Предстоящ развод с дете на 6

Освен ако не си се влюбила в друг мъж, кое от описаното е повод за развод чак? В смисъл, нали си наясно какво ще си причиниш като цяло и може да живееш пак така, но и да няма с кого да се разминеш?
Рутината на ежедневието тежи на всички. Работа, умора, вечеря пред телевизора, после пак работа, детето, умора, телевизия...Повечето хора не живеят един вълнуващ и прекрасен живот, с брак или без, но като си сама умората е вероятно да стане в пъти повече, парите в пъти по-малко и прочее.
Ако е толкова непоносим тоя мъж, че животът без него, с всички минуси на това, че ще си сама, ти се струва по-добър си се развеждай. Лично аз мисля, че никой разумен човек, разведен или не, не би те поощрил да се развеждаш без наистина съществена причина. Никой не е постоянно влюбен, постоянно щастлив, постоянно на черешата. На всеки друг принц ще му замиришат чорапите след година-две, ако изобщо се яви такъв, че на женени много налитат всички, защото е удобно, на разведени с малко дете не толкова.

Последният пост звучи сякаш “щом няма насилие, какво повече искаш от брака?”

Има хора влюбени и след 50 години брак. Авторката трябва да си премисли плюсовете и минусите, за себе си, не е нужно да ни ги споделя. Обаче утре като вече съвсем е студена към мъжа си, като нищо ще се пръкне нов обожател и ще й просветне, че не е щастлива.

Бояна, няколко пъти ти прочетох мнението и пак не мога да го осмисля. Не разбирам как се приема за нормално двама съпрузи да се подминават, да не си говорят, да избухват скандали. При положение, че дори отглеждат и дете. Ама естествено, че при тия обстоятелства ще е по-добре сама. Поне като тръгне да се прибира, "краката й няма да се връщат". Това е отвратителна атмосфера в едно семейство. За мен ВКЪЩИ е мястото, на което трябва да се чувствам спокойна и обичана. Казвам го от позицията на жена в брак, с дете на 7 години.
Много, много често с моя мъж си говорим точно за това. Че когато човек не се чувства добре вкъщи, не се прибира с желание у дома, няма смисъл да се мъчим повече. И вярвам в това.
Така че, момиче, действай. Особено щом си направила нужното да оправите нещата.

Ти си си го взела такъв пасивен. Тогава не ти е тежало. Сега ти тежи. Според мен, всичко е как гледаш на нещата. Някои мъже са просто пасивни и чакат инициативата да дойде от другаде. Преди е било от родителите. Сега е от тебе. Разбирам умората ти. Сигурно си огорчена, че не те виждат и ценят.
Ако се разведеш това ще се промени ли? Искаш ли да имаш скоро нова връзка с всички рискове, които носи новият мъж? Финансово как ще ти се отрази този развод? Ако си напълно осигурена - собствен дом и доходна работа ще ти остане само емоционалните щети да лекуваш. Ако не си ще понесеш ли разходите по издръжка на детето и себе си сама, делата, разходите за адвокат? Отделно ще трябва да отделите ресурс за психолог за детето, за да му обяснят за развода. Да знае, че мама и тати го обичат, просто ще живеят отделно. Много деца подсъзнателно изпитват вина за развода и им нанася травма.
Много е лесно от страни да се казва развод, ама рядко става по-добре.
Какво искаш да постигнеш с развода? Свобода за нов партньор или да накажеш настоящия?
Консултирай се и с адвокат по бракоразводни дела. Това е просто задължително. Но не бързай с крайните решения.

Опитвала ли си да се поинтересуваш от хобитата интересите му? Какво го вълнува него? За какво обича да говори? И да не ти е любимото, престори се че искаш да знаеш. За да имаш интимност, трябва да се интересуваш от другия. Понякога не става естествено, а с усилия. Някакъв мил жест, не грандиозен, не можеш ли да направиш за него?  Неща, който знаеш, че той харесва (примерно) обича салата с белени домати... Когато правим малки жестове на обич към другия това се отплаща. Какъв е неговият език на любовта? Искам да ти кажа (макар и не с най-добрите примери), че когато полагаме искрени усилия това се отплаща. Може да не стане веднага, има процес на натрупване, но става. Но поне един от двамата силно трябва да иска да запази брака си. Той съгласен ли е на развод? Пасивен ли е по темата? Каквото решиш - това да е?

Това ли са единствените два възможни резултата?! А може въобще да не мисли за други евентуални мъже, нито пък как ще се чувствал настоящият. Идва един момент, в който осъзнаваш, че ти и детето ти сте по-важни от нечии чувства и настроения.

Ама какви усилия, какви салати?!
Не четете ли какво казва авторката? Говорила е милион пъти, но човекът гледа само себе си...

Не знам какво е да си разведена. Може и да има други варианти, просто искам жената да има различни гледни точки от хора с различен опит и възраст.
Това е моето виждане.
Аз смятам, че за брака трябва да се полагат усилия и че не е никак лесна работа.  Нагледах се и на грозни разводи. Може и да има щастливи такива. Това е просто моят опит. Той не изчерпва казуса. Най-малкото, знаем толкова малко за случая. Обикновено темите започват така и завършват с всякакви обрати, които коренно променят първоначалния съвет по първия пост.
Само тя си знае. И дай Боже да е честна пред себе си.

Повярвайте, че какво ли не съм правила за да се оправят нещата, от любовни листчета в джоба, любими ястия, запазих почивка която аз платих и дори там нещата си бяха същите...
Никога не съм твърдяла че брака е лесно нещо и винаги ще има пеперуди в стомаха, но е важно една жена да се чувства обичана и уважавана дори с елементарни неща , а не като домашна прислужница при условие, че ходя и на работа, желание да се прибереш във вкъщи го няма, дори понякога детето не иска да се прибира, а иска да ходим до баба му....

Само не пренасяй твоите усещания спрямо бащата върху детето.

Финансово можеш ли да понесеш развода? Имаш ли високоплатена работа, широко семейство, на което да разчиташ когато детето е болно и собствен дом?

Има. Майка ми и баща ми бяха така 51 години, докато не издъхна в ръцете му. Сигурно има и други такива, но определено не са повечето. Аз не и давам съвети дали да търпи това или не, просто обяснявам, че животът по начало не е много забавен винаги, независимо от семейния статус, а нейния много вероятно да се сговняса брутално поне за известно време, разводите не са нещо приятно или пък да минава драмата за ден.

Тя ще си прецени дали ще и е по-добре сама. Не знам кое не можеш да осмислиш, но на колко от хората, които познаваш животът е прекрасен независимо от семейния статус? Един човек добавен към живота ти трябва да го прави по-добър. Да прецени дали е така, защото тя не е била разведена с дете и то малко. Не знам дали може да си го представи наистина, дали има подкрепата на близките си, дали има достатъчно пари и здрави нерви, дали наистина ще успее да си подреди живота по-добре. Някои успяват, други изобщо не. Просто трябва да си представи реалната картина на въпросния живот, а не този мъж се маха и всичко става по-добре. Ако е последният вариант няма какво да го мисли изобщо и да се развежда. Иначе и всеки мъж, и самотата, могат да и омръзнат също толкова, колкото и сегашния, но към ситуацията да има добавени още проблеми.
Та аз съвети за развод не мога да давам, нито за оставане в брак. Просто опитвам да провокирам разсъждения в посока реалността, а не фантазии за фатална и щастлива друга любов, които просто може никога да не се реализират.

Това си противоречи с останалото, което пишеш. Вероятно това не осмислям. Защото, ако не го прави по-добър, не е ли логично да го няма този човек?!

Авторката никъде не е споменавала за друга щастлива любов, въобще не е споменавала други мъже и връзки. Това винаги се коментира обаче по темите - ама ти да не мислиш, че като намериш друг мъж, той ще е по-различен... Манипулации.

Реалната картина така като чета наистина е - "този мъж се маха и всичко става по-добре". Нещата не са били - до вчера имало красива любов, днес нещо се е счупило. Не. Така като гледам, от доста време са заедно, доста време е вярвала, че нещата ще се променят, което всъщност е най-голямата ѝ грешка - не можеш да накараш никого да се промени. И идва момент на осъзнаване, че нищо няма да се промени и да, по-добре сам, отколкото зле придружен.

Именно аз израстнах в семейството, в което родителите ми се обичат и успяват да си я показват, в което семейните ценности бяха приоритет и се справяха с всички проблеми, а е имало като във всяко семейство и каране и без доходи общо взето всичко...
А в моето семейство сега ако мога така да го нарека това нещо го няма, няма почивка или празник на който нещо да не се провали....
И много дами писаха за финансовото състояние, не , не взимам голяма заплата, нямам бизнес, но това ли трябва да е причината да си с един човек?
Може би ще имам подкрепа от семейството си и не мисля че това е най важното.

Изобщо не противоречи. Нека си прецени дали го прави по-добър. Все пак този мъж нещо прави, гледа детето, върши нещо из дома, финансово допринася. Предполагам. Всичко това ще е на минус като се разделят.

И ако като си го представи пак мисли, че ще е по-добре, да се развежда. Звуча неприятно, за да провокирам да помисли. Иначе е известно, че и аз съм разведена по моя инициатива и не съжалявам и за миг.

Да видим,дали разбрах ?Не те бие !Не ти изневерява!Не е алкохолик или комарджия!Просто единият си дърпа чергата към неговата страна , другият също !Може би секса не е било това , което е било и пр . След време те виждам тук след като се разведеш ,как се оплача че бившият ти ,има нова жена и не те поглежда теб и детето.Теми има бол тук ,как мъжът си бие камшика след развода , защото новата му жена ревнува .