Детето не иска да проходи

Аз съм ви чела и в другите теми на деца с дефицити и помня, че детето ви има много други развитийни проблеми и дефицит - помня че не сочи, не имитира, има няколко думи, които не използва функционално, със страбизъм е и много други. Вие казвате "не иска да проходи" но това е неправилно описание на проблема. Прохождането в случая не опира до желание на детето ви. При вашето дете, то очевидно няма възможностите да проходи за момента, защото  има развитийно забавяне. На какво се дължи, лекарите могат само да предполагат, изключвайки различни фактори. За съжаление понякога може  всичко да се изследва (генетика, неврология)и да НЕ СЕ регистрират проблеми в генотипа, откъм неврология - и в структурата на ЦНС и в ЕЕг-то. Но все пак проблеми може да има както казах във функционирането/работата, т.е. те да са на функционално а не на структурно ниво. Тогава се гледат последствията от проблемите в "работата" на ЦНС (т.е. какви проблеми  се регистрират,     от какво естество и с каква сериозност се отклонява функционирането на детето ) . При вас са "видими" последствията от нарушеното функциониране ( моторно-двигателно, езиково-речево изоставане , импресивна, експресивна реч и т.н ) . Детето  изостава в развитието си, съответно  не е "дозряло" за по-сериозни моторно-двигателни активности -  да пази равновесие и ходи самО.


Иначе по същество, дали  възможно дете да е норма и да проходи на година и 8 месеца. Възможно е ако расте в институциите или в среда, където никой не се занимава с него.Расте примерно с родители, които не се интересуват от него и са го оставили на самотек в кошарата (познавам такива). тогава  то ще забави прохождането, пък и други умения, НО причина ще е средата, а не възможностите на детето. Докато при вас - вие сте загрижена и отговорна майка,  детето посещава много специалисти, с него се работи, вие също работите с него , така че вашият случай въобще не е такъв.

Като чуя такива гаранции до един колко си време ще се случи и ми се.....извинявам се.
Вижте, нямам представа какви са ви финансовите възможности, но държавата не предлага кой знае колко неща.Детето има право на едни 10 процедури месечно, които ще ги изразходвате за 5 дни,ако намерите някой който да се съгласи и за вас същото направление, но да го използва детето още 5 дни.
Кинезитерапевт да направи оценка и след това програма.Има страхотни рехабилитатори.Ние 7 г сме с Несрин Шукри и момичетата от Superbebe,ако ви е далече вижте МЦ за Деца с проблемно развитие.
В Педиатрията също искайте обща оценка.
Пътя няма да е лесен, но се иска всекидневна работа както от специалист (логопед/рехабилитатор) така и от вас.Добавки от витамини/минерали/аминокиселина са само в плюс.Разбира се ако детето има дефицит, задължително трябва да се навакса, защото при малките деца, то води до проблем в цялостното развитие.

Благодаря! Явно е време да се насоча единствено към работа по дефицитите на детето. Уморих се да търся причина, а явно може и да не намеря такава. Дано в Педиатрията получа все пак някакъв отговор на въпросите си, но така вредя на себе си, а това пречи и на грижите ми за детенцето.
Благодаря на всички за информацията!

Аз бих казала и да се фокусирате върху едно нещо, и когато го усвои да минете към следващото. Някои деца се затрудняват да учат едновременно две неща. За да проходи детето първо трябва да се научи да се изправя, след това да премества крачетата си с опора. Едва на по-късен етап идва пускането. Учиха ли го да се изправя? Изберете проговаряне или прохождане и се фокусирайте върху него. След това другото. Проверете и слуха, ако не сте. Не е задължително детето да е глухо, но може да е с намален слух има да не чува всички звуци.
С диагнозите отидете в "Закрила на детето" и поискайте направление от тях за кинезитерапевт, ако може и за ерготерапевт. Дано да имат договор с такива специалисти. Направлението от ОЗД е за цяла година.

Това не е въпрос на избор. Развитието на детето трябва да следва естествения ход. И на първо място стои моторно-двигателното развитие, като най-важно за този период. Речта идва след това. Моторно-двигателното развитие не включва само прохождането, а и усвояване на много други двигателни умения. И съответно фокусът трябва да е върху него, като последователно се преминава през по-ранните етапи, както съвсем справедливо беше отбелязано (седене, пълзене, изправяне и т н.)

При сина ми вървяха паралелно двигателното развитие и проговарянето. А двигателното не следваше съвсем схемата. Първо се преобърна по корем и започна да лази войнишки, след това  застана на 4 крака и пропълзя, последва изправяне и започна да се придвижва по неподвижна опора, едва след това седна самостоятелно.
Ре_ге, ти си специалист, но в случая не е ли по-добре първо да се съсредоточат над разбирането на речта и проговарянето?

Няма как центъра на речта.Финната моторика и центъра на речта са едно до друго и вървят ръка за ръка- напредва едното, спира, тръгва другото и обратно.Няма как да има фина моторика, ако няма груба.Работи се комплексно.
При вашето дете все пак е имало грубото, лазенето за децата е изключително важно,защото прави синхрона ръка крак, от там нещата стават много по-лесно.Много деца, като моето не лазят или го правят на късен етап и вярвайте ми всичките примери, които съм имала пред себе си(не генерализирам, че при всички деца е така) се отразява по един или друг начин(имало е някакво нарушение).

Детето Ви може ли да седи само и да лази само. Може ли да говори. Храни ли се с твърда храна и как дъвче.??????
Една консултация в Спец.Болница за Рехабилитация на Детска Церебрална Парализа, може да се окаже полезна.
www.cpcentresof-bg.com
hospital@cpcentresof-bg.com

Може да седи без опора, лази от 1г и 2м. Говор няма, но има т.нар. лепетна реч - казва мама, баба, но не е целенасочено според мен. Храни се и дъвче добре всякаква храна, включително и твърда.

Не мисля че това е нещо посилно за конкретното дете. Разбира се децата са различни, ситуациите също, няма как да се даде универсална рецепта чрез форум и на секундата да се направи заключение без дългосрочно наблюдение ... Но все пак си мисля че това е непосилно за конкретното дете, защото  щеше да има признаци които показват зрялост от друго естество. Какво искам да кажа. Езикът е апогея на развитието на човешкия род (и индивид в   частност, нямам предвид само вербализиране на думи, като касетофон , затова нека правим разлика между език и реч) . Това е висш мисловен процес, нещо което ни различава от останалия животински свят. Това не са просто думи които ние се научаваме да генерираме като запис. Езиково - говорното развитие лежи върху база на много други неща, които са се случили предварително в развитието на детето .... и ако те са се случили в конкретния случай, щеше да има признаци ....  но именно тези признаци даденото  дете не демонстрира. Като най малко и най-първо - щеше да има споделено внимание, посочване, имитация , вербална имитация и др. Ако нещата опираха само до моторика на крайници и те бяха основния проблем, то другото щеше да може да бъде регистрирано като напредък, да има признаци които щяха да се виждат  от споделеното от майката. В случая не чета от написаното да е така. Т.е. в случая тези думички които детето вокализира са далеч от взаимодействие и комуникация,  това е просто вокализиране и затова може да се изпадне в заблуждение, че едното върви а другото не.


Като майка на майка - много добре ви разбирам, била съм във вашите обувки в някакъв аспект. Ние инстинктивно мислим, че ако намерим причината това е половин свършена работа. И затова се връщаме отново и отново в търсене , преживявайки защо се случва всички това, за да можем да го поправим.  За мен лично това е част от етапите на скръбта. Аз така си го обяснявам. Сякаш ако разберем защо се случва, веднага ще ни стане ясно как да го поправим. Но когато говорим за работа на ЦНС , нещата могат да останат забулени завинаги, проблем ще има, източника ще остане за нас в някаква черна кутия. Тогава е най-добре да съсредоточим сили и енергия в борба с последствията от това което ни е неизвестно, респективно да се борим с проблемите генерирано от това неизвестното. А ако то се разкрие в някакъв етап добре,  а ако ли не то такъв е живота. Съсредоточаването върху работа  с проблемите - това ще е най-полезното и за нас и за децата ни.

_re_ge, благодаря за разбирането!

Здравейте, съжалявам и разбирам трудния период, през който преминавате. Ужасно е чувството да не знаеш какво става с детето и да виждаш, че то не е като останалите. Каквото  и да е, ясна диагноза би била полезна за всички, за да знаете какво може да очаквате и какъв би могъл да бъде планът за действие.

Исках да попитам, детето момиче ли е и проявява ли някакви стереотипни движения, например с ръцете?

Здравейте,
Момиченце е, има стереотипни движения с ръцете - "рови" в косата с тях. Други стереотипии не бих казала, че има към момента.

Генетичните изследвания ще дадат отговор. Пожелавам ви благоприятен такъв.