Да, мислила съм го. Вечер основно прекарва по един час с него но и аз съм там. Само двамата са рядко, ако се наложи да я гледа без мен най често отиват до майка му и там общо взето тя си играе с нея. Не, няма да я изведе сам на парка никога и не го е правил. Случва се да я води на градина но не е системно. Не може да я събере с много деца защото му е шумно и го натоварва. По забавления основно аз я водя и сме двете. Дори вкъщи и се кара често че пее вика или за някоя игра, предпочита да стои да рисува и да в като войник.
- Публикувана: 4 апр. 2025, 08:54 ч.
- Последно мнение: 22 апр. 2025, 11:12 ч.
Предстоящ развод с дете на 6
Минах през подобно нещо - разведохме се, когато дъщеря ми беше на 6, а обмислях стъпката години по-рано. Опитвахме се многократно да закрепим нещата между нас - нямаше насилие, изневери и прочее класически панаири, но възгледите ни за много неща се разминаваха драстично. В крайна сметка разбрах, че аз живея сама така или иначе, макар че физически споделяхме апартамента и нямаше връщане назад. Изнесох се с детето за един ден буквално.
Много е важно обаче да изкристализира идеята, че това е пътят за теб. Имаш ли и грам колебание, по-добре не прибързвай. И започвай да планираш нещата чисто практически - жилище, училище, твоето натоварване на работа, финанси, кола и т.н. Ако успееш да го убедиш, че раздялата е най-доброто решение, така че да се разделите без драми и скандали, ако успеете да запазите някакво приличие заради отношенията и на двама ви с детето, ще е най-добре. Подготви се психически, че първата година-две са много трудни, но не гледай назад - животът става хубав, когато си спокойна и има на какво да стъпиш, разбира се.
Много е важно обаче да изкристализира идеята, че това е пътят за теб. Имаш ли и грам колебание, по-добре не прибързвай. И започвай да планираш нещата чисто практически - жилище, училище, твоето натоварване на работа, финанси, кола и т.н. Ако успееш да го убедиш, че раздялата е най-доброто решение, така че да се разделите без драми и скандали, ако успеете да запазите някакво приличие заради отношенията и на двама ви с детето, ще е най-добре. Подготви се психически, че първата година-две са много трудни, но не гледай назад - животът става хубав, когато си спокойна и има на какво да стъпиш, разбира се.
Минах през подобно нещо - разведохме се, когато дъщеря ми беше на 6, а обмислях стъпката години по-рано. Опитвахме се многократно да закрепим нещата между нас - нямаше насилие, изневери и прочее класически панаири, но възгледите ни за много неща се разминаваха драстично. В крайна сметка разбрах, че аз живея сама така или иначе, макар че физически споделяхме апартамента и нямаше връщане назад. Изнесох се с детето за един ден буквално.
Много е важно обаче да изкристализира идеята, че това е пътят за теб. Имаш ли и грам колебание, по-добре не прибързвай. И започвай да планираш нещата чисто практически - жилище, училище, твоето натоварване на работа, финанси, кола и т.н. Ако успееш да го убедиш, че раздялата е най-доброто решение, така че да се разделите без драми и скандали, ако успеете да запазите някакво приличие заради отношенията и на двама ви с детето, ще е най-добре. Подготви се психически, че първата година-две са много трудни, но не гледай назад - животът става хубав, когато си спокойна и има на какво да стъпиш, разбира се.
Много е важно обаче да изкристализира идеята, че това е пътят за теб. Имаш ли и грам колебание, по-добре не прибързвай. И започвай да планираш нещата чисто практически - жилище, училище, твоето натоварване на работа, финанси, кола и т.н. Ако успееш да го убедиш, че раздялата е най-доброто решение, така че да се разделите без драми и скандали, ако успеете да запазите някакво приличие заради отношенията и на двама ви с детето, ще е най-добре. Подготви се психически, че първата година-две са много трудни, но не гледай назад - животът става хубав, когато си спокойна и има на какво да стъпиш, разбира се.
Благодаря много за написаното, а детето как е , как приема цялата ситуация?
Беше отдавна, тя е тийнейджърка вече. 
Няма как да кажа, че не ѝ се е отразило, разбира се, но го прие сравнително лесно. Казах ѝ, че аз и тя ще живеем в отделна къща от баща й. Тя ни беше виждала и чувала да се караме и със сигурност това я е стресирало повече. Двете си живеем абсолютно спокойно от самото начало. Имахме стандартен режим за виждане според решението на съда - всеки втори уикенд - но тя се виждаше с него многократно през седмицата. Даже имаше период в първи клас, когато той я взимаше от моя апартамент и я караше на училище всеки ден, защото нямаше как да я водя аз. Не съм ги ограничавала никога. С времето обаче тя започна да избягва да се вижда с него толкова често и сега се виждат горе-долу веднъж в седмицата за по час-два. Остава при него да спи изключително рядко.
Няма как да кажа, че не ѝ се е отразило, разбира се, но го прие сравнително лесно. Казах ѝ, че аз и тя ще живеем в отделна къща от баща й. Тя ни беше виждала и чувала да се караме и със сигурност това я е стресирало повече. Двете си живеем абсолютно спокойно от самото начало. Имахме стандартен режим за виждане според решението на съда - всеки втори уикенд - но тя се виждаше с него многократно през седмицата. Даже имаше период в първи клас, когато той я взимаше от моя апартамент и я караше на училище всеки ден, защото нямаше как да я водя аз. Не съм ги ограничавала никога. С времето обаче тя започна да избягва да се вижда с него толкова често и сега се виждат горе-долу веднъж в седмицата за по час-два. Остава при него да спи изключително рядко.