Агресивно дете на пет години

И моят син, който съвсем нормално си говореше, не искаше да ходи на градина и всяка сутрин плачеше, докато едната от учителките му не излезе в отпуск по майчинство. След това той стана друго дете и ходеше с желание на градина. Явно не е успявал да дефинира откъде е проблемът и да го изкаже, или аз съм игнорирала някои изпуснати думи, но чак тогава разбрах каква е причината за нежеланието. Не знам, ако съвсем не можеше да вербализира в допълнение на трудното дефиниране на проблема, как щеше да се държи. Надявам се това да е жокер за вас. Има нещо, което тормози детето ви и вие трябва да разберете какво е - дали е недобра комуникация в семейството, дали в социалната среда има някакъв проблем с нея, но обичайно такова поведение е вик за помощ - разберете какво ми е, съчувствайте ми и ми помогнете и аз да разбера.

Книга - Детето и ние на д-р Хаим Гинът. Намира се и из нета в pdf формат.

hala_penka много благодаря, че се включихте. Понякога и в грсдината не е ок, щипе децата и учителите. И за това говориммм, наказваме, лишаваме от играчки и мине малко време - пооправя се и после незнайно как пак върти нейните си номера. Уж иска да ходи на градина, но всякаш и там е загубила авторитет, както може би и вкъщи. Иначе при психолога и логопеда е чудесна, там няма кой да я остави да си разиграва коня...

Разстройство на експресивната реч ли е диагнозата? Всъщност има ли такава, обследвано ли е?

Пускали ли сте някакви изследвания на детето? Това, че пишете, че става в добро настроение и изведнъж изпада в нервни кризи ми е познато. Има ли някакви алергии, атопичен дерматит, астма? Дъщеря ми получава такива кризи щом вдигне хистамина. Изследвания за дефицити или поне ПКК, кръвна захар?
Психолозите и ерготерапевтите какво казват? Има ли някаква диагноза?
Също така - как се храни? Дъщеря ми е супер злояда и когато е гладна е нетърпима. Сведете захарта до минимум. Спи ли добре?

Има някаква причина за това поведение. Що се отнася до емпатията - смее се като ви вижда да плачете защото се радва, че ви е повлияла, че е успява да има власт над вас.

Книги има много, в момента чета и препоръчвам "Няма лоши деца" на Джанет Лансбъри. Но освен книгите потърсете добър психолог, ако досегашния не ви е помогнал и помислете за изследвания.

Да не е невроразнообразно детето, обследвано ли е за Аутизъм ADHD, дислексия и други подобни?

Наясно сте, че имате дете с проблеми. Доколкото разбирам, един от основните проблеми е ходенето на градина. Знам, че няма да прозвучи "правилно", но някои дни, в които виждате, че детето е нервно от сутринта, го оставете вкъщи. Децата имат нужда от спокойствие и сигурна среда.
Да, знам, че вероятно трябва да ходите на работа, но психичното състояние на детето е по-важно.

Детето очевидно е от аутистичния спектър и това може да се прочете от думите на самата майка. Дори само от  вида специалисти влизащи в колектива работещ с него. Дете, с забавяне в експресивната реч, е социално и поведенчески адекватно, плюс с запазен интелект, както и  няма нужда от ерготерапевт. Поведението, описвано от майката  с нотка на социопатия (липса на емпатия, както много правилно подчерта тя) съчетано с патологичната борба за "установяване на ръководещ контрол" са класика за състоянието аутизъм. Без значение вербално и интелектуално на какво ниво е развитието на детето. Очевиден е факта,  че детето се държи съобразно авторитетната таблица когато е при специалист (  наложил авторитета си) , а на места където тази водеща фигура не присъства, детето е в постоянна борба за надмощие и контрол. Включително и у дома, защото четем че и там борбата е ежедневие. Детето има ниско социално разбиране, не сме наясно как е импресивната реч, защото когато експресивната страда много голяма рядкост са случаите с незасегната импресивната и то се доказва с мерене на интелект. А в случая това затруднение е отново видимо от описанието на майката ("тегли думи с ченгел") .
Затова и регулиране на агресията с приказки и внушение не може да стане. Ниско разбиране и социална неадекватност при спектъра не се терапетвира с "внишение" като при невротипичните.

Преди всичко трябва да се работи по две направления.
1. Подобряване на разбирането, подобрение на експресията, тогава ще се урегулира и поведението, ще се повиши социалната, адекватност, реакциите които съответстват на дадената ситуация.
2. Работа над установяване на ръководещ контрол от страна на всички, които работят с детето. Щом от екипа са го постигнали те са положили базата. Трябва да го направят и родителите. Направят ли ги детето "ще се успокои" защото ще престане да се бори за контрол.

Представям си колко ви е трудно.
Давам още малко храна за размисъл, извън обсега на диагнози и пр.
Ако при специалистите детето се чувства разбрано и неговите емоции и поведение са валидирани, а в семейната и социалната среда среща неразбиране и отхвърляне, е нормално да буйства. Поставете се на негово място, не знаете как се чувствате, не можете да го изкажете и формулирате, а не ви е добре, как бихте постъпили с незрелия си и неопитен мозък?
Покажете на детето си, че разбирате как се чувства то, опишете му как изглежда, че се чувства и му покажете, че е нормално да се чувства така и да изпитва тези емоции, а не, че не трябва да ги изпитва и да ги показва. Отразете емоциите му, проявете състрадание и емоатия към него и спрете с наказанията. Поощрявайте позитивните действия, усилия и резултати, не лепете на детето етикети и оценки на личността му (дори позитивни), само на усилията, които полага и на резултатите. Бъдете му подкрепа, а не съдник. Покажете му вашата обич, топлина и разбиране.