Баща ми живее с мен и не знам как да се справя с това – това нормално ли е?

Да, да. 5 деца. Само след първото ще ѝ секне ентусиазма. То на приказки е много лесно.

Е, те не е казала 5 в интерес на истината. Просто на една от предните страници се изсилваше, че тя нейните деца нямало така да не ги гледа. А толкова травмирани и реваншистки настроени хора до степен да не осмислят елементарни положения тип собственост на имот би следвало първо да си отработят травмите.

За освидетелстване от телк не трябват пари, само да отиде при джипито и после да си направи изследванията. И подаването на документите е безплатно.

Даже в болница може да влезе, всички изисквания ще са безплатни. Ако се води безработен на борсата.

По принцип ако си в болница, изследванията са безплатни и са описни в епикризата, което е достатъчно за телк-а. Ама това е при изрядни здравни осигуровки.
Темата прилича на пързалка.

Неща като Холтер не се ли заплащат?

"Баща ми живее с мене", ха ха. Ако някое от нашите пълнолетни деца каже такова нещо и разберем, ще трябва да намери къде да се изнесе до 3 дена. Три, защото сме мили и разбрани родители.


И къде ще ги имаш и възпитаваш  тези деца без работа, без спестявания, без жилище и с нефелни родители, които не могат да те дондуркат?

Никога не казвай никога! Стават войни, епидемии и може да си идеш набързо от този свят, а бащата на децата ти да се пропие и да седят гладни и жадни с дни. Това ако оживеят.

Разбирам те, но не разбирам как може да си толкова неблагодарна, алчна и вглеждаща се в неприятни подробности.

Не знам как те търпи баща ти, но моят не би. Откакто съм пълнолетна не съм живяла и даже почивала в негово жилище и ако си отворя устата да му държа сметка какво яде и пие, вероятно ще е последния път, в който го виждам и чувам. Подобно с майка ми.

Елора И The Catcher ти обясниха защо трябва да помогнеш на баща си да си изкара ТЕЛК ако не искаш да не наследиш нищо. Баща ти е болен. Алкохолизмът е болест (Бояна вече ти го обясни). За съжаление е много трудно лечим ако човекът е стар, немотивиран и пие отдавна.

Вместо да се вглеждаш в глупости като кой какъв кренвирш ял, вземи си намери сезонна, платена работа. Има и в чужбина и в хотелиерството работата върви с безплатна квартира. Значи:

1. Намираш си работа. Най-платената възможна.

2. Идеално се изнасяш веднага.

3. Ако работата е в града ви, почваш да отделяш пари, отивате при джипито на баща ти, вземате направления и правите изследванията за ТЕЛК.

4. Проверяваш какви са наемите в квартала ви. Толкова заделяш и пестиш.

5. Пълниш хладилника. С каквото искаш - гъши дроб с трюфели, сирене рьоблошон, филе от дива сьомга, есетрови хайвери, най-вече от белуга, шафран. Може и прясно агнешко за Гергьовден.

6. Почваш да готвиш и каниш баща ти на обяд или вечеря, примерно. Все пак му живееш в къщата. Веднъж седмично може да му предложиш Шампанско.

7. Предлагаш да помислите заедно как да върне парите от бързите кредити. Може и да помогнеш с финанси. Иначе рискуваш да вземат жилището и тогава става мнооооооого по-лошо.

8. Намираш тема тук за финансови консултации. Да си живяла сама и работила без да плащаш наем, без да имаш дете или болен възрастен на шията и да нямаш спестявания е .... меко казано лоша финансова култура. Иди на финансова консултация! Има безплатни. 

9. Не забравяш, че пълнолетните деца са длъжни по закон да се грижат за болни и немощни родители.

10. Спираш да си измисляш травми. Половината от нас на твоята възраст сме се били отдавна изнесли. Гледаш напред и мислиш как ти да се сдобиеш с имоти, не с деца. За деца си прекалено черногледа, нефелна и неосигурена, все още.

Успех ти желая.

Само аз ли виждам, че авторката е попаднала в капан? Живее с алкохолен баща, няма стабилна опора, а всички тук я нападат, все едно е длъжна да е милионерка на 25 и да издържа болен човек, който не се е погрижил за нея през целия ѝ живот. Да, алкохолизмът е болест. Но и психическият тормоз върху дете също е престъпление. Никой не избира родителите си. И вместо да ѝ предлагате розови сценарии с „шампанско и трюфели“, по-добре малко човещина. Не всички имат късмета да се родят в семейства с любов и стабилност. Да осъдиш някого, че е беден и нещастен, не те прави по-добър. Напротив.

Нямате ангажимент да гледате алкохолик, който сам се е докарал до това положение и, разбира се, като почти всички алкохолици не е пожелал да се лекува. Той е упражнявал дългогодишен тормоз над вас и няма съд, който да постанови да го гледате, защото на него му трябват медицински лица, вие не може да се грижите за зависим, нямате необходимата квалификация. Не ги слушайте относно това, не сте длъжна да се грижите за никой от родителите си, нито за който и да било друг човек на тази земя, само ако желаете. Не сте длъжна. Той ви е съсипал детството, вие го погребете жив, скоро и кренвирши няма да има да яде с това си поведение. А може и да му светят маслото, защото с такива и така постъпват, на кой ли пък му е тъжно за такива чак боклуци. На никой. Бягайте. Пак ви казвам, вие не сте в безопасност. Не мислете за връзки и деца на този етап, а само как да подсигурите себе си, далече от такъв изрод. Жилището не ви трябва, ако цената е да търпите нечовек, който не знае къде се намира във всяка секунда. Това са чудовища, прекрасно го знаете. Никой не може да ви задължи да полагате грижа за друг човек, който и да е той. Той е безсилният, вие взимате решенията, може да го пратите в болница принудително, може и в старчески дом, лошото е, че и за двете няма пари.

Аз заминах на 24 сама в чужбина.
Ако авторката пожелае ще й пратя сто сайта за легална работа с осигурена квартира, ама като я виждам колко е "мотивирана". Айде няма нужда.

Не чета някой да я осъжда, че е бедна и нещастна. Тя не е и бедна щом без да работо яде неща, различни от кренвирши, има покрив над главата, за което не и се иска наем, има хладилник.

Обясняваме и как да наследи някакво жилище, макар и с дървена дограма когато сърдечноболният му собственик се гътне, вместо да го загубят заради бързи кредити, които бащата не може да изплати.

Каква опора да има в средата на 20те? На нейната възраст си плащах чинно наемите или ипотеката и през ума ми не минаваше, че мога да ида да вегетирам у родител.

И не живее с алкохолен баща, а у баща си. Също,никой не и е опрял пищов на челото и е свободна да се изнесе когато поиска.

Баща и е направил нещо, което повечето бащи не правят - настанил я е в жилището си пълнолетна и нищо не е искал от нея 7 години. Никаква благодарност не видях.

Доколкото разбирам, той и сега нищо не иска от нея. WTF?

Пишат, че не била длъжна да гледа баща си. Ами и той не е длъжен да настанява пълнолетната си, неработеща дъщеря.

Авторката отдавна не е дете.
Живяла е 7 години сама със своите избори. И за това време не е направила нищо за себе си.
Сега отново е избрала да живее с баща си ( нищо, че не е доволна) и пак нищо не прави за себе си, даже и да си сготви...
Каквито и съвети да се дадат, аз съм сигурна, че нито ще се изнесе от този апартамент, нито ще направи нещо да подобри положението.

Имах в предвид, че тя вероятно заради детството си няма адекватна преценка за нещата в живота им за напред и като цяло. А и все пак момиче на 23 , я има гадже я приятелки , я е работила нещо все от някъде е имала доходи през тези 7 години?

Естествено, че няма нищо да направи. Тя така е потънала в омраза и самосъжаление, че не вижда по-далеч от носа си.
Няма капацитет и амбиция да си подреди живота, а чака апартаменти да й падат от небето. За мен е много опасно човек да не може да се справя с живота си сам и да се поставя в зависимост от други хора. Както някой каза, с тази нагласа на 50-60 години ще спи под мостовете.
Няма нищо по-ценно от това човек да стои на собствените си крака и да знае, че може да разчита на себе си. Казвам го от позицията на човек, който е като нея - сирак при двама живи родители, постигнал самостоятелност и даже благоденствие без ничия помощ. Начини има, но тя не е готова да извърви пътя.

Точно заради детството си би трябвало да е станала по-разумна, по-внимателна в изборите си. Тя от детството знае, че няма кой да и носи и меси.

Не знам сега как е, но аз съм израснала като в саксия. Имахме всичко нужно, материално бяхме осигурени, но родителите ми и бабите си правеха всичко сами. Те плащаха сметките, те пазаруваха, те готвеха или ядяхме в ресторант, те се занимаваха с пране, миене, чистене, такси, данъци, документи, всичко. Когато напуснах дома, в който живеех, не знаех колко струва тока, телефона, къде се плащат, как се пускат пералня, миялна, фурна, как се размразява хладилник. Аз учех, работех и толкоз. Като я нямаше майка ми, баба ми идваше да ме изпере и да плати сметките.

Няма как човек да се научи, ако не започне отнякъде. Животът учи.

Аз съм от поколение, чиито родители често не знаеха къде точно учат и живеят децата им след гимназия, че даже и прогимназия. Имаше учещи в техникуми, езикови и класически гимназии в други градове, които живееха на общежитие или квартира и се гледаха сами от 13-14 годишни. 

Моите родители не знаят колко езици зная, камо ли да ги изброят поименно.

Не я виним, а обясняваме, че трябва да започне да се ограмотява правно и финансово и да си предвижда живота.

Като иска, да иде на психолог да премели травмите, но това няма да им оправи нещата с апартамента и бакиите с бързите кредити.

Аз съм виждала хора, пристигнали с раница на гърба си от места с 50% безработица, без език, от семейства с по 5 и 10 деца, живеещи на село без течаща вода и с външна тоалетна и нямаше и 1 нощ кой да ги прибере. И се справяха, че и жилища си купуваха. Някои от тях бяха полуграмотни или неграмотни.

Добре, не си харесва детството, но трябва да направи така, че да си харесва настоящето и да има покрив над главата си. Да не стане така, че на 50г да си спомня с умиление за детството, когато е имала покрив над главата си поне.