Онлайн подкрепа от психолог - на вашите въпроси отговаря Яна Кирова

Здравейте! Имам дълга история с борба с анорексия. От отдавна щитах че съм я преборила но с приятеля ми почнахме опити за забременяване и от там се наложи инвитро. Покрай стреса от цялата тази ситуация започнах да надебелявам. Не мога да се погледна в огледалото. Вътрешно адски много искам да се върна към предните ми ужасно вредни навици, но знам че не мога защото не е здравословно за всички процедури и потенциалната бременност в бъдещето. Примирих се с това но имам чувството че тялото ми не ми принадлежи. Желанието ми да отслабна се дължи на коментари от близки и роднини, нуждата да не се върна към тази гадна болест се дължи на потенциалната бременност а в момента не мога да се движа много заради травма на гърба. Всичко това ме дърпа в една много много тъмна точка и не знам как да се справя с това.

Здравейте,
Разбирам трудната ситуация в която се намирате. Смятам, че трябва сериозно да поговорите с близките си относно коментарите, които са неподходящи и неуместни имайки предвид усилията Ви и дългата Ви история с анорексията. Тук трябва всички да са много внимателни и подкрепящи. В момента се фокусирайте върху забременяването и факта, че  тези усилия и трудна ситуация в момента си струват и имат смисъл. За свалянето на килограмите ще мислите и намерите начин след това. Няма как всичко на веднъж. Горещо Ви препоръчвам да потърсите подкрепата на психолог заради историята с анорексията. В момента сте много уязвима и имате нужда от адекватна подкрепа за Вашето психично здраве, с цел избягване на всякакъв риск от активиране на стария проблем. Вие знаете колко Ви е струвало да се справите. Сигурна съм, че ще се справите и този път и Ви пожелавам успех с цялото си сърце!

Здравейте! Със съпругът ми сме заедно от 8 години. През първите 5 бяхме тийнейджъри и живеехме при родителите си. Последните 3 години вече живеем самостоятелно. Родителите ни се разбират перефектно, както и ние с тях. Виждаме ги често и се стараем винаги да е по равно, за да няма пренебрегнати. Майка ми обаче не смята че това е така и не изпуска повод да ми се разсърди. Смята че сме по често при неговите родители. Когато ходим не почивка оставаме на тях кучето си и това също било повод да ги виждаме по-често. Но моите родители не желаят да го гледат. Не издържам вече да изпитвам вина че не съм добро (единствено) дете. Опитвала съм да говоря многократно с нея и получавам фрази като "Ами добре, аз съм виновна" ; "Не ми се говори дега" и никога не се стига до консенсус. Смята че съм се променила но аз съм на 26 години, напълно нормално е да израствам и да се променям. Искам съвет как да прекратя тези разговори с нея веднъж завинаги и да не се чувствам виновна че не правя достатъчно.

Здравейте,

Разбирам, че сте единствено дете. Когато детето порасне и напусне дома, това за родителите е кризата на празното гнездо. До този момент животът им се е фокусирал върху детето. Разбирам старанието, усилията и загрижеността Ви, но изглежда не помагат много. Предвид на новата ситуация, за майка Ви е трудно да се съобразява със семейството на партньора Ви и да не разполага с цялото Ви внимание. Ако тя като човек не се усеща пълноценна, това допълнително утежнява ситуацията.
Мисля, че ще бъде удачно да намерите време само за Вас двете. Направете заедно нещо, което сте обичали да правите само двете - Вашите си неща, поговорете с нея с любов и разбиране. Нека в това време да говорите само за Вас двете, това ще я накара да се чувства по-спокойна /или поне се надяваме/, че тя не Ви губи и не трябва да се конкурира и състезава с никого. Вашата връзка е и остава специална и ще си имате Вашето време само за Вас двете. Разбира се, когато е възможно. Направете нещо забавно с майка си, например фотосесия - нещо само Ваше, надявам се, ще ѝ се хареса, изместете фокуса от проблема - какъвто реално няма, в това правим нещо забавно и хубаво заедно!

Благодаря Ви! Но...това не означава ли че аз приемам и се съгласявам с нейните "фасони" и те винаги ще са част от нашите отношения когато тя не е на кеф. Опитвала съм се да правя неща само с нея и тя е доволна за момента, но после нещата се повтарят..Дори да не е веднага а на следващата ни прибиране ако нещо не е съобразено с нея почват скандалите.

Да, има и такъв момент. Тук вече говорим за граници. Освен че сте нейна дъщеря, тя следва да приеме факта, че сте и съпруга и както Вие не прекрачвате нейните граници с уважение, следва да е взаимно. Другото е токсичност. Поговорете за границите си, с уважение и настойчивост с двамата Ви родители. Вярвам, че ще се справите!

Здравейте, след оперативно премахване на двата яйчника прочетох, че се появява депресия и  тревожност .Какви превантивни мерки могат да се вземат?Прочетох и че възтановяването е тежко .Бихте ли дали насоки?
Благодаря

Здравейте,със съпругът ми сме женени от 6г. Имаме две деца, второто е кърмаче.От няколко месеца съпругът ми се усамотяваше вечер преди лягане за час или два  да пуши,ходила сум при него виждам го гледа мачове и пуши, свикнах че иска малко спокойствие,обаче от около две седмици започнахме да имаме сексуални проблеми.. Сякаш вече не ме желае не го привличам, помислих,че има друга  ,започнах да наблюдавам държанието му и абсолютно нищо не забелязах не си крие тел. не закъснява, не се старае с облеклото абсолютно нищо .. Реших да проверя какво толкова освен че пуши и гледа мачове прави всяка вечер.   Оказа се че той гледа порно и мастурбира.. Бих го сметнала за нормално ако не беше все изморен за интимни отношения с мен.  Много се притеснявам дали не е развил зависимост към порното.. Какво мога да направя как да му помогна като той отрича да има проблем? Благодаря предварително!

Здравейте,  имам едно детенце и искаме второ, за съжаление от 3 години опитваме безуспешно и с инвитро и всякак. Усещам, че изпадам в депресия и това ного пречи да живея пълноценно. Приятелките, които се бориха покрай мен забременяха и вече е трудно дори с тях да споделям, тъй като в момента те са на друг етап от живота си.Споделям с роднини, всички ме подкрепят, но се усещам сама, усещам, че не мога да приема този неуспех и това ме депресира, не мога да се радвам на малките неща от живота, мисълта ми е единствено към това да забременя, защото нямам време. Предполагам времето е решение на проблема ми, но за съжаление през целият този период се чувтствам ужасно зле, трудно ми е да приема мисълта, че ще остана с едно дете.

Здравейте и благодаря за този така важен въпрос!
Двустранната овариектомия води до хормонален дефицит на естроген и прогестерон, произвеждани от яйчниците.Това може да предизвика внезапно настъпване на менопауза и съпътстващите я симптоми, също така депресия и тревожност, както отбелязвате, раздразнителност, горещи вълни и др. В случая е нужна хормонозаместваща терапия за облекчаване на симптомите на менопауза, след консултация с Вашия гинеколог и ендокринолог. В клиника „Надежда“ отскоро има кабинет за женско здраве, там на място ще Ви направят всички нужни изследвания, ще ги обобщят и ще Ви изготвят план, който да следвате.
Няма какво да крия, ще Ви е нужна и психологическа подкрепа, помислете за среща с терапевт дори преди самото премахване, за да сте наясно и да сте подготвена за етапите, през които Ви предстои да преминете, да намерите подкрепа и подходи за справяне с това, което Ви предстои. Здравословен хранителен режим и хранителни добавки, като например Омега-3 мастни киселини, витамин Д, магнезий, калций. Хомеопатични средства. Подходяща физическа активност, тя стимулира производството на ендорфини. Групи за взаимопомощ, женски кръг и др., съобразно Вашите интереси. Пожелавам Ви успех!

Здравейте,
Мога да почувствам болката Ви от Вашето запитване, тя е напълно реална и заслужава внимание и разбиране. Психологическите затруднения, през които преминавате, са свързани с изострената фиксация върху желанието за второ дете, сякаш нищо друго няма значение, ако не стана майка на още едно дете, животът ми е непълноценен, аз съм дефектна, а това помрачава радостта от всичко, което имате и сте постигнали.
И тъй като ние чувстваме това, което мислим, мозъкът Ви възприема ситуацията като стрес и стимулира завишено количество на стресови хормони - адреналин, кортизол, норадреналин, които в никакъв случай не подпомагат усилието и желанието Ви за второ майчинство.
Сама разбирате, че е нужно да се погрижите за психичното си здраве и да преместите фокуса си от заветната цел към семейство и приятели, които Ви подкрепят и разбират. Колкото по-спокойна сте, толкова са по-големи шансовете за постигане на заветната цел. Животът не спира, ако сте майка само на едно дете. Това не Ви прави по-малко пълноценна. Може би си струва да се замислите защо Ви е толкова трудно да приемете неуспеха, който, доколкото разбирам, е временен? Не е добре да се изолирате и затваряте така, само ще потънете още по-надълбоко. Позволете си да потъгувате, а след това се върнете към настоящето и възможностите, с които разполагате.
Препоръчвам да потърсете терапевт, който работи с репродуктивна проблеми. Групи за подкрепа. Освен майка, Вие сте личност, може би нещо в личностното Ви качество, желания, мечти сте пренебрегнали. Помислете и за тях!
Силно вярвам, че всичко с Вас ще бъде наред и ще намерите вярната посока!

Здравейте,
Благодаря Ви за този въпрос, разбирам деликатността на темата. Важно е да знаете, че това е често срещано поведение и при хора във връзка. Можем да го считаме за проблем, когато това започне да замества интимността във връзката и води до отчуждение. Можем да говорим за проблем или зависимо поведение, ако редовно се усамотява и го прави, намалява сексуалното желание към Вас и избира мастурбацията пред реалната интимност/не само като сексуален акт, но и като израз на привързаност - докосване, целуване и т.н./, отричане и избягване на комуникация по темата. Причините са свързани със стрес, пристрастеност, временна промяна на тялото след раждане и други.
Има шанс нещата да се променят, стига да има желание за открит диалог и от двете страни. Подходете с разбиране, разкажете му за Вашите чувства и притеснения и попитайте за неговите. Нека той да види, че няма да бъде нападан или обвиняван, а търсите разбиране, а след това и решение как да подобрите близостта си и дори да я обогатите. В случай че той не е склонен да говори или отрича наличието на проблем, предложете да отидете на фамилна консултация, за да чуете трето професионално мнение. При всяко положение ще Ви бъде полезно и ще помогне да намерите вярната посока!

Здравейте . От 7 години съм с мъжа ми. Преди да се срещнем е претърпял операция варикоцеле и от тогава живее с мисълта , че има лоша болест ( рак) , като това не е потвърдено , съответно се страхува да отиде на лекар , но постоянно мисли и говори за това . Още повече се задълбочи проблемът преди 7 месеца , когато претърпяхме лека катастрофа и се наложи да го приемат в спешното за преглед . Тогава твърди , че чул лекарите да говорят , че има това заболяване (на нас такова нещо не са ни казали , казаха , че е добре и го изписаха още същата вечер) . И така вече 7 месеца е тъжен , не прави нищо освен да говори за това и да лежи , не ходи на работа , самоизолира се от хората , казва , че като разберат от какво е болен никой няма да го погледне , че е провалил и моя живот . Преди 1 седмица записах час за уролог , но така и не влезе в кабинета , получи нещо като паник атака . На следващия ден отиде на психолог , но не иска вече да ходи , твърди че няма друг проблем освен здравословен и , че поведението му е такова заради болестта (която пак повтарям не е потвърдена , но той е сигурен , че я има ) . Моля за съвет и насока как да процедирам в този случай .

Здравейте,
Много съжалявам, че преминавате през това, което, по всичко личи, е сериозен психологически проблем. Мисля, че най-удачно ще бъде да се направи спешна консултация с психиатър - домашно посещения, който ще изпише нужното, за да може съпругът Ви да снижи тревожността. Когато това се случи и той се почувства по-стабилен, ще се насочите към терапевт и други специалисти, които той има нужда да посети. Така бих постъпила аз.

Добър ден.моля за съвет как да се справя и дали според вас психотерапия би ми помогнала..започвам с това ,че родих наскоро(преди няколко месеца) ,в последния месец от бременността ми загубих своята любима баба,която ми беше като майка,беше ми и най-добра приятелка) с нея можех да споделям всичко…все още не мога да го преодолея,всеки ден плача ,дори имах суицидни мисли..На всичкото отгоре паник атаките и хипондрията ,която имам от години се върнаха.Имам чувството ,че съм изпаднала в някаква дупка.Не ми се иска да примем антидепресанти