Предстоящ развод с дете на 6

  • 4 191
  • 94
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 23
И усещам че вече психически се побърквам....по цяла нощ не спя, сутринта съм като пребита, през деня изнервена, защото само мисля и този пуст страх какво ще стане с детето не ми дава мира

# 76
  • София
  • Мнения: 45 110
Е какво да стане? Взимаш го и тръгваш. Докато мине делото, ще е минала около година, детето ще свикне и това е.

# 77
  • Melmak
  • Мнения: 9 758
Със сигурност лесно не ти е и няма да ти бъде. Но детето ти може да се чувства по-зле ако вижда нещастна майка си и живее в скандали. Мисля, че всеки човек, израснал в проблемно семейство търпи някакви негативи от това. Аз също, на 32 съм и ходя на психолог с толкова травматичност от проблемния брак на родителите ми.

# 78
  • Мнения: 22 292
Страхът е лош съветник. За каквото и да е.

Не агитирам за развод, но както живееш, не те ли е тогава страх за самата теб, да не си докараш някоя болест, не дай Боже?

# 79
  • София
  • Мнения: 15 571
Цял раздел тук сме разведени, децата ни живи и здрави, както половината деца в страната, които в даден момент преживяват раздялата на родителите си. Към гимназията най-късно децата с все още женени един за друг родители остават единици, за съжаление.
Написах в предишен пост кои, според мен, са важните неща, с които човек трябва да се съобрази по отношение на детето и като се спазят всичко е наред. Няма нужда от излишни страхове, като дете види, че ти си ок и то е ок.

# 80
  • Поморие
  • Мнения: 608
Здравейте, изчетох почти всички теми, но пак искам да се допитам за вашето мнение. Омъжена съм от 10 години с дете на 6. С мъжа ми отношенията не вървят от 4 години. Няма насилие, но просто по различен начин гледаме на живота, с различни възгледи, живеем като съквартиранти, често се караме пред детето, не сме на едно мнение за възпитанието...Абе общо взето за нищо не сме на едно мнение, нямаме общи планове, всеки сам се оправя и си гледа живота....Раздвоена съм дали да остана заради детето или да си дам шанс да бъда щастлива, но как би се отразило всичко на детето, дали няма да съсипят психиката й...моля за страничен съвет как бихте постъпили...
По-добре с разделени родители, но растящо в спокойна обстановка дете! Винаги ще съм на това мнение, защото и аз минах през това. Детската психика страда ако остане в среда, в която има постоянни скандали. При нас освен патологична ревност, като личностно разстройство при БМ, имаше също и разногласия за възпитанието. Синът ми е нервно, истерично, буйно дете в разгара на "ужасните" две. В картинката имаше една съсипана от нерви майка (аз) и един баща, подкрепящ глупостите на детето, вместо да застане плътно зад жена си. Сега си го възпитавам сама, както аз знам, че е най-добре и освен това, не съм тормозена от никого и адекватно мога да си отглеждам децата, които са много малки и постоянно зависими от мен. Лошия живот още има последици, синът ми от време на време продължава да има ужасни истерии, трудно, даже почти невъзможно е да усвои навици, не ме има за авторитет, само като подхвана нещо с него, започва с рев, не ме слуша за нищо, има и прояви на агресия, удря с играчки. Ще направя и правя всичко, да бъдем едно сплотено семейство без тормоз и насилници в картинката, може би ще ни трябва и оше доста професионална помощ, но вярвам, че ще се справим в живота най-добре, без някой в къщата, който постоянно да хвърля отровата си. Вярвам, че и вие ще се справите по-добре, ако сложите точка на токсичните отношения и се успокоите психически.
Желая ви кураж и успех.

# 81
  • Мнения: 23
А вие някога обвинявали ли сте се, че лишавате например детето от всекидневното присъствие на бащата или че лишавате бащата от детето, заради това че искате друго от едно семейство и от живота и мъжа до вас?

# 82
  • Мнения: 1 729
А бащата потвърдил ли е, че не иска родителските права и е съгласен на режим? Ако поиска той да гледа детето или ако пожелае да е половината време с него? Заявил ли е директно, че вие ще гледате детето и той няма да се бори за него/нея?

# 83
  • Мнения: 23
Да, потвърди го че аз ще си гледам детето основно и ще се разберем кога да я взима да спи при него например петък и събота или един ден през седмицата

# 84
  • Мнения: 22 292
Аз не съм се обвинявала никога за това. Децата ми се виждат с баща си, имат си връзка с него, от нищо не съм ги лишила в това отношение.

# 85
  • София
  • Мнения: 15 571
Нали няма да ограничаваш бащата да прекарва колкото поиска време с детето, защо да се обвиняваш? Той си и остава баща, ще бъде в живота и.

# 86
  • Мнения: 23
Да, определено няма да ограничавам времето с баща й, но не знам защо въпреки това имам такива мисли. Явно аз съм нещо много сбъркана че вместо да мисля само за себе си и детето, мисля и едва ли не и за него.

# 87
  • София
  • Мнения: 45 110
Децата се адаптират много по-лесно от нас, възрастните.

# 88
  • Мнения: 1 141
Да, потвърди го че аз ще си гледам детето основно
След това пък как е възможно да се обвиняваш, не разбирам.

# 89
  • София
  • Мнения: 45 110
След като мислиш толкова за детето, пък седни помисли за детето. Какъв й е режима? Колко време прекарва с баща си? Колко време от това време наистина прекарват само двамата? Той какви точно грижи полага за нея? Извежда ли я? Води ли я на градина?

Общи условия

Активация на акаунт