СЕДМОКЛАСНИЦИ 2024/2025 - Тема 8 - Седмокласник пробни тестове решава, че НВОто наближава....

Обожавам Дон Кихот, чела съм я в пълната, а не кратката версия. Гениален е испанеца. И мъртви души съм чела, много обичам Гогол. След Чехов, Гогол ми е любим

Ето кой не учи с детето. Ханчев влиза в НВО-то.
П.п. Това ние как и какво сме заучавали е част от онова време. Светът е напреднал с десетилетия. Има прекрасни произведения, които могат да ги докоснат, да ги направят по-добри хора, по-разумни. Който иска да учи литература или история, естествено няма мърдане.

Хммм, кога това? С кое стихотворение?

Художник на Веселин Ханчев е от шестокласните произведения

Хубава е литературата в девети клас. Всичките произведения са класика, даже Дядо Горио

Уф, този художник такова джвакане му джвакат, егати и чудото

" Дон Жуан" не се учи. Вместо него е " Как искам пак да съм дете". Останалите произведения също са си класика. И за да пишат есета, трябва да " черпят" познание именно от Световната класика, която неслучайно е призната за такава.

Ааа, вярно, да. Виж, това го забравих.

Преди го учехме в гимназията, но не с Художник, а други стихотворения.

Ами не мога да се съглася тук.
Покрай изучаването на гръцката митология в учебника на сина ми имаше препоръка към поредицата за Пърси Джаксън. Това тогава го разбрах от сина ми, изненадана от молбата му да купя книгите. Четеше си ги детето с голям кеф.

С комуниста, който мълчал на разпит, или това беше на Джагаров, ох не помня, старост нерадост

Ух, Априлски душ, досега винаги бяхме единомишленици във всичко🤣 Да кажеш ти, че Мадам боб вари била добре за 9 клас...и точно, че никакъв боб не вари, а си сменя амурите като носни кърпи, при положение, че мъжът й е много свестен и истински я обича, а накрая се самоубива... Декамерон въобще няма да го коментирам...напълно съм съгласен със Соул Фрий.

Доп. Ах как се излагаш, нито е от Джагаров, нито от Ханчев, а от Веселин Андреев.

Колко дена го били —
ни дума, ни вопъл, ни стон,
но устата сгрешила,
сама промълвила — Антон…

Своето име им казал,
но седмица после мълчал,
а пък тялото — в язви,
и язвите гнойни течат…

— Где са твойте другари? —
той виждал отряда любим
и очите притварял
и тръпнел, но бил несклоним.

Побеснял и разгърден,
край него прострелвал агент —
той отвърнал му твърдо:
— Убиецо, стреляй във мен!

Те в раните люти
посипали сол като жар —
скърцал с зъби нечуто
и как ли без вик издържал?…

И в злоба безсилна
пак били го диви и зли
в страшни мъки се свивал,
но дума не им промълвил…

После бавно притихнал-
смутени, учудени в страх,
те го гледали тихо —
безмълвен, но горд, величав.

— Не човек, а желязо —
просъскал агентът фашист.
Тихо мъртвия казал:
— Не, комунист!

Веселин Андреев, лято 1946 г.

Абсолютен антикомунист съм, но стихотворението е много силно, много въздействащо, много образно, въобще изключителна поезия.

Апропо, Веселин Андреев се самоуби малко след 10 ноември, когато разбра, че напразно е вярвал. Много силно писмо остави, в което си пожела да се срещне ТАМ с Петя Дубарова. Книгата му "Соната за Петя Дубарова" е шедьовър, плакал съм, като съм я чел...

Не човек, а желязо!
Не, комунист - тихо мъртвия каза!
Забравила съм, че е на Ханчев. Това беше пример за някакъв литературен похват, но не помня какъв.

Аз пък Бовари и Горио ги четох с голям кеф в девети клас.
На моята и беше леко досадно за четене, но все пак това са французи и са многословни. А Декамерон го учехме при един чудесен учител по литература, ако не беше той и аз щях да мина през него като бързия влак

Това за комуниста е на Веселин Андреев.
На Веселин Ханчев се учеше "Добрият ученик"

На третия чин до прозореца вляво, това ли беше

Не е лъжа.