КГБ = Клуб на Готините Баби - 232

Ти за това стана студентка ,да спи Ромео до студентка, това го знаем, за спането е .
 Мали ,голям чувал преградки... Дарявам на нуждаещи се , от твоите, да олекне.
 Пазарувах, готвих, след малко навън, че  ме е срам да стоя,  пък сина работи. Като си замине ,ще се пресрамя пак, пенсионер рита часовника  и девет дена,  осем часа работата..
 Радвам се ,че при вас има интерес  към предците, ние  нямаме  и време за такива разговори, а  внуците хептен не познават някого, вече не бяха живи когато се родиха. Поне  най-близките, дето по принцип дочакват.
  Фло, има една тема за разискване - защо  свекървите сега се намесват повече от тъщите в живота на младите.  Четох до едно време руски сайтове ,там е страшно със свекървата,  ние сме семейство е като заплаха,  искат парите на снахата, да издържа  и свекърите. По почивки, с жилище дори. И все снахите имотни  и  с добри доходи.
 Мислих го,  ами то традиция   и   у тях и   у нас да влезе снахата и да се "слее", подчини, на семейството им, и  при мен го имаше , ама аз не вдявах много. Само ме дразнеше. Е, поне не съм си давала заплатата на свекъра , че свекърва ми и това е правила.
 И го натякваше, като спомен или съжаление.
 Не че пак  моята заплата не заминаваше за "дребните" разходи, храна и  обзавеждане даже, ремонти, аз съм правила , от София мъкнах тапети , че няма тук,  село и  в града също дефицит. Пък и  ги харесах,  още стоят.
  Снахата като собственост в миналото,  последици за нравствения  облик на семействата и  сега.
 Остатъци , в народопсихологията , последствия.
 Вие в града сте напред.  По съвременни.
 Но чак сега ме  е яд, що не съм си спастряла поне малко. Да имам за  сегашното време ,знаех и  можех да вложа в нещо.
 С разрешение обаче. Щото синовете  по мамин тертип.
 А като пораснат, отрежат мама в решенията, дойде друго - болести  , студенти,  фалит на банки и  парите през комина , че нали мъж ги държи.
 Ей  ,такива ги мисля с яд.
 Каква глупост.
  И не бях спряла от такива мисли ,друго беше.  Сега е рано за споделяне.
 Да мисля за стих за юни - череши виждам. И ягоди.

Борянка, интересна тема подхвана.
Всеки вижда нещата от своята камбанария - зависи от собствения ти характер, от човека до теб, от хората срещу теб - манталитет, възпитание, от времето в което живеем също зависи.
На пример аз се учудвам понякога чувайки отстрани разговори между млади хора, пък и тук в сайта в темите за свекървите. Учудвам се и на двете страни.  От една страна на свекървите - нали и те са били снахи, търпели са някакви неща, имали са собствени взаимоотношения и се държат непростимо понякога. Учудвам се и на момичетата - упрекват за неща, които ако майка им направи е ОК, но ... ако е свекървата - душа да й е яка.
Ние не сме живяли при никои от родителите ни - само една зима бяхме при свеки когато големия син беше бебе /зимата беше много студена, живеехме в града в една крайна боксониера и т.н./. Свекър ми почина като се оженихме, то и затова от тогава сме "на фронта" да обгрижваме свеки. Никой никога не се е месил във финансите ни, нито във взаимоотношенията ни. Научих се с времето да не отразявам разни реплики и опити за напрежение - просто премълчавам и правя каквото трябва. През цялото време ММ не взема страна - то не е имало и чак такива ексцесии.
По отношение на снахите - не се месим в нищо в семействата им. Ако ни поискат помащ - винаги сме насреща. Винаги съм уважавала свободата в решенията, споделям опит, давам съвет или по-скоро казвам как аз бих постъпила в дадена ситуация и ... до там. Когато сами се сблъскат с нещата, стигнат сами до решение и изход - това е опит и поука. Не напразно харата казват, че децата чуват какво казват родителите им след 40 години.
Цял ферман стана

Спокойна вечер на всички



"Някои хора няма да те обичат, независимо какво правиш.
Някои хора няма да спрат да те обичат, независимо какво правиш."

Дидия, Анжела има още една година в колежа и чак после ще е университет. Но ще кандидатства  биология. За дните при баба - ще видим, когато дойде. Все пак в Кубрат няма море Изпитът за книжката ще бъде на 13 юни - по пътя за Златоград ще стискаме палци.
Днес бях на кардиолог в Разград. ЛЛ ми беше изписала два диуретика. Докторката каза, че не е трябвало и един, камо ли два и да ги спра. Увеличи ми лекарството за кръвно с половинка за седмица, а после ще са по 2. Пусна ми изследвания и на 28 май - пак на преглед. Това е.

Янче, и ние, дето не сме в Златоград, ще стискаме палци за Анжелка!
            Няколко пъти ходих да видя нашата вече неученичка и първия път и занесох обяд, а я заварих да си готви. Другите пъти чете за ДЗИ. Сама е с кучето. Брат и на лекции, баща и на работа и тя самичка. Каза ми да не се притеснявам оправя се. Обясних и, че не се притеснявам, но ми става скучно и все се сещам за нещо, което трябва да и кажа. Другата седмица са ДЗИ-тата по БЕЛ и АЕ, а следващата по ЯЕ. Ще стискате палци.
            Макавели, аз не съм имала проблеми със свеки. Отрязах я още първия път при опит за конфликт и до тук. Все казваше, че е спокойна за нас.
            Мамси, и аз чакам да видя какво си сътворила, че не съм намислила още нищо по въпроса. Ще чакам наготово идеята ти.
            Придиванвам се да си догледам филма, че и друго нещо работя и ще съчетая полезното с приятното.

Янче, петък, 13-ти е хубаво съвпадение, ще стискам палци и аз.
Борянка, не се ядосвай за минали работи.
      Сега у дома има един кашон със снимки, които искам заедно с майка и татко да подредим, а аз да ги сканирам. По повод кръгла годишнина от сватбата им внучките им направиха един страхотен колаж, който сега пренесохме от къщата в апартамента. Много му се зарадваха отново. Хубаво нещо са снимките на хартия. Татко е любител - фотограф и в ерата на черно-белите снимки си имаше лаборатория в мазето. Често ходех с него там. Истинска магия.
Изчезвам да правя салата.
После пак ще ви навестя

Аз също имам огромен кашон със снимки. Особено от младежките ми години. Има и на децата и на ММ като младеж, но неговите са малко в сравнение с моите. Като бременна нита първия път, нито втория имам снимки. Като, че ли тогава не беше актуално да се снимаме в тези периоди. После всички снимки след началото на смартфоните, са качени в облак. Имам много стари снимки от свекър ми. Там има снимки на бабата и дядото на ММ, които са го отгледали след развода на родителите му. То и затова не съм имала много контакт със свекърва ми. ММ не контактуваше с нея много. Вече и тя и свекъра са покойници.

БОРЯНЧИЦЕ, я каква тема си подхванала за разплитане. Винаги актуална.
Свекърите ми бяха кротки хора. Случих на свекърва. За мен тя беше още една майка. Много се гордееха с това, че синът им е офицер и се отнасяха към него и към мен с уважение. Никога не са се месили в семейството ни.
Моите родители също не са ни се бъркали. Ромео беше издигнат на пиедестал - всичко знае и всичко може! Спечели ги още на първо виждане. И двете семейства са ни помагали кой с каквото може и колкото може. Един единствен път не кой да е, а  двамата ни бащи много  сериозно се намесиха във вътрешните ни работи, при следната ситуация. Щерката беше на 11 месеца, когато се случи случка - забременях. Първо разбраха майките - казаха ние да решаваме какво да правим. Но когато бащите са разбрали...последва сериозен отпор. Свекър ми се обади по телефона и го удари на чувства, а моя баща направо заяви строги икономически санкции, по-бетер от тия на Русия, ако махнем бебето. Едва ли не, щеше да ни лиши от наследство. Ти да видиш!  Посмяхме се с Ромео и решението си беше изцяло наше - оставихме бебето и ето, сега си имаме личен зъболекар. Имало е защо да се сръжават старците разбойници - след 9 месеца се роди внук, с името на двамата - Петър.
Ние като свекъри и тъстове сме се старали да не даваме  непоискани съвети на  семействата на децата ни. Да не си кривя душата обаче, понякога се е случвало. Синът много бързо ни слагаше на мястото ни. Поплаквах си, а после си казвах - е, нали ние ги учихме да се отстояват, да имат собствено мнение. Така да бъде! Важното е, че уважихме изборът им, харесвахме си "новодошлите" деца, помагахме когато са искали помощ. Аз си признавам, че на  щерката съм давала малко повече съвети, отколкото на снахата. Там съветите идваха от страна на сватята.  Е, случи се така, че вече не сме свекъри, но като причина за раздялата на младите не бяхме изтъкнати ние.
Хайде, пак стана роман...Е иначе няма да съм аз - Фло-то подробната.

Днес успях да си взема направление. Е почаках 3 часа , но успях.
Днес имаше слънце , но си беше студено.
С работата почти наваксах. Останаха ми 2 от натрупаните удостоверения. Утре ще оправя и тях.
Аз живях известно време с родителите и братята на ММ. Със свекървата се карахме често , но свекъра заставаше на моя страна и и казваше да не се меша.

Днес си броих снимките в албумите, качени във ФБ - 220. В Однокласники още 70. Имах и доста качени в приложението на АБВ, но от таблета не мога да вляза там.
За свекърите и друг път съм писала - не ме искаха много. Аз бях с 3 години по - голяма от ММ, бях с висше образование, а той-с основно / по - късно завърши средно специално /, но свекървата беше сигурна, че ще го оставя, защото не бил на нивото ми.... След първото дете малко се кротна. А свекър ми ме възприемаше като просто още 2 работни ръце и част от декора. Чак след смъртта на свекървата се "запозна" истински с мен. Казваше, че за последните 8 години съм му повече от снаха. Лека му пръст!

Ето как изглежда сладкиша - не е точно Двойно шоколадова торта, защото го няма по разбираеми причини горния слой шоколад. Освен това не я направих във форма с падащ ринг - не че нямам такава. Получи се ОК, въпреки това.


Спокойна нощ момичета!

Житейски проблеми нищите.
Ох, пак стана полунощ! Лягам си!

Добро утро!
Пия кафе и ви наглеждам.
Днес ще ходя с автобус на физиотерапията. Теди е на работа. Тя от вчера нещо се поразболя , има силна хрема. Започна да се лекува. Трябва да се оправи, че в събота сме на питка.
Показало се е слънце при нас , но на телефона пише 6 градуса , а се усеща като 4. Искам вече топло време.
Топло и слънчево да ви е в душите!

Обещах пак да намина, ето ме.
     На моите свекър и свекърва не ми се ще да им дрънкам кокалите, ще ме прощавате за израза. Мир на душите им. И добро, и лошо сме видяли от тях. Факт е, че ММ след толкова години от кончината им ги сънува като кошмари... Онзи ден след поредния такъв се надигна с колата да ходи на гробища. Много се моля някак, ако може, да му се върне спокойния сън.

Добро утро, момичета. Наистина навън е слънчево, но не толкова приятно все още. Омръзна ми от тази зимна пролет. Искам да е лято.

Аз докато работя ще извъртя поне две перални, че от обяд ми започва онлай един курс за поредната тъпотия - електронни трудови книжки.
Тетка, може би за ТМ ще е най-добре да направи едно посещение при прихотерапевт. Ще поговорят и ще му олекне, да не сънува такива неща, които го тревожат. Преди време аз много често сънувах къщата, в която живееше баба ми и съответно родителите ми като са се оженили и аз докато стана на 4 годинки. Тя е в центъра на София. Наистина сънищата бяха натрапчиви. Докато един ден не помолих ММ да отидем до там. Къщата преди години си беше върната на реститутите, които въобще не живеят в БГ и както се вижда нямат никакъв интерес към нея.
Плакала съм като малко дете като я видях. В окаяно състояние. Къща на три етажа, масивна, хубава, беше заприличала на клошарско убежище. Продънен и течащ от дъждовете покрив, изпочупени прозорци и т.н. Дори ме беше страх да приближа. Но най-интересното в двора растяха лаленцата, които баба ми е садила. Много се чудех дали да не отида да си откопая от тях, но реших, че ще ги оставя където са. И най-интересното е, че спрях да я сънувам. Явно е трябвало да се върна към миналото.

Добро утро!
Студено е сутрин, но после е приятно. Дано се затопли трайно тия дни.
Тони, направо завидях за автобуса. Столицата вече втори ден няма наземен транспорт. За сега метрото върви.
Оплаквания от свекърви нямам. Винаги съм била независима, винаги съм живяла  у нас. Не съм била близка с тях, то и нямаше как. Бившия беше с псих. заболяване, но скриха само и само да се отърват от него. Беше и разведен 5 г. преди да се познаваме.  Родителите му постоянно толерираха бившата снаха и на висок глас ми заявяваха, добре че съм ялова и внук им ще ме наследи. То се оказа, че друг е ялов от лекарства, аз дете си проимах когато и от когото реших. После им върнах сина. Как да се ядосвам на подобни сладури?
Пипи, реститутите също са хора. И те са пострадали от властта и времето. Взели са им всичко буквално за 24 ч., а после го връщаха с години и неохота. Да, реститутка бях. Бях, защото от дядо ми са взели работещи фабрика, хотел, магазин и ресторант, къща на 3 ет. А след 40 г. върнаха празни, порутени помещения. Нямаше какво да ги правим - паметник на културата били, за всеки пирон да искаме 100 разрешения. Ами постепенно започнаха да се разпадат и накрая ги продадохме на  съсед велможа. Добре, че с брокерката се сетихме да изиграем етюд, че има друг кандидат и той предлага двойнаа цена. Даже доведохме на място гаджето и като инвеститор. Е, местния богаташ клъвна и вдигна цената. Роднините от провинцията бяха много доволни от театрото. А преди това ми се караха, как смея да му  правя номерца. Щял да ни бие, сигурно.
Отделна тема е как национализацията е повлияла на здравето на баба ми и дядо ми. Как вуйчо ми не е получил заветната бележка за да следва вет. медицина. Такова е било времето, хората са били прашинки по пътя.