Женичка е много обидно и омаловажаващо, за мен.
- Публикувана: 1 апр. 2025, 11:46 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2025, 14:26 ч.
Фраза, която мразя - 2
Колко струва, питам аз. Паричките и на мен са ми смешни до дразнещи. Все едно много ги обичаме тези парички и ги наричаме с нежност. Ясно, че всички искаме да ги имаме, но толкова нежност ми е в повече. Утре ще дам парички за екскурзията на децата, а колко парички събирахте за спортния празник...
За мен пък парички е омаловажаващо и обезценяващо. Примерно стоиш цял ден прав зад щанда и обслужваш клиенти, бъхтиш се за тия пари и идва някой и ти казва “Колко парички дължа?”. Ти ги изкарваш с кръв и пот дет’ се казва, а за него са просто “парички”.
Или пък коментира се нещо скъпо и някой да каже “16 хил. лева никак не са са малко парички”.
Това е моето усещане за думата.
Или пък коментира се нещо скъпо и някой да каже “16 хил. лева никак не са са малко парички”.
Това е моето усещане за думата.
Да, понеже аз го казах, да обясня. Никога не съм и помисляла да влагам такъв смисъл в парички. Просто понякога го казвам без да се замисля и не на всеки, разбира се. Моят баща ми също ме е учил да питам колко дължа. И този израз използвам също. Но за мен това е някакси по-официално и строго, така питам непознати хора. Но, например, ако приятелка ми е купила нещо и трябва да й дам парите или когато плащам на монтьра, който е много по-млад от мен, в някакви такива случаи използвам "паричките".
Чакайте, чакайте.
Тя така си използва израза. Ние какво тълкуваме и на нас как ни се струва това си е отделна работа. Тук просто използваме думата за пример. Poni69 да не се чувства нападната. Нейно е решението дали ще ползва или не. В крайна сметка проблема на дразнещите се е техен.
Тя така си използва израза. Ние какво тълкуваме и на нас как ни се струва това си е отделна работа. Тук просто използваме думата за пример. Poni69 да не се чувства нападната. Нейно е решението дали ще ползва или не. В крайна сметка проблема на дразнещите се е техен.
Разбира се, че не се чувствам нападната. Стана ми интересно, че дума, която използвам без да се замисля е дразнител за някого. Имам познат, който реагира на някои думи, все едно, че са лична обида. Например веднъж му казах: ще мина покрай работата ти и ще те забера, за да ходим някъде. Лелеее, тая дума "забера" му подейства като червено на бик. Какво било това забера, приличало му на забрала гнойни рана, какъв бил тоя израз ... направо ме попиля. Правилното било да го взема, да не бил стадо, за да го забирам. Никога не ми е идвало наум, че някой може така да реагира на един обикновен израз.
така реагирам на думата 'барам'
имам колежка, която много често я използва, за нещо което не трябва да се променя 'това няма да го барам'
на мен ми гнусно-вулгарна, а колежката е дребно, младо, красиво миньонче и хич не й отива,
затварям очи, поемам въздух и се въздържам от критикуване на речника
имам колежка, която много често я използва, за нещо което не трябва да се променя 'това няма да го барам'
на мен ми гнусно-вулгарна, а колежката е дребно, младо, красиво миньонче и хич не й отива,
затварям очи, поемам въздух и се въздържам от критикуване на речника
Мой съсед, който сигурно повече от 40 години живее в САЩ, ми прави впечатление, че също използва "барам". Май, всъщност тази дума я чух от него, не сме ходили на училище още. Това беше дума, която майка ми ми е забранявала, за него може би не е имала онзи полу вулгарен смисъл, който обикновено й придаваме.
Е, да, в разговорния език думата барам се е наложила в такава светлина. Имам подозрение, че в някои диалекти не се използва в този смисъл. Веднъж чух по телевизията едни македонки, които се оплакваха от нещо и казваха, че "ке добарат Жельо Желев", тогава той беше президент. Очевидно, че в македонският език, може би и в сръбският, това е дума без двойно значение.
