Случи ми се нещо странно..

олеле, направо сигурно ще колабирам, дано никога не чувам и виждам такива работи

Случката е от преди 16 години, но ще я помня цял живот.
Почина много близък роднина, който много ме обичаше. Не пожелах да отида на погребението, исках да го запомня такъв, какъвто е бил винаги - усмихнат, кипящ от енергия, с песен на уста (беше музикант). Може би това, което преживях няколко дни след смъртта му, няма нищо общо, но аз все си мисля, че е искал да се "видим" за последно.
Спя дълбоко, сама в стаята, обърната с лице към стената. По едно време усещам, че някой ме побутва по рамото и ми казва "Стани и отиди в кухнята". Не му обърнах внимание, помислих, че сънувам. Втори път, пак ме побутна и пак "Стани и отиди в кухнята". Промърморих, че ми се спи и не искам да ходя никъде. Пак ме побутна и пак повтаря "Стани и отиди в кухнята". Обърнах се, махнах с ръка да го отпъдя с думите "Остави ме, не искам, спи ми се". И тогава съвсем се разсъних - до леглото ми имаше изправен висок мъж, без ясно очертано лице или фигура, просто като сянка на човек. Учудващо не се изплаших. Явно разбра, че най-после ми е привлякъл вниманието и в следващия момент го нямаше. А аз като хипнотизирана отметнах одеялата, седнах, обух си пантофите и тръгнах към кухнята. Отворих вратата на стаята ми, минах през коридорите и хващайки бравата на вратата на кухнята се осъзнах какво правя. През съзнанието ми мина "Боже, какво правя, къде съм тръгнала по среднощ", обърнах се, върнах се обратно в леглото и съм заспала. И до ден днешен съжалявам, че така и не влязох в кухнята. Имам усещането, че там щях да видя роднината ни.
Иначе съм забелязала, че когато съм под голямо напрежение, усещам нещата преди да ми се случат. За първи път ми се случи на кандидат-студентски изпит - стоим си по местата в аулата и чакаме да дойдат да ни съобщят темата. Точно в 8:05, когато темата вече е била изтеглена, в главата ми влезе мисълта "Хранително-вкусова промишленост, хранително-вкусова промишленост". Самоубеждавам се, че няма как да се падне тази тема, защото се е падала предишната година, но не, само това ми е в главата, за нищо друго не мога да мисля. В 8:20 влезе една от квесторките и написа на дъската "Хранително-вкусова промишленост". Имам и доста други случаи, но са прекалено лични.

Моят кандидат-студентски изпит също ще го помня вечно / 96г /. Бях си наумила, че ще се падне Химическа промишленост и последните 3 дена само тази тема четях. Около мен непрекъснато се подмятаха други теми: кой чул, кой разбрал, кой връзки имал, химическата била кратка и нямало да се падне...Сутринта майка ми ме кара и ми казва много си спокойна. Отвърнах й, че съм убедена коя тема ще се изтегли. Точно това се падна.

Имам и други такива случки, но го отдавам на късмет, знам ли.
Майка ми ме е раждала 3 дена понеже съм била седалищно и накрая съм се родила задушена и синьо-черна. 2 неща била запомнила: че съм проплакала по изгрев слънце и че съм била с черна и дълга за бебе коса, която била прецизно разделена на път. Казваше ми все едно 9 месеца съм ти я разделяла косъмче по косъмче. И също така, че съм голяма късметлийка.

Относно изпити в университета - и аз съм имала проблясъци коя тема ще се падне.
За изпита мо макроикономика бях решила, че ще уча една определена тема. Точно тя се падна.
 

Понеже срещнах твърдения, че на мъжете не им се случват подобни неща, та да ги опровергая от части 

Баба /по майчина линия/, живееше в малък град - ваканциите прекарвах при нея, та не е чудно, че срещанах първата си голяма любов там.  Бях на 17г., той на 25г., а връзката ни продължи доста време...

Една гореща августувска вечер решихме да се усамотим в покрайнините на градчето. Избрахме романтично местенце под огромен орех и спряхме с колата на нещо като мостче, наслаждавайки се на ромона на  вадичката... Пуснахме предните седалки /за секс и през ум не ни мина в адската жега/,  лежахме си блаженно без да разговаряме, а аз изпитвах невероятно чувство за хармония - любов, звезди, щурци, аромат на ниви и лято... И както си бях вперила блажен поглед в небето, видях три обекта: приличаха на ученическа линийка - плоски и дълги - сменяха си много бързо цветовете: червено, синьо, жълто и бяло, като самите цветове не се преливаха, а преминаваха в съседен модул. И трите се движиха  бързо нагоре-надолу с голяма амплитуда, като крайните синхронно, а това по средата - противоположно на тях /простичко казано, ако двете са горе, то средното беше долу/. Не можех да откъсна поглед от тях, но мярнах с периферното зрение, че и приятелят ми се надига от седалката. Всичко продължи не повече от 2мин., изведнъж се събраха в една обща линия в най-високата точка и изчезнаха. Секунди по-късно изпитах смазващ дискомфорт и ужас, не можех да помръдна и звук да издам, но сякаш пищях вътрешно -  някак от далече усетих, че колата се форсира и потегля... като излезнахме на асфалтирания път/съвсем не беше далече/, погледнах приятеля ми - косата му беше щръкнала във всички посоки и толкова силно трепереше, че едва уцелваше скоростите /освен, че беше на 25г., имаше 3г. стаж с тежкотоварен камион, а към настоящия момент - таксиджия/. Когато стигнахме до първото градско кръстовище, той докосна /не го е стискал!/дървеното кръстче, висящо от огледалото - кръста се спука, а част от него се отчупи. Паралелно с това ни се възвърна речта, сравнихме видяното и емоциите си - всичко съвпадаше! Спряхме на едно денощно барче, видяхме се негов приятел и жена му, разказа им всичко и те го навиха да ги заведе до мястото - аз категорично отказах да ги придружа- изчаках ги в барчето.  Върнаха се след 40 мин. - всичко си било нормално...

Същото лято – решаваме  да ходим на нощен риболов. Организирахме се набързо две коли народ,  в първата – трима  мъже и една жена, двама от тях са ходили на въпросният гьол /селски микро язовир/, кълнът се, че нощем излизали прилични шарани на дъно. Във втората – аз, приятелят ми и браточед му. Потеглихме към 22ч. /селото на 15-20 км./, бързо стигнахме до черния път за язовирчето и като навлязахме сред едни царевици – няма измъкване... уж пътя прав, широк, без отбивки, водят ни хора, които са ходили...  след около час лутане спряхме. Качваха се върху колите, за да се ориентират - няма светлинки – нищо – само ниви, което е странно, защото селата в района са много и пеша да ходи човек, за час поне през две ще мине...
Потеглихме отново и след още близо час, изведнъж се озовахме пред язовира. Риба не хванахме, но добре си изкрарахме. На другият ден, като си тръгнахме, царевиците ги минахме за няма и 15мин., специално се оглеждах за отбивки,  имаше само пътечки, по които кола не може да мине...

На мен нещо не ми стана ясно от какво ви е хванало шубето та косата му настръхнала. И колата сама ли форсира?

А втория случай е доста типичен и се описва от специалисти като пропадане във времева дупка. Накратко...навлизане в паралелно пространство за известен период от време.

На който му е интересна темата, гледайте за привиденията в корбина:

22:00 "ФАНТАСТИЧЕСКИЕ ИСТОРИИ". "ЖИЗНЬ ПОСЛЕ СМЕРТИ. ОТКРОВЕНИЯ ПРИЗРАКОВ"

http://www.corbina.tv/video_recorder/make_query.php?date=20080518&chanel=007

Паниката ни връхлетя като чувство, неподлежащо на разум и контрол. Колата не тръгна сама, той я подкара, но явно е усетил въпросната емоцията по-силно - за пръв и последен /надявам се/ път видях, да се изправя косата на някой. В последствие разговаряхме много за случая - той казаваше, че нещо  се опитвало да го  дърпа/всмуква... Чувствата, които аз изпитах тогава, мога да обясня само като чиста проба ужас, но нищо повече...

Всъщност, първата ми странна случка беше в тази местност. Когато бях в 7-ми клас, за зимната ваканция, взех  най-добрата си приятелка /съученичка/ с мен. Блока на баба беше последен, на 20 м. от него започваха ниви, а на около 100м. имаше широк коларски път, който води води до вили, парцели и един параклис, но първо излиза на голям изкуствен водоем. Незнайно  защо ми хрумна, че на здрачаване е подходящ момента, да я заведа до параклиса... Наближихме пътя и гледам в храстите /много рехави през зимата/ масивен тъмен силует и две големи ярки червени точки на десетина метра пред нас... отново без дума да разменим, кръгом и луд спринт към блока, като се посъвзехме в стаята - и тя потвърди, че е видяла силует и червени очи в сумрака...
Хората казват, че на страха очите са големи и сигурно са прави. Мисля си, че е възможно да е било голямо куче, знам очите им на тъмно светят обикновено светят в сребристо  - но може и да има такива. Другото разумно обяснение ми е - изгубена сиамска котка, на тъмно им  светят в червено очите, а грамадния силует да е игра на сенки...

Радвам се, че никога не съм била сама при подобни случаи, но ми прави впечатление, че в повечето разкази тук касаят определена възрастова граница 15-22 г. 

 

Май имаш доста още случки в колекцията? Давай още!

А за възрастовата граница не си права. На мен най-странното ми се е случвало след нея, пък моите случки са нищо в сравнение с тези на майка ми. Нещата могат да се случват по всяко време и за това няма възрастови граници.

Ох видях анонса по ОРТ но ме достраша да го гледам  понеже мЪжо е командировка и сме сами с малчо 

Интересно ли беше  ?!

Абе големи сте пъзли. Това е документален филм все пак, а не филм на ужасите. Няма нищо страшно.

 Случвало ми се е да имам дежа-вю даже доста често като малка, но не си спомням подробности. Имала съм пророчески сънища преди изпити. Също така преди 2-3 години преди започване на нова работа сънувах обстановката и хората там. Само да поясня, че интервюто ми преди това не беше на работното място, а в центъра и нямаше откъде да знам как изглежда. Всичко в съня ми беше същото като в действителност, само че някакси по гротескно и изкривено.
 А пък съвсем наскоро пак ми се случи нещо странно. Неделя сутрин, поспивам си по до късно и сънувам, че съм заспала на работното си място и шефа ме вика и ме побутва да се събудя да свърша нещо. Така се и събудих, тоест сякаш шефът ми ме събуди насън и после докато си пиех кафето мъжът ми ми носи звънящия телефона от съседната стая и се оказва шефът ми - да ме питал нещо. Никога преди и никога след това не ми е звънял в извън работно време, камо ли в неделя сутрин.   

Аз бих се страхувал повече от документален, отколкото от игрален, с измислен сюжет филм на ужасите.

Случи ми се нещо странно днес. В нощтта на пълнолунието сънувах ужасен сън за моята лична лекарка. Вчера, срам не срам, звъннах й, за да я попитам как е.  Тя си призна, че е добре, а аз й разказах за своето притеснение и за лошия сън споменах. Тази сутрин рано-рано тя ми се обади и ми каза :" Ти си екстрасенс! Снощи почина свекър ми". Чувствам се гадно.

Вие пък голяма емоционална връзка имате с личната лекарка...Тя приятелка ли ти е?


Медарова, ако ни разшифроваш тези думички няма да е зле...
Абе в тези форуми няма ли правила за кирилица? Разчекваме си очите да разчитаме маймуница...