, после за първа пролет балони, имаше рожден ден... Облепихме на стената до леглото снимки на БЕБето и...Тя първо гледаше "през" тях, но след седмици ги фокусираше..Много ми е мъчно,...мъжа и я е изоставил...
Искам да знам какво стана с това момиче, ...беше невероятно КРАСИВА!!! От провинцията е! Ако някой разпознае случая, нека ми пише на лични, повече инфо ТУК нямам право да давам.

А аз сънувах дядо точно 3 пъти за 20 години откакто го няма. С него имахме много силна връзка, много го обичах и той мен. Сънувала съм го, когато имам някъв проблем. Винаги сме само двамата в стая, други няма около нас.
Първия път ми каза: не се бесете, когато се издигате. Няма много смисъл, но знам какво искаше да каже. Тогава имах проблеми в отношенията с майка ми.
Втория път: Обичам те.
Третия само седеше на един стол и ме гледаше.
И сега като го пиша ми става някак странно.