Случи ми се нещо странно..

Хижата е Марциганица, казват, че е близо до Кръстова гора /където не съм ходила/ и имало туристическа пътека до там  -за час и нещо пеша се стигало, но не намирам инфо в нет-а за подобен маршрут 
http://www.bulgarian-mountains.com/bg/Huts/Rodopi/Marciganica
Възможно е да се явявала и на други хора, но нямам роднини и познати от околностите. Най-близкото село е Добростан, на 4 км. /мисля, че старото му име е Чаушево, но не съм сигурна/, ако има някой от форума с роднини от там, да  поразпита за местни фолклорни легенди, не изключвам варианта  момчетата да са се бъзикали с мен ..., че хващах око 

Да споделя и последните странни неща, свързани с приятелят ми, за когото писах досега...
Дядо почина, а баба за няма и месец,  се разболя много тежко. Мама я взе в Сф. да я гледаме, а апартамента в градчето го "приватизирах" за срещи с гаджето, когато ходех там... Бях 10-ти клас и за лятната ваканция буквално се нанесохме. Както споменах и по-рано, той работеше като такси -  нощно. Винаги се събуждах минутка преди да се прибере - независимо от часа -  а от малка и до ден днешен съм човек с изключително здрав сън - даже и бебешкия плач не е в състояние да ме разбуди  Понякога "прескачаше" и по 5 пъти на нощ, било да вземе или да остави нещо - винаги се будех и след минутка-две, чувах как  отключва 
През зимната ваканция, пак там, го сънувам, че кара клиенти до съседният голям град, но на връщане колата му изведнъж спира и става на пепел - той излиза и се отупва от пепелта, като ми казва -"От това кола вече не става, но на мен нищо ми няма". Разказах му съня, той обеща да внимава с шофирането... След 4-5 дни се будя през ноща и  чувам, че се отключва - гледам го моя Убавец, лявото му око подуто и мораво и с две големи драскотини по лицето - първата ми мисъл беше, че се е сбил с някой /темпераментен си беше/ и побеснях... а той ми вика - катастрофирах, от колата нищо не става, но аз съм добре  Та много точен се оказа сънят ми: на връщане от съседният град се нацепил в аварирал камьон по средата на шосето. Нито го е видял, нито е намалил - карал е с 40-50 км/ч. - каза, че колата не "дърпала". Шофьора на камьона  закъсал, нямал никакъв ток за мигачи, аварийни и тъкмо щял да слага сигнален триъгълник... Зима, нощ, сняг, мъгла и моичкият изобщо не видял камьона... Отърва се с 3 пукнати ребра и натъртвания - колата беше на хармоника, а воланът, където се е ударил с гърдите на дъга - застрахователите не можеха да повярват, че е възможно да оцелее някой от предните седалки,  почти се бяха залепили за таблото...

Малко преди това баба почина, но исках да приключа серията с приятелят ми.

Та да започна на чисто с баба - когато я взехме в Сф. /след смъртта на дядо, получи пореден 5-ти и вече фатален инсулт/, постоянно си говореше с починали роднини и познати, нас не ни разпознаваше. Беше изключителна жена, но през последните месеци от живота си псуваше като каруцар и крещеше да и да дадем ракия. Нито съм я чувала да псува преди, нито съм я виждала да пие алкохол. Напротив - беше творческа натура, рисуваше, стихове пишеше, даже и конкурси печелеше с творбите си... Винаги съм се чудила /когато беше здрава/, как е възможно човек като нея, на вид простовата, наивна и говореща на диалект - с 300 думи в ежедневния си речник - да пише толкова красиви стихове 
Много се мъчи преди да умре, шест дни беше  в безсъзнанание, нито вода можехме да и дадем, за ядене да не говорим... От Бърза помощ отказаха да я вземат, делово ни обясниха, че болниците не приемали умиращи, за да не им се води лоша статистика със смъртните случаи  . Аз изпадам в потрес от трупове, но на баба не можех да откажа - умря в ръцете ми на Архангелова задушница, като накрая се молех, ако има "нещо" там горе, да прекрати мъките и. Почина, прибраха я в моргата, а аз отказах категорично да съм част от цирка, свързан с погребални ритуали. Семейството ми  взе решение да я кремира, и после да погребем урната в при дядо, в нейният град. В ноща срещу  кремацията - /извинявам се, ако разстройвам някой/, сънувах, че вуйчо звъни на вратата, а дясната му ръка е гипсирана. На сутринта всички отидоха на  церемонията, а аз останах вкъщи да подготвя за софрата за опечалените. Вуйчо не се знаеше дали ще дойде, бяхме го уведомили, но отношенията им с мама, по стечение на обстоятелствата не бяха цветущи... Та звъни се на врата към 11ч., отварям и гледам вуйчо с гипсирана дясна ръка - тръгнал от Сливен в 4ч. през ноща, задрямал и се блъснал в едно дърво. Гипсирали го с настояване да остане 24 ч. под наблюдение, но той заявил, че не може да пропусне да се сбогува с майка си... На баба церемонията се състояла чак в 13.00ч., някой се разболял и заместващият объркал графика, та вуйчо успя да стигне навреме...

След малко пак ще се включа, само да приспя бебето, за баба имам още една случка...

Селото на моята баба е планинско, вече почти напълно запустяло. Гората го е превзела и често лисици и диви прасета слизат току до къщите. Много е хубаво там, но и навява тъга, защото са останали само старци, които доизживяват дните си. От там, от моята баба, от нейни братовчедки знам много странни случки. Сега ще разкажа една.
 Преди доста години вече ( аз бях хлапе на 10-11 години ), първият братовчед на баба почина. Те бяха много близки и тя веднага тръгна за село. Там, на погребението се събрали всички жители ( все пак всички са съседи, близки, роднини ) за да изпратят мъртвия както подобава. В дома на покойника - най близките останали да подготвят за помена. Там била баба, нейна първа братовчедка, жената на починалия и още няколко жени. Въртели се около печката, външната мивка, мълчали..  По едно време бгратовчедката на баба ми отишла да си мие ръцете и когато застанала пред чешмата пред очите навсички се случило нещо, което и до ден- днешен никой не може да обясни. Една от чашите сложени да съхнат на сушилника, се вдигнала във въздуха и сама застанала под течащата вода.  Можете да се сетите как се втрещили всички. Тогава жената на починалият заплакала и казала, че мъжа и преди да издъхне поискал вода и не успели да изпълнят последното му желание, защото, докато отидат и се върнат , той починал...
 Ако бях видяла нещо подобно сигурно щях да откача.

сълзичка, разказа за съня на мъжа ти е много хубав. И на мен ми се иска да е истински. Прилича много на филма "В какво се превръщат мечтите". Там казват подобни неща за Рая.

 Искам да го гледам. От къде мога да го изтегля?

Английското име на филма е What Dreams May Come
Ако имаш програма за теглене на торенти можеш да го дръпнеш от тука
http://www.torrentz.com/256074eb2eb8d11191be868ec14f41e00810bd29
Ако не вървят тези торенти, в гугъл ако пуснеш ще намериш още.

Субтитри на бг можеш да си изтеглиш то тука http://subs.unacs.bg/

 Благодаря DuBa ! 

и на  мен са ми се случвали странни неща.
Миналиата вечер се събудих в стаята на синът си-как е санало незнам
Това е безобидно..
Преди да забременея входната врата се отвори сама,бях е заключила -сигурна съм,понеже малко преди това изпратих тогавашният ми мъж на работа.След това нещо хлопна и тежката блендирана врата зееше. Уплаших се много. Ходих да ми леят куршум-при една туркиня-тя три дни ме вика по три коршума ми ля-страхът мина ,но ми каза нещо-че ще имам син-аз не вярвах-бях пред раздяла с човека с който живеех тогава.
Два месеца по-късно забременях.9 месеца след това мъжът ми ни напусна-както ми предсказа жената.
Мина се още 8-10 месеца и срещнах сегашния си мъж-когато го видях  нещо ми каза ТОВА Е ТОЙ
Сега сме семейство.
Мъжът ми аз сме много чувствителни на тема сънища-аз сънувах че ще загази-6 месеца по-късно катострофира сериозно-оживя.
той сънува неща ,които се сбъдват-но обикновенн неприятните.
Много е странно.
И аз редовно сънувам Баба -покойната ми баба-Редовно ми идва нагости на сън .
КОлко още странни работи съм сънувала и ми са се случвали,но за тях друг път.
Темата е интересна.!!!!

Да продължа за баба, дано не досаждам 
Месец-два след като я взехме при нас, вдигна 40 гр. температура и решихме, че това ще е и е краят. По същото време имах разкошен котарак, с кехлибарени очи, чисто бях и пухкав, по описание отговарящ на турска ангора, както и ангорска котка с поколение от него - 4-ри котенца, две бели и рунтави и две шарени пухчета. Първо се роди най-едрото: /бяло, мъжко/, след него бяло-женско и после двете шаренки - женски. Когато баба се влоши внезапно, котенцата бяха на 22 дена, хапваха пастети и мляко, боричкаха се тромаво, мъжкарят беше най-жизнен, почти два пъти по-голям и вече"тушираше" сестрите си, най-вече при ядене... 
Та в продължение на 3 часа, аз и мама неотлъчно седяхме до баба ми - слагахме компреси, говорихме и, а тя си "береше" душа. Майка като осъзна, че отиват на зле нещата изпадна в нервна криза и само нареждаше: - Майчице, не те давам - и все в тоя стил ги редеше - рев и чудо...  По някое време баба въздъхна облекчено, а от съседната стая се разнесе протяжен котешки вой, но на кой ли му пукаше... Баба видимо се оправи, темературата и се нормализира, усмихна ни се и дори ни разпозна кои сме /имаше и такива моменти, но рядко/. Разотидохме се по стаите, коткатата с малките беше в моята, а Джери /таткото-котарак/ го бяхме заточили в хола, да не направи нещо на малките. Успокоих се и аз, легнах си, но отворих чекмеджето под леглото да видя котенцата /там им беше леговището/, гледам, че са три и майката я няма... Започнах да я викам,  тя се обади зад пердето. Дръпнах го и я гледам, че неистово ближе мъжкото, а то някак странно лежи... посегнах да го взема, тя изфуча и скочи да ме дере /иначе много кротко животно/. Креснах и, тя се сви, взех котенцето - гледам умряло, та чак се озъбило, никаква следа по него, ни кръв, ни драскотина - нищо по телцето му, а топличко още. Свързах го с баба, че вместо тя друга душица си е отишла от къщата, все си мисля, че ако мама не беше плакала толкова, баба щеше да почине тогава и да си спести доста мъки. На нас също...

КОлко интересно,миличка.Наисисина впечатляваяща история.
Жал ми стана за котето и майка му-но за сметка на това Баба ти е оселяла.
И аз имам котка-мнооого я обичам,тя е луда идиотка и пакостница,но я обичам
Та винаги когато някой е болен в нас -тя почва да линее-аз ,мъжът ми или детето оздравяваме,а Чика-котката се казва ЧИко-
е неразположена,
Знам,от мъжът ми ,че котките вземат болката на стопанина си,поемат е върху себе си.
Така е станало и с мъничето.

Даник,извинявай,не бях прочела горното написано,като публикувах отговора си котките-не знаех ,че е станало така.
извинявай !

попринцип котките взимат отрицателната енергия,а кучетата положителната

завиждам ви ,че сънувате бабите си ...аз моята мн я обичам ( кръстена съм на нея ) но година след като съм се родила е починала от рак на гърдата 

да ви кажа и  аз нещо...преди година сънувам дядо ми как стой до гроба на баба и си говорят и аз обикалям оклоло тях...качвам се по стълби,слизам ..и т.н. И като знам попринцип съновника и как понякога сънищата ми стават реалност откачих... и след няколо месеца дядо получи инфаркт на миокарда...тогава бях в приятеля ми и мака ми звъни да ми каже...хубаво,че бях седнала ..прибрах се...почнах да плача....трябваше да чакам линейката,но както винаги закъсняха...адски мн плаках..сестра ми не знае как да ме утеши,а беше едва на 11 години..отидох в болницата..гледах го как се мъчи ,майка  се намираше сигурно на ония свят..лекарите не даваха никакъв шанс...аз се опитвам да се държа.. и нямам идея как стана,но дядо ми се оправи и после нищо му нямаше...забраниха му да пие и да пуши,ноооо познайте дали чу...а преди години пак беше получил инфаркт...този човек някой го пази

Вчера мъжът ми се прибра изморен от работа и легна за малко ,ние с децата излязохме.
След като се прибрахме разказа ,че е сънувал сън,в който бил на преклонна възраст и умирал.                                                                   
 Странното е че според думите му се бил отделил от тялото си и виждал някак си от горе.
После се събудил,но цяла вечер се чувстваше изморен.
Някъде бях чела за подобни изживявания по време на сън ,но досега не беше ми се случвало подобно нещо.

Преди известно време се случи нещастие - катастрофа. Починалите ми бяха близки, но не роднини.
Та една вечер тъкмо си лежах и я видях. Чух каквото са чули и видях онова което са видели хората на задната седалка. Беше гадно. Дори не бях виждала снимки от мястото.
Чух звук остър метален, размазващ за секудна две. Шофьорът беше отместен в дясно. Висеше му едната ръка и главата пак на дясно. Никой в колата не знаеше какво става.  Просто този звук и тишина. Без глас без нищо - шок. Ужас. видях всичко все едно седя на задната седалка или в средата или в дясно. Не искам да се случва пак 

другото, което ми се случва по - често е един вид предупреждение.
Последно с мъжа и детето тръгнахме към свекърва ми. На излизане нещо ми подсказа, че мъжа трябва да кара много внимателно. Естествено го помолих да е на щрек. Е наложи се и аз да бъда. Кара си той сфетофара зелен. Каз му казвам "СПРИ" викам по скоро. Той: "Защо?". Пред него имаше кола, която просто не се движеше. Ако не знаех, че трябва да се оглеждам и аз  . По принцип си седя зад него и се занимавам с детето. Нямаше шанс да я видя. А той защо не я видя  Един господ знае.
Друг път също се случва да го предупреда за нещо и вече си знае урок. Като кажа внимавай, той знае, че трябва да внимава.

Защо се извиняваш, нищо обидно не си написала 

За котките имам още една история, но не съм пряк свидетел, от  семейните анали е...
Дядото на татко ми обожавал котки. Когато остарял, се парализирал от кръста надолу и деня му минавал на  стол - по цял ден майсторял нещо с ръцете си в скута, а последният му любимец - чисто черен, зеленоок котак /Нерон/- мързеливо си лежал през деня, като яка, около врата му. През ноща зачезвал, но денем бил неотлъчно с него. Симбиозата продължила около 3 години, когато прадядо починал през ноща в съня си. На следващия ден, покрай суматохата, някой забелязал, че котарака седи на стола и си чака стопанина, а практиката на времето била да затворят котето, за да не прескочи мъртвеца, че щял да вампиряса  /мярнах нещо подобно и в нашата тема/. Понеже къщурката малка, а опечалените много, решили да похлупят Нерон под желязното корито на двора, с няколко каменни плочи отгоре. След ден погребали прадядо ми, отхлупили коритото - няма котка. До тук нищо странно, ясно си личало прокопаното тунелче в пръстта и как се е измъкнало животното. Котарака не се появил повече, но когато изнасяли 9 дни на дядо, го намерили умрял върху гроба му. Мистерия е как е отишъл на 1-2 км. и е разбрал, къде точно е гроба - става дума за гробището на Бакърена, което е едно от големите софийски гробища. Историята ми е разказвана десетки пъти от баба,татко, леля, чичо, както и от комшии, присъствали на помена. Не намирам основателна причина да ме лъжат толкова хора и ми е много странно...

Други истории нямам и се надявам да нямам, но ще следя темата с интерес...