Скоро лъвче се задава и в дома ще е забава ТЕМА 2

Моето момченце скоро ще стане на месец. Изцяло на кърма е, но цедя с помпа и от шише. Така и не успя да засуче от гърда, заради плоските ми зърна, а с протектори само дъвче зърното, без да суче ефективно. С тази помпа май си докарах свръхлактация, защото съм заредила яко фризера с кърма и имам поне за месец напред.. 🤦🏻‍♀️ Успях веднъж да се запуша вече, примесено с някакъв вирус с температура, защото 2 дни след мен бебето също беше цял един ден с температура. Беше на 18 дни и си изкарахме акъла, нищо че ми е второ. Ходихме по прегледи, изследвания, нищо не видяха, на следващия ден беше добре. В този ден падна пъпчето най накрая, че при нас бая време отне, за да падне. Иначе колики има някакви, но не са силни, напъва се на моменти, но не плаче продължително, както беше с първото. Тогава се бахме видяли в чудо, но той беше предимно на адаптирано мляко.
За погачата при нас се пада в събота и тогава ще ходим за чиста молитва на църква, а самото празненство ще е в неделя на 41 ден, тъй като бабата и баткото се връщат от почивка в събота. Питахме в църквата, казаха ни, че е важно молитвата да е на 40-тия ден, като се брои и деня на раждане, а празненството - когато си искаме след молитвата.
Иначе аз също съм бая недоспала, ставам и нощем да се цедя и е някакво мъчение, да видим до кога ще изкарам така. Сутрин бебето си поспива, но голямото ми дете става в 8 и съответно не мога да си спя, когато спи бебето.. 🤐 Поне скоро баткото пак ще е на детска градина и се надявам да смогвам повече и с домакинството и да успявам да почина малко. Бях надъхана за тренировки, но вмомента съм живите мъртви, дай ми само да полегна.. 😁

Честно казано не съм много запозната за тази ваксина. Чакам си имузанизационния календар по пощата да видя кое кога се бие тук. Но четох, че ротавирусната ваксина не е част от националния календар все още, поетапно я въвеждат и уж до края на 2025 г. трябва да е въведена за всчки автономни области. Финансирана е за недоносени бебета само в някои автономни региони.

В Испания ваксините не са задължителни по закон, но са силно препоръчвани и безплатно предоставени като част от общонационалния имунизационен календар. Хепатит B четох, че се прилага само при бебета, родени от майки, носители на HBsAg. Антитяло срещу вируса на респираторен синцитиален вирус (VRS) – за деца, родени през активния сезон (октомври–март).

2 месеца - Хексавалентна, пневмококова, менингокок B, ротавирус (если)
4 месеца - Втора доза: хексавалентна, пневмококова, менингокок B, ACWY
11 месеца - Реваксина: хексавалентна, пневмококова

Това е информацията, която намерих с ровене из интернет.

Бебчо снощи за втори път спа на интервали от 3 пълни часа Обаче забелязвам, че като спи 3 часа после се събужда обезумял от глад и е като невидял, не може да захване гърдата от зор, рев и опъване. А тази сутрин спа 4 часа и после беше много заспал и едва сука за по 5 минути на гърда. Казаха ми да не го оставям за повече от 3 часа без хранене, само че аз си мислех, че ще стане след 3 часа и забравих да навия аларма и така си отспахме 4 часа и двамата

Момичета, аз бях с определен термин септември, но както и предполагах, раждането ще се случи август със секцио, заради високо кръвно и риск от прееклампсия. Та и ние ще сме в отбора на лъвчетата. Знам, че е много индивидуално, но искам да попитам тези от вас, които са били със секцио, след колко време ви раздвижиха и най-вече до преди раздвижването, можехте ли да се понадигнете и колко? Струва ми се ужасно да лежиш закован за легло и се надавам да може човек поне от кръста нагоре да се поизправи, за да си вземе нещо от нощното шкафче.

Здравейте момичета ние също се кърмим, бебчо засуква, но трябва да го пощипвам защото се унася на гърдата и може и два часа да стои 😁 консултантките по кърмене ме посъветваха по 15 Мин на гърда. Но той на втората вече се уморява, наяжда и заспива и се доизцеждам и с помпа понеже и аз имам доста. Гледам обаче да не цедя много за да не се получи пък още по голяма стимулация и лактация. Имам няколко топчета по гърдите, които се надявам да се разнесат скоро и също много ми се подуха лимфните възли по дмишницата, но днес сякаш вече почват да спадат. Много се надявам скоро да се нормализират нещата с това кърмене и да бе усещам такова напрежение и болка в гърдите. Моите също много текат ако не ги изцедя до третия час най-много и стават уужасно твърди и големи. Вярвам, че с всеки ден нещата ще се подобряват. Засега кърмя само легнала, защото заради епизиотомията почти не мога да стоя седнала, но и там болката лека полека отминава и ще търся и други удобни пози.
За памперсите пробвах памперс премиум кеър и съм много доволна, не изпуска и му прилягат плътно за разлика от пуфис, които са видимо по-големи и някак си не обхващат хубаво крачетата и ми пропускат.
За излизането аз също исках максимално бързо да го Вадя навън но моето състояние до сега не беше много добро. От днес го вадя вече на терасата и надявам се до края на седмицата вече да сме навън с количка
Ужасно съм уморена но като го погледна събирам сили.
Доста газове обаче има и коремчето го боли, само че някак си не искам да му давам капки още е само на седмица. Иначе ми казаха ако искам да си взема биоамика. Чета обаче смесени коментари ииии някак си си мисля, че малко се прекалява с даването още от първите дни. Не са коликите които ни обясняваха по лекции със свити на юмрук ръчички и гърчене но изведнъж се стяга почва да се напъва да пъшка и да плаче, правя му леко масажче на коремчето или го затоплям или вдигам крачетата и леко масажче с тях. Пръцка много или се изаква и му минава. До след малко обаче когато пак се повтаря. но все пак той се храни по този начин от няколко дни, до преди това в корема ми е било съвсем друго, така че смятам да изчакам преди да почна да го тъпча с капки и пробиотици.

Aglaonike, благородно ти завиждам 🥹 Моя мъник 4 часа без ядене не държи, а лекарите тук посъветваха да имаме една такава пауза през нощта. Залъгвах го с вода и биберона, но не ми се получи. Той пък яде и много малко и всеки път се чудя ще си изяде ли дозата или ще заспи на половинката 🫠

Chetirilistna detelina, мен ме раздвижиха на другия ден (практика на болницата) въпреки че секциото се случи рано сутринта. Много е индивидуално това с надигането - зависи колко те боли. Аз не мисля, че пробвах да се надигам, а по скоро гледах да си раздвижвам краката - сгъвах колене, постоянно си движех пръстите. Не ми беше чак толкова зле да стоя легнала, гадно ми беше че не можех да ида да си видя детето 🥲

Моята операция беше в 21:00. Аз можех да си движа краката още на масата докато ме шиеха.. Като ме преместиха в стаята съм 23:30 ме сложиха в леко седнало положение, за да ме е по-удобно да кърмя. В 4 сутринта сестрата ми каза да започвам да сядам, но още имах катетър. Свалиха ми го след около час и с помощта на мъжа ми сядах по малко. Съм 10:00 вече си ходех из стаята без проблем. Но имай предвид, че бях на обезболяващи Като ми ги спряха доста трудно беше ставането и лягането, но пак си ходех свободно и си взимах бебчо от кошарката.

Аз на операционната нищо не усещах 😁 Но щом 5-6 часа трябваха да падне упойката или са ми сложили някаква конска доза или моя организъм така я е приел. В деня на секциото ми вливаха обезболяващо след като изтекоха системите с окситоцин, вечерта ми биха някаква инжекция мускулно, после мисля 1-2 дена ми слагаха обезболяващо през абокат и накрая ми дадоха свещички волтарен ако усетя болки. Нямах кой знае какви уау болки, но на всеки организма реагира различно. Бях в стая с момиче за секцио и нея упойката я отпусна има няма час след операцията, както и после като ставаше въпреки обезболяващите доста си я болеше 🙁 Но се преживява. Сега съм 9ти ден след операцията и усещам само леки придърпвания, нямам проблем със ставане, сядане и т.н.

Scorpiona90, на мен педиатърката ми каза на биогайа да ползвам капките, но и аз като теб мисля, че е много рано. Гледам го че от време на време се присвива и изпитва дискомфорт, но да тръгна да му давам някакви неща от сега.. ще позачакам. Иначе на мен пуфис точно ми протекоха 2 пъти, сега с памперсите на памперс нямам проблем, но според мен проблема си беше в мен и как съм му сложила памперса 😁

@Scorpiona90 Леле като чета, все едно себе си слушам.
Аз също родих с епизиотомия (05 авг) и още кърмя легнала. Седнала - никакъв шанс докато не паднат шевовете. Просто много боли.
Само ме притеснява че на беба и влизя мляко в носната кухина (чува се едно хриптене при дишане) и ме притеснява че е от легналата позиция - заради гравитацията. Та ще измисля нещо тези дни с по права позиция да видим дали ще реша проблема.

Ти как ае справяш с твоите шевове? Моите са ми малко мъка няма да крия. Много активен човек съм, но последната седмица и половина гледах само да полегна където мога. особено ако се задържа по дълго време на крак и започват да се напрягат шевовете. ама и аз имам доста де... както каза един доктор "Мъжка епизиотомия са ти направили" като я видя.

Иначе за кърменето и аз имам бая кърма. Толкова е много и с такъв дебит че малкатани трябват 5 6 минути за да се нахрани, не се шегувам. Тя първата гърда остава пълна пък камоли втората. и изцеждам. В тази връзка за бучките - последните дни се изцеждам на ръка с масажни движения. Нищо че имам електрическа помпа. Разликата е от земята до небето. Количеството на изцеждане е много по- малко, но гърдите се чувстват много по обелкчени. За да постигна същото облекчение с помпата трябва да изцедя поне 150-200мл от двете гърди (общо) а когато е на ръка около 100мл (общо) са достатъчни. Аз също не искам да точа много за да не предизвиквам хиперлактация и за момента това е решенито. Ползвам помпата само когато съм изморена или трябва да се изцедя бързо.

Здравейте, момичета!

Моят голям-малък мъж Андрей се роди на 15.08 в 16:30 часа.

Терминът ми беше 08.08 и се бяхме уговорили с доктора да ме приемат на 15-ти за наблюдение вече. Когато отидох в болницата казаха, че имам 6 см разкритие. Нямах никакви болки. Пуснаха тонове. След около 2 часа в болницата изведнъж започнаха контракции на 5 минути без да са ми пускали системи или каквото и да е. Човекът е чакал да си отидем на място, да не ме притеснява вкъщи да бързам. Сам си избра деня. Около 15ч започнаха контракциите на 5 минути. В 16 часа бях с пълно разкритие. Нямаше време за упойка. Роди се нормално в 16:30.

Голямо момче - 3900 гр и 55 см! Всички му се радват какъв е шошко. Ама най-много мама. Аз съм добре. Имам 4-5 шева, но се чувствам добре.

Успех на всички, на които им предстои. Те децата си знаят кога и как. ♥️

Здравейте, бъдещи и настоящи мами! 🍀
Нашето малко-голямо чудо се роди на 15.08.2025.
Направих престой от една седмица в болницата, първите няколко дни се опитахме да предизвикаме раждане, тъй като протеина в урината ми започна да се покачва скорострелно, а съм родена само с един бъбрек.
Първото денонощие бе добре, второто обаче започнаха много силни контракции за около 6 часа без да спират.
Третият ден бе кошмарен, 12 часа контракции по 3/4 на всеки 10 минути и всяка траеше от 2 до 3 минути. Не взех нито едно болкоуспокояващо, защото предлагаха само парацетамол, кодеин или морфин. Не исках да навредя на бебето, а имах чувството, че ще умра.
Тялото ми очевидно не беше готово, единственото което постигнахме беше да ми пада тапата още 2 дни след това и нищо друго.
Реших да спрем с индукцията и да насрочим секцио, а така ми се искаше да е естествено раждане! Поплаках си доста и на следващият ден свикнах с мисълта и започнах да приемам, че някои неща са извън моя контрол. За всичко си има причина и винаги е за добро, вярвам че избегнах спешно секцио по този начин и адски мъки!

Екипът за секциото беше невероятен, все едно гледах филм и всички в операционната бяха най-добри приятели.
Главните лекари предварително дойдоха да говорят с мен, докато се подготвям за операцията.

Когато аз и мъжът ми влязохме в операционната имаше толкова много хора и лек глъч, всеки се занимаваше с нещо. Сложиха ме да седна на операционната маса, сложиха ми система и започнаха да следят показателите. Пулсът ми се ускори и помощник анестезиолога ме погледна в очите, хвана ме за ръцете и каза, че съм на много сигурно място, с невероятни специалисти, които извършват секцио всеки ден по няколко пъти и всичко ще бъде повече от чудесно!
Поставянето на спиналната упойка също беше спокойно, не усетих нищо!
Но след поставянето ѝ се почувствах все едно съм изпила две чаши вино 🤣
Помогнаха ми да легна, аз поисках да ми надигнат главата леко, обърнах се на ляво, леко ми стана лошо.
Казах им и след няколко секунди се оправих, явно вляха нещо през системата.

След не повече от 5 минути се чу бебешки плач, най-прекрасното бебешко гласче на света. Показаха ми го веднага, очаквах да видя подпухнало бебе, а той беше толкова съвършен и толкова чист.
Тук в Англия не ги къпят веднага след раждане, бебенцата се забърсват и толкова. Също така изчакват с рязането на пъпната връв, независимо как е родено детето.
Мъжът ми отиде да я отреже, направиха му снимки, направиха снимки и на плацентата (дървото на живота)!

А след това веднага ми го сложиха на гърдите, той ме стисна за пръстчето и се успокои веднага! Започнах да му пея детски песнички и да му говоря, и така до реанимация!

Веднага ни донесоха вода, препечен хляб, масло и конфитюр.
Ако беше като в България да ме държат жадна и гладна след секцио съм абсолютно категорична, че щях да припадна.

Очаквах да ни сложат в единична стая, но не беше така, което бе малко разочароващо. Бяхме в стая с още 3 двойки.
След няколко часа мъжът ми отиде до вкъщи да вземе майка и баба, тук са да ни помагат за 2 седмици, докато се възстановявам!
Най-доброто решение, което съм взимала някога, тъй като не мога да се наспивам добре, защото съм решила да храня само с естествено мляко и е доста изтощаващо.
Имаме си подкрепление! 🤭

Вече сме официално вкъщи!
Нашата дългоочаквана рожба се роди 3.210кг в 11:35 на Голяма Богородица! 🙏
Избрахме да се нарича Мартин 🩵

Имах същия проблем, храненето ни отнемаше по 2 часа, зърната ми бяха в рани, за две седмици се преодолява. Съчувствам ти само като се досетя за болката

Ох то моето ако искаше да засуче от гърда щеше да е добре, но той не иска 🫠 С много мъки намира зърното (въпреки че му го насочвам към устата) и като го захване след има няма 5-10 секунди пуска 🥲 На шише се хранехме по 2 часа първите 2 дена, защото в болницата беше свикнал на шишета, които си текат сами, а вкъщи имам на филипс и там трябва яко сучене 😂 В крайна сметка взех от бибероните им за 3+ месеца, защото с тях поне успява да се нахрани. Предлагам му гърда всеки ден, но не иска и това си е 🥲 Иначе заради помпата са ми разранени зърната и отделно детето като му предлагам ако реши да захване малее 😂 Но и вината си е в мен - имам крема за зърна на лансинох и си ми стои като за украса на шкафчето. Почти не слагам.

На мен веднага ми го връчиха малкото вързобче след секциото. И още в реанимация му дадох да суче, а баща му хранеше мен!
Хранихме се през няколко часа в болницата, но на мен ми е за първи път и не знам дали изобщо излиза нещо.
Другите бебета в съседство бяха само на адаптирано мляко.
Голяма мъка ми беше, че не знам дали се храни изобщо, виках акушерка след акушерка.
Едната стоя с мен 1 час за да съберем в спринцовка около 0.3мл коластра.
Попитах ги дали да не му дам малко адаптирано, казаха ми, че ако искам да го храня от гърда, ме съветват да не давам друго.
Питах и за биберон, казаха същото!
И човечето си засука хубаво сам, трудно му е ..прави една физиономийки, все едно му е мъчно.
Отделно започнах да използвам помпата, защото е смъкнал 10% от теглото си и искат след всяко хранене да му давам и цедено мляко.
Ще видим как е след 2 дни пак! 🥹
Трудна задача е това хранене...добре, че има кой да ми помага с всичко останало.

Ох и при нас е така. И с първото и сега с второто дете абсолютно същото - не искат от гърда, плоски са ми зърната, пробвах с протектори, но само го дъвче, без да засуква ефективно. Също бавно си изпива млякото. Оригвам го по няколко пъти. И ние минахме на биберони 3 и 4 номер. С 3-ката е що годе добре, с 4-ка много бързо го изпива, но после като се оригва повръща малко мляко, тоест му идва твърде бърз потока. Аз дори вече не го и пробвам на гърда, защото почвам да се ядосвам, че гърдите ми са смотани, цедя се и давам от шише и трупам запаси във фризера, но в най-скоро време ще приключвам с това занимание, защото много често се запушвам и много време ми отнема, изобщо не мога да обърна внимание на по-голямото дете или да свърша нещо домакинско.

На мен пък в болницата ми казаха, че зърната ми били твърде големи 🫠 Захваща детето, но само когато той си реши. Ние пък с размер 4 се напаснахме най-добре, защото и с 3 му е малко бавно и заспива. Аз също имам моменти, в които не го пробвам на гърда, особено нощните хранения. Толкова ми се спи и ми е изморено, че последното нещо, с което ми се занимава е да се боря с ръчичките му. Цедя се и аз и давам, когато мога, но искам да си увелича обема кърма. Ако може изцяло на нея да мине макар и от шише. Не мога да си представя как се справяте вкъщи с това и с още едно дете 🥲 Големи герои сме жените и със страшно търпение също.