Предстоящ развод с дете на 6

Или си финансово подсигурена имаш собствен дом като минимум или си много наивна да си мислиш, че парите нямат значение, особено пък като има дете в картината.

Не знам дали знаеш, но наемите струват пари, както и храната в магазина. Детската градина, лекарствата когато детето е болно, занималнята, ако може би няма кой да го гледа... и да не изброявам.
Щом не са ти важни тези неща, значи не са ти проблем. Щом само емоционалните щети за детето те плашат. Развеждай се щом искаш и нямаш нужда от одобрението на никого.

Нино, при един развод ще трябва да се справяш сама с жилище, сметки, храна, почивки и т.н. С логистиката всеки ден да взимаш детето и да го водиш на училище и занимания. Бащата може да реши, че ще плаща само минималната издръжка, присъдена от съдията. За това доходите ти имат значение.

Решението за развод не е да го вземеш за една нощ (в твоя случай де, не говоря ако има насилие и тн).
Обмисли хубаво.

Казваш, че си се постарала да оправите отношенията си и комуникацията, организирала си почивка. Но говорите ли? Имам предвид без обвинения. Опита ли да го попиташ той от какво има нужда във връзката? Хората изразяват обич по различни начини. Един с думи, друг с грижа, трети с подаръци. Може просто да показвате любовта си по непонятен начин за другия. Може той да е изпаднал в някакъв коловоз и да е потънал в него.

Варианти има много, какво казва той? Ама без обвинения от рода на “ти винаги си на дивана, аз правя всичко сама, бива ли?”

А по-скоро от какво има нужда във връзката? Ти от какво имаш нужда.
Осъзнава ли,  че с това поведение може да ви загуби?

Аз я разбирам авторката. И аз бях така с години. Усещам, че нещо не върви, ама като общо, бива.
Спокойно, ще дойде момент, в който ще ти прелее чашата и ще се разделите. Вероятно хич няма да е приятен моментът, но след това ще ти стане по-леко и всичко ще ти се проясни.

Бих те посъветвала да се разведеш. По-сама си с мъж на хартия, отколкото разведена. Нямате общи планове...?? Какво семейство е това?

Бояна, много интересен подход това да си представиш, че след развод ще си все сама Реалността обаче е, че много разведени хора имат нови връзки след развод.

Много имат, ама и много нямат. Та затова.

Затова да си стоим с връзката, дето не върви. Не сме сами, нали.

И да не забравяме да играем вечният буфер между киселия баща и децата. Нищо, че това отнема адско количество енергия и все се чудим защо сме толкова изморени, какво става, защо хич не ни вървят нещата и той животът си тече, ние остаряваме...

Нека да не забравяме че мъж с дете е по вървежен от жена с деца.

Пасивен мъж, който очаква съпругата да замести майка му и да се грижи за всичко, а той да си живее както когато е бил ученик, въпреки, че е уж глава на семейство, не е по-малко лошо от мъж, който крещи и чупи чинии.
Да знаеш ти, че няма кой да те прегърне, да няма на кого да се облегнеш, когато ти е трудно...това не е живот. Да вечеряш със свито гърло, да няма топлина, да се разминавате като съквартиранти...Моля ви се.
Не е нужно един мъж да е насилник, за да си заслужи да го оставиш и да си живееш по-спокойно. Какви са тия глупави схващания, че щом не бие, значи е добър и така поощряваме мъжете да се държат като недорасляци.
По-добре сама една суха филия хляб да ядеш, но на спокойствие, отколкото да стъпваш на пръсти, че не си обичана и никой не те цени.
А за едно дете да расте в семейство без любов е пагубно и ще порасне без да знае, как да се справя с емоциите и съответно ще има затруднения в своя живот в бъдеще.
Авторке, щом така ги усещаш нещата, направи смело крачката. Казва, че родителите ти могат да ти помагат и да те подкрепят. Даже не знам защо отлагаш и от какво те е страх. Даже детето не иска да се прибира при такъв баща, а иска при баба си, където явно се чувства обичано.

Ами не е толкова просто, колкото го описваш. Особено щом момичето я раснало в друг тип отношения и не й харесва тази конфигурация, все пак 4 години е стояла, каза че се е опитала многократно и да я промени. Или викаш да си е отваряла очите, сега ще, не ще да седи, хеле пък щом не яде шамари.
Похвално е и че авторката се притеснява повече за психическото състояние на детето, отколкото за финансовата част, която е сметнала вероятно, че все някак ще осигури щом не я споменава.
На човек наистина може да му дожалее, четейки някои коментари.

В реалността много хора са сами, други попадат на още по-голямо дърво. Това не означава да не се разведе, но да има реалистични очаквания.

В случая авторката не разполага със солидни финанси, не знае дали семейството и я подкрепя, не казва дали има къде да живее. Има отговорност за дете на първо място, което трябва да е в състояние да гледа сама и да издържа финансово сама. Тук всички са големи оптимисти по неизвестни за мен причини.
Ето, аз съм разведена, но съм в положение, в което са около 1% от хората и си давам сметка за това. Не съм била  финансово зависима, семейството ми винаги е било зад гърба ми, имам много приятели, професионални занимания, които не ме ангажират да съм в офис в определени дни и часове. И прочее. Да не говорим, че изобщо дали имам или няма връзка никога не е било особен фактор по отношение на личното ми щастие или изпълнението на ежедневните ми задължения към детето.
В общия случай с една заплата хората не могат да плащат наем/ипотека и да издържат дете. Да имаш дете е доста скъпо – дрехи, уроци, спортове, почивки. Като и хвърли 270 лв бившия тя с още 270 какво ще си позволи да подсигури на това дете.
Нека си сметне всичко, емоционално, финансово. Това си е сериозна работа. Иначе съм напълно съгласна и го практикувам – не се стои с мъж, когото не обичаш или не прави животът ти по-добър. Въпросът е такъв ли е случаят или авторката ще мизерства в самота с малкото дете, което ще е кисело, защото не е с баща си. Това е съвсем реален вариант, за който четем непрекъснато тук. Не знам защо някои от вас се правят, че това е някаква екзотика и почти никога не се случва на майките.

Когато си скапан психически, рядко можеш да дадеш нещо на околните, да имаш успехи в работата или да си полезен. И обратно - сам, но с желание за успех, ако няма кой да ти пречи, стават чудеса.

Авторката казва, че нямат общи планове.Вие ОК ли сте мъжът ви да има план за уикенда и живота си занапред, който вие не знаете, вие да се чудите какво да правите, какво семейство е това? Колко полезно ще е за детето да расте в тези сбъркани представи за семейство? Един живот живеем и ако не сме заедно с мъжа си, ако нямаме общи планове, това не е семейство. В този смисъл, авторката нищо няма да разваля, то се е поразпаднало вече.

Ако се изтрайва положението - човек не се развежда. Заразвежда ли се, значи не се трае и това е.

Понякога очакванията за живота след развода не се препокриват с реалността след развода.

Така е. Аз си представях, че ще е доста трудно, едва ли не някакъв кошмар. Впоследствие с времето не е точно така.

Отделно че като и без това предстои развод, каквото и да си представяш - полза няма

Каза се: сравнявай брака с оставането сама, не с плановете за нова, по-добра връзка, и ако предпочиташ сама, разведи се. Как това се извъртя към "не се развеждай, за да не си сама", не стана много ясно.