- Публикувана: 4 апр. 2025, 18:17 ч.
- Последно мнение: 20 май 2025, 15:24 ч.
Априлче 2025г./тема 8/
Здравейте, от няколко дни усещам като натиск ниско долу всякаш иска да излезе 😂 някоя друга мама да го усеща във 36+6г.с съм...🤷🏽♀
Идете на лекар, аз родих спешно секцио точно в 36+6, но не усещах, че съм имала контракции и доста ниско слизане на плода , в комбинация с намалели води …не се чудите , отивайте на преглед !
Моли, радвам се, че сте намерили начин да се справите. Не знаех, че не всички помпи стават за отпушване. Моята още не съм я ползвала. Ползвам бебчето за стимулация. Но дано свърши работа, ако се наложи.
И аз разчитах на малката, ама нещо се отказа и се молим много време да суче 😂😂😂 в понеделник ще дойде педиатърката вкъщи на преглед и ще задавам въпроси по списък …
Момичетата, аз малко да си излея душата…Надявам се, че ще ме разберете.
Тези, които са раждали секцио, кога успяхте да си вземете бебетата за постоянно при вас?
Аз съм втори ден. Първия ден ми я докараха за малко, после ми я взеха. Днес ми казаха, аз да си я поискам, ако се чувствам добре. Поисках си я, ама не се справих от болките. Наложи ми се да я върна след неуспешния опит за кърмене… Стана ми страшно лошо и просто усетих, че няма да е в сигурни ръце, ако остане при мен в това състояние…Чувствам се много виновна, че не мога да си я взема при мен
Надявам се утре вече да съм по-добре, че да мога да си обърна адекватно майчино внимание на детето…
Тези, които са раждали секцио, кога успяхте да си вземете бебетата за постоянно при вас?
Аз съм втори ден. Първия ден ми я докараха за малко, после ми я взеха. Днес ми казаха, аз да си я поискам, ако се чувствам добре. Поисках си я, ама не се справих от болките. Наложи ми се да я върна след неуспешния опит за кърмене… Стана ми страшно лошо и просто усетих, че няма да е в сигурни ръце, ако остане при мен в това състояние…Чувствам се много виновна, че не мога да си я взема при мен
Надявам се утре вече да съм по-добре, че да мога да си обърна адекватно майчино внимание на детето…
Аз ревах като за световно първите 2 дни, след секциото. Първата нощ, когато я оставих, отидох на витрината в 2 часа и ревах половин час. На следващият ден беше същото, но се случи по-рано вечерта, та се обадих на моята най-добра приятелка.
Всичко това е нормално, не е срамно, не е липса на инстинкт или каквото друго си мислиш. Обади се на човек, който те обича, по възможност раждала жена, за да ти разкаже как е минала през същото или подобно нещо. Не си сама, не е за дълго и ще мине ♥️
Всичко това е нормално, не е срамно, не е липса на инстинкт или каквото друго си мислиш. Обади се на човек, който те обича, по възможност раждала жена, за да ти разкаже как е минала през същото или подобно нещо. Не си сама, не е за дълго и ще мине ♥️
Ягодка, не се притеснявай, здравето ти е приоритет в момента , бебето ти е добре, при мен бебка официално ми я дадоха на 3ден в 6ч сутринта !
За мое щастие аз се възстанових доста бързо и физически бях адекватна и способна, но при мен проблема беше страха и постоянно напиращия рев , Joss , аз ревях всеки ден, по много … а категорично не съм ревла, вчера преди да ни изпишат решиха до я сложат под някаква лампа за жълтеницата , да мине по бързо , час и половина ми казаха, забавиха я 2ч и малко и аз се разплаках, ходих да я търся обзе ме паника, друг човек съм вече , вие също !
Ще трябва да приемаме новия живот и да свикваме с всичко ❤
За мое щастие аз се възстанових доста бързо и физически бях адекватна и способна, но при мен проблема беше страха и постоянно напиращия рев , Joss , аз ревях всеки ден, по много … а категорично не съм ревла, вчера преди да ни изпишат решиха до я сложат под някаква лампа за жълтеницата , да мине по бързо , час и половина ми казаха, забавиха я 2ч и малко и аз се разплаках, ходих да я търся обзе ме паника, друг човек съм вече , вие също !
Ще трябва да приемаме новия живот и да свикваме с всичко ❤
Момичета, нямате представа колко успокояващо ми подействахте ❤ Това да знаеш, че не си сама, и че си разбрана, определено те кара да минаваш през тези емоции една идея по-леко…
Много ви благодаря ❤ Надявам се всичко да се нареди така, както го искаме 🤗
Много ви благодаря ❤ Надявам се всичко да се нареди така, както го искаме 🤗
Ягодке Нормално е да не се чувстваш все още добре. Това е коремна операция все пак и възстановяването може да отнеме време. На мен постоянно ми се спи. Едва днес започнах да се задържам малко повече време будна. Отделно ме боли при ставане, сядане, ходене до тоалетна и тн. Най-голямото предизвикателство е да стана от леглото. Вчера ходих да видя как се къпе и щях да припадна.. Момичето се чудеше мен ли да гледа или да къпе бебето. Не се обвинявай, че не се чувстваш добре, не всичко е под твой контрол. Важното е да се възстановиш и не се притеснявай, че не е при теб толкова колкото ти се иска.
Малката я взимам в 7 без нещо сутрин и вечер я оставям към 11, за да поспя. Утре трябва да ни изпишат и таткото ще се включи повече с помощ. В крайна сметка е нормално да изискаме помощ, защото в момента ни е нужна такава. Аз нямам очаквания да мога да се справя с всичко сама, не съм супер мен или супер гърл 😀 Няма нищо срамно за мен да искаме и получаваме помощ.
Мисля, че трябва да поставяме адекватни очаквания към себе си спрямо състояние и ситуация.
Моли, аз не знам какво правя и утре имаме някакъв пробно кърмене, нямам идея какво е и ще видя къде бъркам. Малката иска са суче, ама майка и май не знае какво прави 😀 Според книгата на Хедра може да си капнеш малко мляко на зърното и да предизвикаш интерес.
Малката я взимам в 7 без нещо сутрин и вечер я оставям към 11, за да поспя. Утре трябва да ни изпишат и таткото ще се включи повече с помощ. В крайна сметка е нормално да изискаме помощ, защото в момента ни е нужна такава. Аз нямам очаквания да мога да се справя с всичко сама, не съм супер мен или супер гърл 😀 Няма нищо срамно за мен да искаме и получаваме помощ.
Мисля, че трябва да поставяме адекватни очаквания към себе си спрямо състояние и ситуация.
Моли, аз не знам какво правя и утре имаме някакъв пробно кърмене, нямам идея какво е и ще видя къде бъркам. Малката иска са суче, ама майка и май не знае какво прави 😀 Според книгата на Хедра може да си капнеш малко мляко на зърното и да предизвикаш интерес.
Ох, момичета , кураж и сили за бързо възстановяване. Напълно е нормално, не се обвинявайте. При моето секцио преди 9 години за първи път си видях детето на сутринта след секциото. След цял ден нормално раждане вечерта родих със спешно секцио с пълно упойка. Възстановяването беше трудно, защото освен операцията бях с нисък хемоглобин и при всяко ставане ми се виеше свят. Та чак на третия ден бях що годе по-добре и го оставиха при мен за през деня. След като ни изписаха също не беше цветущо положението, чак след седмица някъде придобих повече сили. Така че търпение и помощ❤️
Ягодке, ние с теб сме родили в един и същ ден. И аз имах усещането, че възстановянаето от секцио, ще е по-бързо и леко, но и мен все още доста ме наболява особено като ставам и лягам. Утре официално, ще си го взема при мен, като мисля предваритдлно да попитам дали ако не съм сигурна мога да го оставя само за вечерта в бебе бокса.
Ще се справим, а болката с всеки измнал ден става по-лека и все пак изисква време!
А моят глава постоянно се чуди как има жени които раждат секцио по желание……не препоръчвам, както се казва. 😂
Ще се справим, а болката с всеки измнал ден става по-лека и все пак изисква време!
А моят глава постоянно се чуди как има жени които раждат секцио по желание……не препоръчвам, както се казва. 😂
Пипи и Ягодка, честити бебчета. Много да са здрави и бързо възстановяване.
За плача.....какво да кажа. Аз обикновено не показвам никаква емоционалност, но и след двете раждания плаках много.
Сега съм вече 8 ден след раждането и едва днес се чувствам малко повече човек. До вчера ревах под различни предтексти, но истината е че си е и от хормоните.
Отделно появявайки се новия човек в живота ни, ни обзема тревога че вече нищо няма да е същото, живота се завърта на 360 градуса и няма връщане назад, страх от това дали ще се справим. Чувството е на някаква безнадеждност. В същото време си щастлив, но някак не може да се насладиш на щастието.
Абе чувствата са много силни и объркващи, и явно от хормоналния срив който настъпва в организма си пада яко рев.
Така че......не се притеснявайте, временно е и ще отшуми когато добиете малко увереност, че нещата всъщност ще се получат и ще се справите. А тази увереност идва с всеки изминал ден. Повтаряйте си максимата "Всяко начало е трудно"
За плача.....какво да кажа. Аз обикновено не показвам никаква емоционалност, но и след двете раждания плаках много.
Сега съм вече 8 ден след раждането и едва днес се чувствам малко повече човек. До вчера ревах под различни предтексти, но истината е че си е и от хормоните.
Отделно появявайки се новия човек в живота ни, ни обзема тревога че вече нищо няма да е същото, живота се завърта на 360 градуса и няма връщане назад, страх от това дали ще се справим. Чувството е на някаква безнадеждност. В същото време си щастлив, но някак не може да се насладиш на щастието.
Абе чувствата са много силни и объркващи, и явно от хормоналния срив който настъпва в организма си пада яко рев.
Така че......не се притеснявайте, временно е и ще отшуми когато добиете малко увереност, че нещата всъщност ще се получат и ще се справите. А тази увереност идва с всеки изминал ден. Повтаряйте си максимата "Всяко начало е трудно"
Благодаря на всички! 🩵
Към Розичка мога да добавя само едно- бременността и раждането са два много сложни процеса за телата ни- поставя ги на множество изпитания и сривове, дефицити и тнтн.
Мен раждането ме замисли в посока колко обичам тялото си и колко съм щастлива, че въпреки трудностите се справяме- не се сравнявам с никого, не ми е на всяка цена да кърмя от 2рия час и тн.. просто понякога трябва време и пак ще се получи.
Давайте си нужното за новото начало и се обичайте, защото това да си майка е най-красивото чувство и привилегия на света. Любовта и спокойствието които можем да дадем на малкото човече са най-ключовите фактори!!🩵
Към Розичка мога да добавя само едно- бременността и раждането са два много сложни процеса за телата ни- поставя ги на множество изпитания и сривове, дефицити и тнтн.
Мен раждането ме замисли в посока колко обичам тялото си и колко съм щастлива, че въпреки трудностите се справяме- не се сравнявам с никого, не ми е на всяка цена да кърмя от 2рия час и тн.. просто понякога трябва време и пак ще се получи.
Давайте си нужното за новото начало и се обичайте, защото това да си майка е най-красивото чувство и привилегия на света. Любовта и спокойствието които можем да дадем на малкото човече са най-ключовите фактори!!🩵
Пипи, аз се чувствам по същия начин - много съм горда от тялото си! На 41 години успя да изкара 3 ин витро процедури, пункции и терапии без да мръдне ни на йота, да създаде здраво ембрионче, да го гушне и отгледа, и да го роди здраво. През цялото време, извън огромните притеснения в главата ми, карах супер лека бременност. Трябва да си отдаваме дължимото за постигнатото, защото ние сме си най-строгите съдители.
Междудругото, в Китай, родилата жена 40 дни не излиза от вкъщи. Има специални центрове за грижи, някои супер луксозни, където на жената се готви пълноценна храна, правят се масажи, лежи и си почива и се грижи за бебето, колкото иска и може. Тези, които не могат да си го позволят, остават вкъщи и майки или свекърви се грижат за тях. Мисля, че има какво да се извади, като поука, защото ние в БГ сме свикнали всичко да носим, а по светът знаят, че щастието на детето зависи от благосъстоянието на майката.
Междудругото, в Китай, родилата жена 40 дни не излиза от вкъщи. Има специални центрове за грижи, някои супер луксозни, където на жената се готви пълноценна храна, правят се масажи, лежи и си почива и се грижи за бебето, колкото иска и може. Тези, които не могат да си го позволят, остават вкъщи и майки или свекърви се грижат за тях. Мисля, че има какво да се извади, като поука, защото ние в БГ сме свикнали всичко да носим, а по светът знаят, че щастието на детето зависи от благосъстоянието на майката.