Априлче 2025г./тема 8/

Мануна Пожелавам ти бързо оздравяване. 🍀❤ Знам, че кърмата е най-добрата храна за бебето, но е важно и ти да си жива и здрава. Както каза и Joss Stone обръщай си внимание и не всичко е на всяка цена.

Розичка Съжалявам, че се чувстваш така 🤗 Мисля, че термина е Baby Blues  и е нещо съвсем нормално е. По спомен от една лекция казаха, че продължава около 20-30дни, но може и да продължи повече. Наскоро сме родили, света вече е друг, както и ние самите. Хормоните ни разказват играта. Нищо вече няма да е същото, но вярвам че ще е още по-хубаво. От лекциите, които съм била съм запомнила, че споделянето е един от важните фактори. Както каза и Мануна споделяй с половинката ти, с приятели, с нас и с който ти е комфортно да говориш.

Аз този месец правя 41г и съм наясно, че друга бременност няма да имам. Отне ми 6 години да забременея с Кая. Съмняваме да имам още една бременност на моята възраст. И на мен ми липсва да мога са излезна навън когато пожелая. Сега и до тоалетна не мога да отида когато пожелая. Но половинката ми много ми помага и се чувствам спокойна когато го оставя да гледа Кая. Той обаче не се чувства толкова спокоен, когато ме няма защото понякога му е трудно да успокои Кая. Мама си е мама все пак. Аз гледам да се придържам към правилото щом бебето ми е живо и здраво и ние двамата, то всичко е наред. Не е лесно, но опитвам. Опитвам се да приемам всичко по-леко, но не мога да кажа, че се получава.

Може би ще ми се смеете, но аз пък си поплаквах, че котьо не е сред живите и Кайчето няма да хо познава. Преди няколко дни щеше да направи 19г и много исках детето ми да расте  с него, но не е било писано.

Мила, и аз все се чудя как да я забавлявам. Купих от контрастните карти, или както се водят и й ги показвам и описвам каква картинка има. Иначе и аз все се чудя какво да й говоря.

При мен е първо бебче, но също може и да нямаме друго, 5 години опити, имаме възможност само за 1 инвитро процедура от държавата и не знам дали пак ще минем по този път. За жалост само по една оплодена яйцеклетка оцеляваше и нямаме замразени за жалост.

Аз никога не съм била със силно изразен майчински инстинкт, да имам дете не ми е било фикс идея, за разлика от мъжа ми, който много искаше детенце. Откакто се роди дъщеричката ни обаче направо я обожавам и се чудя как толкова време ми е било все едно дали ще имам дете или не.  Чувствам се толкова щастлива.

След като родих случайно попаднах и на една книга Най-доброто в теб, на Колийн Хувър, в която се разказва за двойка, която не може може да има дете, и те минали през инвитро процедури и на крачка от раздялата. Това ми напомни за пътя през който минахме и колко съм благодарна, че успяхме. В трудните дни, когато бебчето плаче и е криво се сещам за книгата и през какво сме минали.

Всичко,което си написала все едно аз съм го писала ...чувствам се по същия начин и аз,най ме боли за голямото дете...всяка вечер от 21 до 12 започват зверски колики ...,рев,ние с бебето сме залепени аз не мога да видя баткото ...
Онзи ден той ми вика,мамо много си скучна,татко кога се прибира,викам на работа е,нали трябва да ходи,и той искам да си е вкъщи,с теб няма какво да правя....стана мии много тъпо.
Знам,че не съм пълноценна в момента изобщо за него,и ми е болно....уж разбира ситуацията,ама си е дете,иска си неговото...
Помага ми колкото може,някога даже като не мога да успокоя бебето и той нещо сгафи и на него си го изкарвам,за което не е виновен той,за това също ми е болно 😞
Иначе всичко друго и аз като теб,вънка за разходките все бягам,сякаш ме е страх...
Моята бременност беше рискова,аз лежах през повечето време...нямах търпение да дойде време за разходки,е да ама с тези колики сега хич не искам и вънка да съм.
Днес обикалях,спеше си малката,отивам до един магазин да меря една блуза,оставих я вънка,защото беше висок прага,тя ревна ама аз в съблекалнята и една жена и младо момиче продават,викат реве някакво бебе,викам моето в,малее как така си го оставила вън,чакай ще го вкараме,вкараха го,вика то усеща че те няма,викам не колики има,че младото момиче го люшка да я приспи,успя де...викам егати смотаната майка съм... жената ми вика второ ли ти е,викам да и тя личи си....
И аз още не мога да се адаптирам към всичко.Може би са хормони,може би депресия не знам и аз, надявам се всичко да влезе в ритъм.
Така че ,не си сама! 🩷
quote author=rozi4ka222
link=topic=1763217.msg49683362#msg49683362 date=1746463527]
Мила, много добре си го обяснила.
Точно нещо такова изпитвам - тъга, премесена с повече тревожност и нервност.
Плача ми започна от болницата и продължи и вкъщи следващите две седмици. Но пак имам моменти, когато ми се доплаква.
Просто сякаш съм в някаква безизходица от промяната в живота ми, отново съм с бебе на ръце, което не може без мен 24/7. Няма го стария ни живот, установения ритъм и това ме смазва. При мен голям фактор е и самотата през деня. Просто когато свърши отпуската на мъжа ми, всеки ден се разделям с него с тежест в сърцето, че отново цял ден съм сама и нямам с кого да си кажа две думи......Приеятелските ни семейства са с деца в друга възраст, в други квартали, ходят на работа. Нямам никой наоколо, за съжаление майка ми не е сред живите и тази липса на човек с който да си споделям най - трудните минути ме скапва и ме натъжава. Отделно когато се прибрахме много тежко преживях и това, как ще се отрази промяната на голямото дете. Много плаках, защото той го преживя по някакъв нвгов начин, колкото и да се опитвахме да не го пренебрегваме той осъзна ясно, че вече не е единствен, че вече не е единственото ни малко дете. Плачеше в началото и казваше как иска той пак да е най - малкия. Даже сега като го пиша пак се разплаквам.
Направи ми впечатление, че уж искам да излизам на разходка, но когато изляза постоянно съм "на тръни" и бързам да се прибера. Ако съм оставила бебето с мъжа ми вкъщи бързам,защото се притеснявам да не плаче и да не го оставям да се справя сам. Ако пък съм с количката бързам, защото се притеснявам че ще се събуди и един вид ще настане суматоха и няма да се оправя навън.
Просто ......не знам. Точно както казваш не съм "себе си", не се чувствам комфортно в кожата си, понижено ми е настроението постоянно. Радвам се на детето, но в същото време ми е потиснато настроението.
Още едно нещо ме беше натъжило и то е когато ходих да ми махат конеца. Тогава излязох от болницата и си дадох сметка, че това е последния път в който ставам майка. Сякаш като някакъв край на един етап и възможност в живота ми, който вече е безвъзвратно изгубен и преминал, и няма връщане назад. Малко полъх към остаряването и към безпощадността на времето.
Знам че ще ми мине и се опитвам да си давам кураж че е временно, че всяко начало е трудно.....но просто този път ми е много трудно. Не предполагах, че този път така трудно ще преживея този период.
[/quote]

Момичета, аз имам малко тъп въпрос: Може ли, ако имам стомашни болки и газове, това да се прехвърля и на бебето. Забелязвам, че когато давам АМ, тя е спокойна, когато започна с кърмата, започват болките, криви се, пръцка трудно. А преди това си беше наред. Поне според хората около мен е глупав въпроса ми, все като попитам и казват: Глупости, кърмата е най-доброто.
Но това или е голямо съвпадение или аз й причинявам това. От седмица съм с големи болки в стомаха. А си хапвам здравословно.
Днес мислим да пробваме само на АМ, да видим какво ще се случи. А да замразя изцедената кърма за по-нататък.
Имам предвид, че и тя постоянно е на корема ми отгоре и това може да оказва влияние на болките в стомаха.
Ще се радвам да споделите и вашите мнения по въпроса.

Да споделя и аз, че се чувствам несигурна, като излизам с нея, все си мисля, ако се разплаче, и не мога да я успокоя. Предпочитам да съм си вкъщи. Засега излизам все с мъжа ми, но той се връща на работа вече и оставам сама. Майка ми и тя работи още, всички около мен са на работа. Притеснявам се, че ще съм изцяло сама. Но все ще се оправя като съм си вкъщи.
Снощи 5 часа не можем да я успокоим, майка ми едвам я приспа. Идва да помага след работа. Дава ни малко въздух, да вечеряме спокойно, докато тя гледа бебето. Много съм благодарна за тези моменти.

Мануна, желая ти бързо възстановяване. Нека скоро всичко е зад гърба ви.

Защо да е тъп въпрос? На мен ми се вижда доста логично, ако теб те боли стомахът от нещо, което ядеш, да го боли и бебето... Знам ли.. ще кажат по- опитните.

Някой питаше за памперси за момченце.
Да споделя моя опит:
Вече сме на 2 месеца и минахме през повечето марки. Памперс ми се видяха много дебели, спарват и на няколко пъти пропуснаха. Лидълските 1ца бяха добре, но 2 ката са плитки. На ДМ 1ца и 2ка са ни ок - достатъчно дълбоки, тънки и не са пропускали до сега. Пробвах някакви Sleepy - изобщо не ми допаднаха - плитки, и не абсорбираха почти нищо. В момента сме на пуфис sensitive - за сега не са ме предали, достатъчно дълбоки, тънки, не спарват, малко в повече са ароматизирани.

Ние също сме на ДМ премиум, страхотни са с 2 ръце препоръчвам. На Памперс Хармонията да подобни, но цената е уау в сравнение с Дмските. Засега сме още на Памперс Премиум кеър 1, че са ни останали бройки, но съм мн недоволна от тях. Толкова да ароматизирани, направо ми с гадни.

Ние сме на Pampers Premium Care 1, но нямат миризма. Купувала съм ги от Emag в кашони от 156 броя. Доволна съм от тях. До сега само 1 път е леко пропуснал, но тя го беше препълнила жестоко, а и може и аз да не съм го сложила както трябва. Вече се върти доста и става по-трудно слагането на памперса. Започна да ги пълни доста и по на рядко.  От една кутия ни бяха сложили 3броя на  Huggies  и днес ще пробваме и тях. Иначе съм заредила един кашон на Pampers от 2ри размер, но ни е рано за тях. Доволна съм и от Павловичата мас, която ползвам за крем против подсичане. Ползваме и крема на Weleda, но имам чувството, че той бетонира горчичената смес и става по-трудно миенето на задните и части. Предполагам заради цинк-а.

Ние решихме да търсим друга количка, която да съвпада по размер на релсите на стълбите пред блока. Аз се побърквам, че не мога да изляза сама с нея. Май на Bugaboo ще станат и ще видим. Ако имате отзиви за техните колички споделете.

Вчера ходихме да вадим паспорт на малката. Разбира се попаднахме на сърдити служителки, защото сме били отишли късно. Как така не сме знаели, че имали да правят някакви неща преди края на работното им време. Всичко стана с даването им на много зор от тях настрана. Отделно и малката се разсърди и на снимката е силно ревяща. Направо съжалих, че отидохме ….

С Pampers premium care беше ужас при нас. На всяко ставане беше мокър… Пробвах и Хармони, същата работа. Сега сме с Pufies sensitive и e по-добре сякаш.

В тази връзка имам отворени пакети Pampers размер 0,1,2 - знаете ли места, където приемат дарения на такива консумативи?

Благодаря на всички, които споделихте как се чувствате. Определено се почувствах по - добре, защото след като не е само при мен, явно е нормално.
Мануна, на теб бързо възстановяване.
Аз също ползвам памперс премиум кеър и засега не са ми правили проблеми. Досега бяхме на 1ца, сега купих 2ка.

Гери, Честит Имен Ден на теб и на всички празнуващи! Бъдете здрави! 🥰

Лидълските и Слийпи са много умалени. Най-много съм доволна от Пуфис Сензитив, които са тънички и дълбоки. Нашите не са ароматизирани.

От Тален поръчките сега идват с подарък такива памперси 2ка 10бр

Ние ползваме хармъни. Нямам база за сравнение и не мога да ги преценя, но до момента нямаме изтичане, с едно изключение, но там не беше сложен добре. Сега взех от ДМските, да ги тестваме.

Днес бях на консултация при Хедра. Супер полезно ни беше, съвсем лесно и естествено постави Радост, която засука на секундата. Единственият проблем е, че все още суче по малко - защото й се спи, мързи, не е много гладна или се засища бързо, не е много ясно. Това значи да ми е всеки час на гърдата, което мене не ме кефи много. Ще пробваме както досега, сучене и дохранване с шише, дано в един момент нещата да станат по-стабилни.

Рози, първите 3 седници плачех почти постоянно.
Преди 3 дни имахме такова фрустриращо изживяване с едно кърмене, че ми идеше да я метна през стаята. Предполагам, че всички минаваме през някакви огромни емоционални сътресения, като сложиш и липсата на сън и всички останали задължения, всичко се оборстря до краен предел. Ако се чувстваш, че може да ти е полезно, потърси и професионална помощ. Не знам защо това е такава стигма в БГ, обаче много по-бързо и лесно се излиза от някакви състояние, когато те насочва професионалист.

Мила, аз нон стоп нея на Радост Всякакви песни, каквото ми хрумне, пея каква правим в момента, пея какво се случва навън, всичко, което ми дойде на акъл. В момента е с мелодията на песничката от Костенурките Нинджа
Няма какво да се притесняваш как да общуваш с бебето - нас нали са ни гледали основно баби и дядовци - да не мислите, че някой ни е размахвал черно-бели карти, чел ни е Шекспир или ни е пускал класическа музика. Гледали са да сме нахранени и сухи

В този ред на мисли, при нас черно-белите карти са голям хит, както и светлинките. Мене не ме гледа с такова обожание, както една калинка. Като има светлинка или някакво отражение някъде, може да си ги гледа и да им се радва доста дълго.
Въобще, стават си човечета вече, не са само тамагочита

И аз и пея някакви тъпотии 😀 Иначе започнах да я слагам на активната гимнастика, на която съм вързала контрастни карти, които са от плат. Гледа ги любопитно. Иначе и слагам и такива на крачетата и ръцете, които дрънкат, но още е малка да разбере какво се случва  

Взела съм и една черно бяла панда с шумкащи елементи.