Трябва ли да се месим в живота на порасналото си дете

Много български семейства имат проблеми с поставянето на граници. Дойдох на почивка в малък град, имам приятели тук, не живят с родителите си, но градът е малък. Много се месят, не е до свекърви само. Просто родителите имат мнение по всички въпроси и става дума за “деца” на 35-45 години. Да, “децата” не се съобразяват с всяко нещо, но намесата я има, дудненето… и са ходели на 20 в други градове да учат, и работят, и не чакат на техните. И пк има месене. Това е, ако не сложиш граници.

При нас това е манталитет, както и външният локус на контрола.

@hechicera_, това което описваш е липса на умение за водене на комуникация на едно базово ниво и от двете страни. За да имат родителите мнение по всички въпрсоси, за да дуднат, за мен това означава само едно - "децата" споделят с тях /най-вероятно повече от необходимото/.

Няма как на възрастен и независим човек, родителите да се месят толкова много. Да, могат да опитат, но тук е ролята на "децата" да очертаят границите. Дали имат нужните качества и умения, за да го направят, това е отделен въпрос. И всичко това не е задължително да става с разваляне на добрите отношения, повишаване тон или други неуместни начини на комуникация.

Бай бабо, да не те среща мечка! То Болшой театър ряпа да яде - вдигане на кръвно, намеса на лелки и стринки, изтърсване в дома на детето. Има ужасно нетактични хора, които не признават никакви граници - пример ще ти дам - на моя далечна позната, свекървата ходеше у тях и преравяше боклука у тях, включително и кошчето в тоалетната с използваната тоалетна хартия, за да проследи дали снахата е в цикъл или евентуално може да е бременна. Тя искаше да ги раздели и всеки път - едно и също. Ся - може ли нормален човек да допусне, че ще дойде майката на съпруга ти на гости и щре преравя боклука в тоалетната???

Да, когато човек не е израснал с контролиращи родители, слагането на граници му се струва фасулска работа. Първо родителите буквално си кастрират психически децата, после се започва с манипулациите, ревовете, припадъците и тн, накрая се намесват и роднините, които допълнително вменяват вина. Ако някой си мисли, че това е лесно да се издържи - жестоко се лъже!

По-горе споменах за моя близка на 27, която навсякъде е с майка си, не може да си намери гадже, защото как, ако не мине одобрението на мама. Красива, здрава и права млада жена. Кандидати много, достойни- нямало.

Мама вече изпада в нервни кризи като щерката реши да излезе. Отиде за 3 дена извън града с приятелка и мама почна да вика линейки в тях. Кръвното ще счупи апарата, щерката бива проверявана всеки ден по няколко пъти.

Преди не беше така, ама “малката” си беше зависима тогава, дали ученичка, после студентка в същия град, но с годините контрола става по-труден и мамето вече започва здравословно да страда при отсъствието на дъщерята. Не може един уикенд да отиде някъде, защото се притеснява майка й ще вика ли линейки, ще вдига ли кръвно. После има “ето, аз тук съм сама, теб те няма, а аз викам линейки сама, ще умра, няма да разбереш..”

На близко семейство дъщерята беше подложена на невероятен контрол от страна на родителите си. До степен, че като я поканят някъде на купон, баща ѝ ходеше с нея и стоеше в кухнята. Предполагам, че родителите са правили невероятни циркове, когато дъщерята е изявявала желание да я оставят на мира. Майката е правила невероятни сцени и на дъщеря си, и на мъжа си. Никой мъж не беше достоен за дъщерята, на всеки се намираха кусури, същевременно родителите хем изискваха много от дъщеря си, хем непрекъснато ѝ мачкаха самочувствието. Родителите я тормозеха за тогавашния ѝ приятел, че не бил достатъчно добър за нея, хем тя вече беше зряла жена, отдавна на възраст за женене (даже беше стара мома) и беше нелепо да се държат все едно трябва да дойде някой принц за зет. Ще се сетите ли какво се случи най-накрая? Дъщерята са самоуби, скочи от осмия етаж, защото не издържа на психоатаките. Много моля хора, които не познават този вид тормоз да не се държат като препатили!

Според мен тези случаи, за които говорите, са патологични и до тях се е стигнало след дълъг път и от двете страни.
В повечето случаи контролът и  манипулациите се случват защото им се позволява от отсрещната страна - дали заради малко самочувствие и липса на вяра в собствените сили, дали заради финансова издръжка, очакване на имоти или някакви други насрещни облаги или пък заради психологически атаки, които обаче човек разбира, че не трябва да ги толерира, но продължава заради слабости на характера си. И цялата еманципация трябва да се случи на една по-ранна възраст, инак човек влиза в коловоза и няма как да се измъкне.
Имах такъв случай пред очите ми - майка, която манипулираше дъщерята с кръвно, кризи и "ще умра тук сама, пък теб те няма". После разбрах, че малко или много са подклаждани и от другата страна, защото майката заплашила дъщерята, че ще я лиши от наследство. И така тя толерираше атаките на майка си индиректно като им се връзваше. Всичко това е далеч от истинска любов, привързаност, загриженост и т.н.

Орнела, понякога дори не става дума за шантаж с наследство или пари.
Разбира се, черните овце в семейството (каквато съм аз) често получават по-малко. Примерно на брат ми се купуваха коли и той си седеше мирен до 40 да живее с нашите, деляха си сметките, съжителстваха си. Сега, че снахите бягат от тази конфигурация е друг въпрос.
Аз като черна овца се оправям сама от 20 годишна и ми е било трудно, учейки редовно без издръжка ама съм взела решения в живота си без намеса.
В случая на моята близка дори не са богати или нещо такова. Живеят обикновен живот, тя е едно дете, някой ден ще наследи панелния апартамент в София. Не е малко, но не си представяйте богаташи. Просто майка й създава един комфорт - чисто, изпрано вкъщи, сготвено. Щерката не пипва нищо, като на хотел, заплатата е за джобни, мама плаща ходенето на море поне за 2 седмици на курорт, но само с нея! Къде сега щяла да ходи да пълни гушите на разни хора с апартаменти, вместо да си живее с мама в тях?
Опорните точки са две:
1. Защо “малката” да си разваля рахата като почне да плаща квартира, да трябва да чисти, да мисли как да й стигат парите и въобще ще може ли да иде и за 4 дена на море?
2. Да не разочарова майка си. Никое дете, било то вече възрастен човек не желае да разочарова родителите си. Ксто скъсаш пъпната връв по-рано е по-лесно, особено с контролиращи родители. Свикват си, че си правиш каквото си решил и това е. Но на 27-8 вече нещата ескалират и дребни “разочарования” у мама водят до теми като тази и вдигане на кръвно по нощите, защото щерката не се е прибрала за вечеря.

Аз съм със сходна история, само че сестра ми е почти 40 год. случай на "живее с мама и тати", а аз се отделих малко след 20 год. Да, и на мен ми беше по-трудно, но за мен свободата и това да не ми се налагат са много по-ценни от това да ми е по-лесно в живота. А в техния случай, постоянни караници, разправии, нерви - няма как, почти 70 годишни хора да живеят с 40 годишното си "дете", това никак не е здравословно. Вдигнал съм ръце, вече имам и свое семейство, да се оправят.

Hechiecera, в описаната история дъщерята е не по- малко виновна от майката. Да си носи кръста като е толкова мързелива и ленива. Хич не й съчувствам.

И аз не виждам нищо нормално да киснеш в дома на родителите си, след като пораснеш. Толкова ли пък няма приятелки, мъже край нея, да иска да излезе от този велик дом?

Аз не смятам, че само майката носи вина. С времето става съзависимост и не може да се погледне отстрани. Разбира се, че трябва да се отдели и да се вземе в ръце, но е слабохарактерна, тя едно нещо сама в живота си не е направила.

Според мен мъжете вече бягат.

Ако от дете й е втълпявано, че без мама е за никъде, закономерно е, макар и тъжно.

Как ли пък детето не е отговорно за начина по който родителят се е държал с него, докато е било малко!
В конкретното семейство изобщо не ставаше дума за имоти, а за единствена дъщеря със смазана психика.