Привет!
Разделена съм с бащата на детето си вече над 4 години. След много дела, полиция, социални, мерки по ЗЗДН, следене и заплахи, най-накрая всичко утихна. Спечелих делото за насилие на две инстанции. Получих родителските права на две инстанции, таткото има разширен режим на виждане с детенцето, което е на 8. Сега, през лятото, детето остава при него и извън режима, за разни лични празници и т.н също винаги съм се съгласявала, когато е поискал. Мир да има.
Всичко е спокойно за в момента. За пореден път обаче ми се случва да разбирам, че във времето, в което детето е при него, то е оставяно с други хора, които не са близки или пък бабата и дядото. Сега например ще е една седмица с преспиване при роднини на друго дете, за което аз не бях уведомена, но разбрах случайно от родителите на другото дете, които бяха достатъчно съобразителни да се обадят и да ме попитат дали знам. Всичко беше уговорено и уредено, аз не бях уведомена по никакъв начин. Предният път при подобна случка, детето беше ухапано от куче, децата са били оставени без надзор. Разбрах чак когато таткото доведе детенце в уречения ден и то не от него самия, а от детето и чак когато забелязах превръзката. Обадих се, направих забележка, че е хубаво да ми беше казал, защото се наложи нов преглед и ни пратиха в Пирогов, а понеже не бях уведомена реално нито знаех това куче домашно ли е, тетанус бит ли е и прочее подробности, за които ме попитаха в болницата. Резултатът след забележката от моя страна беше скандал.
По принцип, щом бащата все пак не е лишен от права, и щом изрично не е записано черно - бяло в съдебното решение, то той не е длъжен дори да ме уведоми какво се случва. Детето е с бащата си, той решава и носи отговорност и толкова, вече съм питала повече от един адвокат по темата.
Но аз се притеснявам от такива ситуации и сяматм съвсем нормално, тъй като при случай на инцидент, аз реално не знам какво се случва, къде е детото и т.н. А и съм минала през ситуацията да не ми бъде давано да виждам детето си и вътрешно си имам притеснения всеки път, но гледам да се държа като голям човек. Всяка забележка от моя страна стига до скандал и вадене на кирливи ризи от преди години от негова страна, тип "ми да аз така направих, ама имам право, а помниш ли ти еди кога си какво направи" и няма практически хубав резултат за никого. Въртя се в порочен кръг.
Гледам мир да има, да сме доволни, да е спокойно, детенце да се чувства добре и да вижда татко си, обаче като стане нещо подобно и усещам, че трябва да се сложи някаква граница, но не знам как да я поставя без да резултира в скандал и да има смисъл.
Вие как бихте постъпили при такива ситуации?
Разделена съм с бащата на детето си вече над 4 години. След много дела, полиция, социални, мерки по ЗЗДН, следене и заплахи, най-накрая всичко утихна. Спечелих делото за насилие на две инстанции. Получих родителските права на две инстанции, таткото има разширен режим на виждане с детенцето, което е на 8. Сега, през лятото, детето остава при него и извън режима, за разни лични празници и т.н също винаги съм се съгласявала, когато е поискал. Мир да има.
Всичко е спокойно за в момента. За пореден път обаче ми се случва да разбирам, че във времето, в което детето е при него, то е оставяно с други хора, които не са близки или пък бабата и дядото. Сега например ще е една седмица с преспиване при роднини на друго дете, за което аз не бях уведомена, но разбрах случайно от родителите на другото дете, които бяха достатъчно съобразителни да се обадят и да ме попитат дали знам. Всичко беше уговорено и уредено, аз не бях уведомена по никакъв начин. Предният път при подобна случка, детето беше ухапано от куче, децата са били оставени без надзор. Разбрах чак когато таткото доведе детенце в уречения ден и то не от него самия, а от детето и чак когато забелязах превръзката. Обадих се, направих забележка, че е хубаво да ми беше казал, защото се наложи нов преглед и ни пратиха в Пирогов, а понеже не бях уведомена реално нито знаех това куче домашно ли е, тетанус бит ли е и прочее подробности, за които ме попитаха в болницата. Резултатът след забележката от моя страна беше скандал.
По принцип, щом бащата все пак не е лишен от права, и щом изрично не е записано черно - бяло в съдебното решение, то той не е длъжен дори да ме уведоми какво се случва. Детето е с бащата си, той решава и носи отговорност и толкова, вече съм питала повече от един адвокат по темата.
Но аз се притеснявам от такива ситуации и сяматм съвсем нормално, тъй като при случай на инцидент, аз реално не знам какво се случва, къде е детото и т.н. А и съм минала през ситуацията да не ми бъде давано да виждам детето си и вътрешно си имам притеснения всеки път, но гледам да се държа като голям човек. Всяка забележка от моя страна стига до скандал и вадене на кирливи ризи от преди години от негова страна, тип "ми да аз така направих, ама имам право, а помниш ли ти еди кога си какво направи" и няма практически хубав резултат за никого. Въртя се в порочен кръг.
Гледам мир да има, да сме доволни, да е спокойно, детенце да се чувства добре и да вижда татко си, обаче като стане нещо подобно и усещам, че трябва да се сложи някаква граница, но не знам как да я поставя без да резултира в скандал и да има смисъл.
Вие как бихте постъпили при такива ситуации?
