Аз снощи нещо не можех да заспя и изчетох творчеството в предишните теми на авторката, всички касаещи семейството. Ами потресох се... Ако някой влети да пише тук, съветвам да прочете или цялата тема или и малко от предишните, и тогава да се включва. Определено картинката мноого се допълва.
Колкото и да опитам да приема, че тази жена има някакви проблеми /страхове / травми, малкото ми разбиране и към нея и към мъжа й се изпари. То атмосфера и отношения от години са тормоз, ужасни, отровни за 1 дете. Толкова е натоварващо писаното, че все едно бях там и усетих от 1-во лице. Дожаля ми за момичето искрено, плюс изпитала съм го подобно и аз. Родителят слаб или силен с пари или без има избор, но детето тогава няма. С години авторката е съветвана някак да махне себе си и детето си оттам, не се е случило. Само оплаквания и вайкане.
За капак вкопчване в дъщерята, все едно тя емоционално трябва да замести липсващия партньор, това е компенсаторен механизъм, но много вреден. За мен това е коренът на проблемите на авторката в темата. Всичко това влияе зле на психическото и емоционалното израстване. Не може да се спаси, дай да повредим и детето си. Големият потърпевш е дъщерята и 99% от коментиралите са го усетили, затова съчувстват на нея не на авторката.
Та само ще кажа към авторката. Не просто, че нямате вие думата дали, колко далеч и как дъщерята ще шофира /абстрахираме се чия е колата/, къде ще пътува и всичко друго, не е длъжна да иска разрешение и да се допитва, не определяте вие, не зависи от вас. Ами сте късметлии, че по някаква причина след всичко, на което сте я подложили, тя не ви е теглила звучно...чертата, и още има някаква комуникация с вас. Видно хич ама хич няма желание, но нещо явно я спира съвсем да ви отреже и да не ви търпи чопленето в живота й. Трябва да сте благодарни, че я виждате от време на време. Че нищо чудно и това да е до време.
Колкото и да опитам да приема, че тази жена има някакви проблеми /страхове / травми, малкото ми разбиране и към нея и към мъжа й се изпари. То атмосфера и отношения от години са тормоз, ужасни, отровни за 1 дете. Толкова е натоварващо писаното, че все едно бях там и усетих от 1-во лице. Дожаля ми за момичето искрено, плюс изпитала съм го подобно и аз. Родителят слаб или силен с пари или без има избор, но детето тогава няма. С години авторката е съветвана някак да махне себе си и детето си оттам, не се е случило. Само оплаквания и вайкане.
За капак вкопчване в дъщерята, все едно тя емоционално трябва да замести липсващия партньор, това е компенсаторен механизъм, но много вреден. За мен това е коренът на проблемите на авторката в темата. Всичко това влияе зле на психическото и емоционалното израстване. Не може да се спаси, дай да повредим и детето си. Големият потърпевш е дъщерята и 99% от коментиралите са го усетили, затова съчувстват на нея не на авторката.
Та само ще кажа към авторката. Не просто, че нямате вие думата дали, колко далеч и как дъщерята ще шофира /абстрахираме се чия е колата/, къде ще пътува и всичко друго, не е длъжна да иска разрешение и да се допитва, не определяте вие, не зависи от вас. Ами сте късметлии, че по някаква причина след всичко, на което сте я подложили, тя не ви е теглила звучно...чертата, и още има някаква комуникация с вас. Видно хич ама хич няма желание, но нещо явно я спира съвсем да ви отреже и да не ви търпи чопленето в живота й. Трябва да сте благодарни, че я виждате от време на време. Че нищо чудно и това да е до време.
