Защо изобщо да сравняваш брака с живота след брака, това не схващам. Няма как да знаеш какво ще е.
- Публикувана: 4 апр. 2025, 08:54 ч.
- Последно мнение: 22 апр. 2025, 11:12 ч.
Предстоящ развод с дете на 6
По- добре сега, докато е малка. Стига сме ги жалили тези деца. Душата в кошница няма да ни носят. Трудно е сама с дете, но не е невъзможно. Щом ние - родителите,отглеждащи сами децата си / в моя случай -от раждането / се справяме, ти защо да не можеш?
Да се лишиш от възможността да обичаш и да бъдеш обичана? И защо. Един ден да се обърнеш и да видиш един пропилян живот. Ние сме майки цял живот. Децата ни обаче, не ни принадлежат. Обричаш се на нещастие, заради детето. Не, недей. Няма да го оцени детето, даже има риск един ден да те обвини, защо си живяла без любов.
Израснах в подобно семейство. Ами, травма си е. И до ден днешен не вярвам в семейството.
Дай шанс на детето си да е щастливо, давайки си шанс да бъдеш щастлива ти!
Да се лишиш от възможността да обичаш и да бъдеш обичана? И защо. Един ден да се обърнеш и да видиш един пропилян живот. Ние сме майки цял живот. Децата ни обаче, не ни принадлежат. Обричаш се на нещастие, заради детето. Не, недей. Няма да го оцени детето, даже има риск един ден да те обвини, защо си живяла без любов.
Израснах в подобно семейство. Ами, травма си е. И до ден днешен не вярвам в семейството.
Дай шанс на детето си да е щастливо, давайки си шанс да бъдеш щастлива ти!
Да има засега къде да отида да живея и финансово родителите ми ще ме подкрепят, не мисля че детето ми ще мизерства , просто искам отношение от човек до себе си и детето ми да расте точно в такава среда, да види това какво е любов и един ден да търси същото в живота....
Притесняваме как би й се отразило всичко това , а какво ще стани и какви биха били отношенията й с баща й докато не се случи няма кой да знае, човек как ще реагира в такава ситуация. Мисля че е умен и интелигентен човек и би се грижил за нея.
Притесняваме как би й се отразило всичко това , а какво ще стани и какви биха били отношенията й с баща й докато не се случи няма кой да знае, човек как ще реагира в такава ситуация. Мисля че е умен и интелигентен човек и би се грижил за нея.
Да има засега къде да отида да живея и финансово родителите ми ще ме подкрепят, не мисля че детето ми ще мизерства , просто искам отношение от човек до себе си и детето ми да расте точно в такава среда, да види това какво е любов и един ден да търси същото в живота....
Притесняваме как би й се отразило всичко това , а какво ще стани и какви биха били отношенията й с баща й докато не се случи няма кой да знае, човек как ще реагира в такава ситуация. Мисля че е умен и интелигентен човек и би се грижил за нея.
Притесняваме как би й се отразило всичко това , а какво ще стани и какви биха били отношенията й с баща й докато не се случи няма кой да знае, човек как ще реагира в такава ситуация. Мисля че е умен и интелигентен човек и би се грижил за нея.
Действай. Какво ще бъде, няма как да знаеш и да останеш в този брак.
Следвай правилото за петте години.
Запитай се- След 5 години, това ще има ли значение?
Щом мислиш за развод, значи е вик за спасяване. Не е каприз.
Заради детето беше едно време.
Сега направи нещо за себе си, за да си пълноценна майка.
Проблемът е, че нещата, които най-много те дразнят и предизвикват изостряне на отношенията с мъжа ти - липса на инициатива спрямо детето и свободното ви време, ще важат в пълна сила и ако си сама или с нов мъж. Ако си сама, всякакви инициативи ще бъдат само твои, а от това, което виждам около мен, при трайно задържали се отношения между мъж и жена с дете от предишна връзка, жената отново е в позицията тя да е инициативната спрямо детето, защото си е нейно, и отношенията в новосъздаденото семейство.
Много интересно 
Аз просто не мога да повярвам какво чета. Авторката казва, че от 4 години живеят като съквартиранти, че не се разбират по всички основни въпроси, че живеят в непрекъснати скандали, и вие ѝ казвате Айде, айде, стой си там, нищо не е станало, ти да видиш като си тръгнеш колко ще е зле... Не, не мога да повярвам...
Аз просто не мога да повярвам какво чета. Авторката казва, че от 4 години живеят като съквартиранти, че не се разбират по всички основни въпроси, че живеят в непрекъснати скандали, и вие ѝ казвате Айде, айде, стой си там, нищо не е станало, ти да видиш като си тръгнеш колко ще е зле... Не, не мога да повярвам...
Опитвам да и да реалистична представа за развода, за да се подготви и да премисли нещата. Лошо ли е да се мисли?
Не да търпи, ама поне да говори с родителите си за връщането в детската стая с детето. Те колко ще са щастливи от това? И колко ще искат да са активно ангажирани в отглеждането на детето? Преди да се правят сериозни промени първо трябва да се установи наистина ли е счупено, ако е така, поправимо ли е? Ако не е, какво е нужно за да се излезе от този брак с минимални щети? Да си оплете кошницата.
Отделно много жени, които пишат тук, пишат в момент на афект и после 18 страници по-късно, ама той не е чак толкова лош.
Най-малкото да говори с родителите си и с адвокат, преди да подава молба за развод. И дано са с отворени обятия, че иначе финансите определено ще имат тежест, дали да се разведе.
Отделно много жени, които пишат тук, пишат в момент на афект и после 18 страници по-късно, ама той не е чак толкова лош.
Най-малкото да говори с родителите си и с адвокат, преди да подава молба за развод. И дано са с отворени обятия, че иначе финансите определено ще имат тежест, дали да се разведе.
Ама мислиш, че тя вчера се е сетила ли? Според мен го обмисля отдавна и то сериозно. И защо мислиш, че няма представа какво е човек да е разведен? Едва ли живее в пещера или в гората. Със сигурност има поне две приятелки, роднини, колежки, които са разведени.
Не мисля, че е коректно понеже тук сме разведени и всеки, който каже ще се развеждам да получи урааа, евала, само така. Това са сериозни неща. Съвсем откровено подкрепям авторката да си прецени кое е най-добро за нея и как точно да го реализира. Видя се, че има къде да отиде, кой да и помогне, ще се оправи. Няма какво да се караме тук помежду си, защото не пеем в хор.
Не се карам.
Просто мисля, че не четете какво пише.
Някъде вътре в себе си вече е взела решение, но я е страх, което е нормално, и търси външна валидация дали причините ѝ са сериозни.
Да, според мен са много сериозни!
Просто мисля, че не четете какво пише.
Някъде вътре в себе си вече е взела решение, но я е страх, което е нормално, и търси външна валидация дали причините ѝ са сериозни.
Да, според мен са много сериозни!
