Ако бях аз щеше да ми фръкне сърцето! - Публикувана: 24 март 2007, 11:00 ч.
- Последно мнение: 14 юли 2008, 10:34 ч.
Случи ми се нещо странно..
Ако става дума за полтъргейст, трябва да го знаеш. 
Здравейте 
ам..аз съм на 17 години,ровех си из разни форуми за страшни истории,сънища,духове и тем подобни и тук доста дълго се задържах...доста сте се спряли на това какво сте сънували..ще ми се да ви разкажа нещо,което моята майка ми е разказвала,и винаги ми се е кълняла че е истина,че го е видяла с очите си..та.. значи когато съм била на 2 или 3 години,майка ми е спяла при мен в стаята..една нощ се събудила незнайно защо и видяла до креватчето ми да стои права Богородица,обгърната в синя светлина..след няколко секунди светлината се разсеяла и Богородица изчезнала..другото нещо баба ми ми го е разказвала,малко ме съмнява,но все пак ще ви го разкажа..пък после ако някой даде мнение ще се радвам значи била съм пак много малка,когато дядо ми (мъжът на баба ми,която ми е разказвала тази история) бил починал .. една вечер баба ми се събудила и видяла до креватчето ми да седи духът на дядо ми и да ми се радва,бил се надвесил и ми се радвал,баба ми искала много да каже нещо,но не можела,била се вцепенила направо... е..вие какво мислите?
ам..аз съм на 17 години,ровех си из разни форуми за страшни истории,сънища,духове и тем подобни и тук доста дълго се задържах...доста сте се спряли на това какво сте сънували..ще ми се да ви разкажа нещо,което моята майка ми е разказвала,и винаги ми се е кълняла че е истина,че го е видяла с очите си..та.. значи когато съм била на 2 или 3 години,майка ми е спяла при мен в стаята..една нощ се събудила незнайно защо и видяла до креватчето ми да стои права Богородица,обгърната в синя светлина..след няколко секунди светлината се разсеяла и Богородица изчезнала..другото нещо баба ми ми го е разказвала,малко ме съмнява,но все пак ще ви го разкажа..пък после ако някой даде мнение ще се радвам значи била съм пак много малка,когато дядо ми (мъжът на баба ми,която ми е разказвала тази история) бил починал .. една вечер баба ми се събудила и видяла до креватчето ми да седи духът на дядо ми и да ми се радва,бил се надвесил и ми се радвал,баба ми искала много да каже нещо,но не можела,била се вцепенила направо... е..вие какво мислите?
Аз пък друго си мисля - как така познавате, че това са починалите ви близки? Самовнушението е много силно нещо 
И как не вие страх - който е бил лош приживе, той става лош дух
За мен Божидар Димитров е много умен човек и не се съмнявам в думите му.
Всеки има някакво -т.нар. шесто чувство - и понякога предусещаме някои неща. Бях малка и на гости на баба ми, чакахме майка ми, аз изведнъж надникнах през прозореца и казах "Мама си идва и е постригана. Баба ми обвини,че лъжа ( а аз наистина лъжех) и надникна, но видя майка ми с кърпа на главата и наистина подстригана.
Друг случай- седим с братовчедка ми на терасата и гледаме майка ми в кафето под блока,докато сме там тя се пибра
Четох,че всички бебета помнят миналото си да 1 година - затова плачат без причина.
Понякога изживяваме де жа вю и то обяснява много неща.
Иначе се моля на тази висша сила, да пази дома ми и семействотоми от злите сили.
Лошото е, че откакто ви четох ме е страх и се ослушвам остоянно, замислям се колко пъти ми се е случвало без причина да усетя раздвижване на въздуха.
Преди години сънувах един човек с особено значение за мен, не бях говорила с него от месеци,бяхме си сърдити.Сънувах го целият в бяло, сред много хора.На сутринта ме срещна една приятелка и ме пита, дали съм чула, че еди кой си е загинал, но не било сигурно той ли е или някой друг с това име.Дори за миг не помислих да е друг, знаех че е той.
Много пъти се каня да си записвам сънищата, но каквото и да правя не го осъществявам
И как не вие страх - който е бил лош приживе, той става лош дух
За мен Божидар Димитров е много умен човек и не се съмнявам в думите му.
Всеки има някакво -т.нар. шесто чувство - и понякога предусещаме някои неща. Бях малка и на гости на баба ми, чакахме майка ми, аз изведнъж надникнах през прозореца и казах "Мама си идва и е постригана. Баба ми обвини,че лъжа ( а аз наистина лъжех) и надникна, но видя майка ми с кърпа на главата и наистина подстригана.
Друг случай- седим с братовчедка ми на терасата и гледаме майка ми в кафето под блока,докато сме там тя се пибра
Четох,че всички бебета помнят миналото си да 1 година - затова плачат без причина.
Понякога изживяваме де жа вю и то обяснява много неща.
Иначе се моля на тази висша сила, да пази дома ми и семействотоми от злите сили.
Лошото е, че откакто ви четох ме е страх и се ослушвам остоянно, замислям се колко пъти ми се е случвало без причина да усетя раздвижване на въздуха.
Преди години сънувах един човек с особено значение за мен, не бях говорила с него от месеци,бяхме си сърдити.Сънувах го целият в бяло, сред много хора.На сутринта ме срещна една приятелка и ме пита, дали съм чула, че еди кой си е загинал, но не било сигурно той ли е или някой друг с това име.Дори за миг не помислих да е друг, знаех че е той.
Много пъти се каня да си записвам сънищата, но каквото и да правя не го осъществявам
камерън диас , когато са малки децата имат размити граници на реалност и измилица. Както и помнят много неща който възрастните са си казвали. Затово децата не винаги са достоверен източник на информация
Ако щете ми вярвайте , но аз имам спомен от както бях бебе 
. Споням си , като че ли беше вчера ситуация ,в която майка ми ме кърми , аз се задавям и немога да дишам , а тя ме обръща с надолу главата и ме тупа по гърба.Когато за пръв път и разказах за този ми спомен тя се засмя и каза , че най-вероятно тя ми го е разказвала и аз помня разказа и , защото ме е кърмила съвсем кратко време , тъй като много съм се давела и не съм можела да суча добре.
Да но , когато и казах как точно е подредена стаята , къде е била седнала , какво е имало вътре , тя се втрещи, защото няма как да знам .Тази стая след годинката ми горе - долу е била променена напълно и от спалня е стала хол , както си е и до днес.
. Споням си , като че ли беше вчера ситуация ,в която майка ми ме кърми , аз се задавям и немога да дишам , а тя ме обръща с надолу главата и ме тупа по гърба.Когато за пръв път и разказах за този ми спомен тя се засмя и каза , че най-вероятно тя ми го е разказвала и аз помня разказа и , защото ме е кърмила съвсем кратко време , тъй като много съм се давела и не съм можела да суча добре.Да но , когато и казах как точно е подредена стаята , къде е била седнала , какво е имало вътре , тя се втрещи, защото няма как да знам .Тази стая след годинката ми горе - долу е била променена напълно и от спалня е стала хол , както си е и до днес.
Mаxi, аз имам същия спомен, но не съм го разказвала на никой, защото няма да ми повярват!
Ухх , олекна ми ..не съм единствена
bluebear , и такъв спомен имам , от едно новогодишно тържество , на него съм някъде около годинка , годинка и половина, ама баш колко незнам(майка ми знае със сигурност), та от това тържество имам снимка на , която държа два пакета , в единя незнам какво е имало , но за другия съм сигурна , че има пуканки, чак вкуса им усещам
Никой от близките ми няма спомен , какво е имало в пакетите , но за пуканките съм убедена , явно много са ме впечатлили 
А сина ми , като беше малък често разказваше неща от сорта : Аз , като бях алпинист ... Или : Като катерехме голямата скала...
На мен тези неща ми звучаха , като развинтена детска фантазия , но според майка ми , с която прекарваше по-голяма част от времето , това били спомени от предишен живот, тъй , като понякога доста детайлно описвал разни ситуации
...ама знае ли човек...
Здравейте. моето е сън, ама ми е толкова реално, че трудни заспивам вече 4 вечер и пазя форума да не се премести.
Накратко, сънувах починалия си дядо/ починал е преди повече от 15 години, лека му пръст на човека/. сънувах, че пак го погребваме, баба и леля са в хола и аз отивам да си взема сбогом с него, той стана и тръгна към сина ми, виках му да не ходи , да не го пипа и да не го взема " остави го, остави го, той е толкова малък" . Виках си аз, ама дядо ми стана дете на възраста на сина ми, голяма игра беше- прадядо и внук. Аз само гледах отстрани и се молех да не го взема. Дядо беше много щастлив и само повтаряше " те ме пуснаха повече отколкото ми казаха сигурно пак ще съм жив". Малко по късно дядо ми / т.е. детето, в което се превърна за да не се плаши синът ми/ падна и изчезна и чух " прости ми, че дойдох, много исках да го видя, прости ми"
Събудих се и се усещам , че говоря и нареждам нещо и в същия момент и синът ми ревна / той спи в другата стая/и само викаше мама, така в рев и сополи изкара около 1 час
странно, е защото досега не съм го сънувала дядо си, мир на праха му
Накратко, сънувах починалия си дядо/ починал е преди повече от 15 години, лека му пръст на човека/. сънувах, че пак го погребваме, баба и леля са в хола и аз отивам да си взема сбогом с него, той стана и тръгна към сина ми, виках му да не ходи , да не го пипа и да не го взема " остави го, остави го, той е толкова малък" . Виках си аз, ама дядо ми стана дете на възраста на сина ми, голяма игра беше- прадядо и внук. Аз само гледах отстрани и се молех да не го взема. Дядо беше много щастлив и само повтаряше " те ме пуснаха повече отколкото ми казаха сигурно пак ще съм жив". Малко по късно дядо ми / т.е. детето, в което се превърна за да не се плаши синът ми/ падна и изчезна и чух " прости ми, че дойдох, много исках да го видя, прости ми"
Събудих се и се усещам , че говоря и нареждам нещо и в същия момент и синът ми ревна / той спи в другата стая/и само викаше мама, така в рев и сополи изкара около 1 час
странно, е защото досега не съм го сънувала дядо си, мир на праха му
......зачи може за "опровергаем" това че децата до около 2 г нямат епизодична памет или способността да си спомнят отделни събития от миналото 
Здравейте. моето е сън, ама ми е толкова реално, че трудни заспивам вече 4 вечер и пазя форума да не се премести.
Накратко, сънувах починалия си дядо/ починал е преди повече от 15 години, лека му пръст на човека/. сънувах, че пак го погребваме, баба и леля са в хола и аз отивам да си взема сбогом с него, той стана и тръгна към сина ми, виках му да не ходи , да не го пипа и да не го взема " остави го, остави го, той е толкова малък" . Виках си аз, ама дядо ми стана дете на възраста на сина ми, голяма игра беше- прадядо и внук. Аз само гледах отстрани и се молех да не го взема. Дядо беше много щастлив и само повтаряше " те ме пуснаха повече отколкото ми казаха сигурно пак ще съм жив". Малко по късно дядо ми / т.е. детето, в което се превърна за да не се плаши синът ми/ падна и изчезна и чух " прости ми, че дойдох, много исках да го видя, прости ми"
Събудих се и се усещам , че говоря и нареждам нещо и в същия момент и синът ми ревна / той спи в другата стая/и само викаше мама, така в рев и сополи изкара около 1 час
странно, е защото досега не съм го сънувала дядо си, мир на праха му
Накратко, сънувах починалия си дядо/ починал е преди повече от 15 години, лека му пръст на човека/. сънувах, че пак го погребваме, баба и леля са в хола и аз отивам да си взема сбогом с него, той стана и тръгна към сина ми, виках му да не ходи , да не го пипа и да не го взема " остави го, остави го, той е толкова малък" . Виках си аз, ама дядо ми стана дете на възраста на сина ми, голяма игра беше- прадядо и внук. Аз само гледах отстрани и се молех да не го взема. Дядо беше много щастлив и само повтаряше " те ме пуснаха повече отколкото ми казаха сигурно пак ще съм жив". Малко по късно дядо ми / т.е. детето, в което се превърна за да не се плаши синът ми/ падна и изчезна и чух " прости ми, че дойдох, много исках да го видя, прости ми"
Събудих се и се усещам , че говоря и нареждам нещо и в същия момент и синът ми ревна / той спи в другата стая/и само викаше мама, така в рев и сополи изкара около 1 час
странно, е защото досега не съм го сънувала дядо си, мир на праха му
Не си го сънувала до сега защото не са го пускали. И той ясно ти го е казал. Сега са го пуснали, сега е дошъл да ви види.
Разказът ти е за "Сънувате ли починалите си близки", а не за тук.
Преди 2 месеца се събудих внезапно през ноща от тежест върху гърдите си,някой силно ме притискаше,тогава спях сама в леглото,бебето ми спеше в отделна стая.Стана ми много страшно,исках да стана,но някой беше легнал върху мен и не можех,тежеше ми много и ме притискаше,едвам дишах,чувствах как се задушавах,почнах да крещя да се махне от мен и да ме остави на мира да мога д си поема въздух.Изкрещях,но не излезе и звук от устата ми,продължавах да крещя,но нито можех да помръдна,нито пък гласа ми се чуваше.Съзнанието ми беше будно,но тялото не се подчиняваше...Накрая също се помолих и със стени сили се опитах да изкрещя пак и тогава изведнъж се чу крясъка ми.Сина ми се събуди и се разрева от вика ми,едвам го успокоих...Много се уплаших от тази случка,разказах я на таткото на малкия с който тогава не живеехме заедно(исках по-бързо да се събираме в новото ни жилище да живеем),но се разрових за инфо и съм сигурна ,че това е било сънна парализа.Наистина страха е ужасен от такъв вид преживяване,4 дена спях на светната лапма нощем..