КГБ = Клуб на Готините Баби - 232

Айша, съгласна съм с теб. Просто ми стана много тъжно от гледката, която видях. Знам в какво състояние беше къщата, като се изнесе баба ми от там. Перфектно поддържана в годините и сега тази огромна къща рушаща се е жалко.

Понякога е по-добре просто да спреш, да седнеш и да чуеш душата си...

Добро утро 🌞☕💐

Отново сме на път - обичайния, на село ...
Слагам тъмните очила и тапите в ушите ...

На всички вас - усмихнат ден и само полжителни емоции

А , какво да кажа аз?
Къща с огромен двор, овошки, зеленчуци , много цветя и много красота. Грубо ограбване и и много мъка. Никой от собствениците не се върна,  вкл. и дядо ми. Това е дълга тема.
Днес отново без гр.транспорт.
Супер!  Ще ходя пеша.
Добре, че съм на около 2км. до центъра, имам среща в "Дивака" за
обяд с англ.рода!



,

Добро утро момичета
Красиваа Белла, приятна среща! Пожелавам да влезеш в ритъм, да изгониш мрачните мисли и да имаш повод за една голяма усмивка!
Макавели, на теб пожелавам търпение и... свиркай си 
По семейната тема. Нямам оплаквания, приеха ме добре. Живяхме заедно свекъри и свекъри на свекърите 3-4 години. После си построихме наш дом за който получихме помощ и от свекърите и от моите родители. Колелото се върти и сега пък ние сме на ред и с каквото и когато можем помагаме и ние на децата си.
Днес в училище ще изпращаме дванадесетокласниците. От тази година имаме две нови съвсем младички учителки по български език и литература и те са се заели със сценария за тържеството. С голямо желание отдавна се готвят та мисля да не го пропусна. Довечера пък детската градина където ходи малкият на ясла имат празник - кръгла годишнина. Тържеството ще бъде на откритата сцена на читалището в квартала ни. Дано да не вали. Ще ги видим малките сладури какво са приготвили и те. Изобщо днес съм по концерти
Момичета благодаря ви за съветите относно моите болежки! Ще пробвам това със зелевия лист, моята приятелка като си беше счупила глезена прави тази процедура и имаше полза.
Хубав да е денят ви момичета! Ако има чалъм пак ще ви навестя
Чаф

И сега хората са прашинки, вее  ги вятърът. В това няма промяна. Казвала съм, че се боя  от кардинални промени, то няма как да стои  на едно място светът, но  е болезнено.

 Всъщност връщането назад  не е нарочно, то е процес, който те вика да си спомниш. Защото  е сложило основите на нещо, което в сегашно време  ти бърка в здравето.
 Справям се , през всичко преминах цяла, тук там оръфано, но съм цялостен човек,  не се налагат психолози.

 Въпросът ми беше повече за жената като човек. От сто години има право на глас,  не че полза от него някаква. Била е на ниво добитък. И мисълта е  колко борбени , а и  адаптивни са жените, да стигнат до днешното. Те пък понякога се люшкат в другата посока и крайност, но това е друга тема.
 В бита преди години  чак като свекърва, като си отидат старите има думата и пак след мъжа. Ама надолу по йерархията  са си връщали каквото са научили, каквото са изпитали. Майка ми си беше при нейната майка, та там не съм усетила от това, после разбрах..
 Сега се разкъсват връзките на голямото семейство ,всеки е отделно и това е хубаво  и лошо.
 Много  ходят още всяка седмица, зарязват себе си, привикани към гнездото ,трябва или не трябва.
Казвала съм на майка си да прави каквото и колкото може ,нямам възможност да помагам, никаква.
  Нямаше как да се разкъсвам,  моите родители си имаха син, има го и сега, да се чудим какво да го правим, че остаря  и се вкопчва в децата ми , аз отдавна не ходя. Но всяка седмица пътувах при майка ми като остаря, сама бях вече и не шофирам, няма транспортни връзки в един ден да отида и се върна, с каквото намеря   и за кратко да ошетам из къщи   и  я видя.
  Тя съзнаваше ,ти там имаш човек, то човек  трудно да кажеш, след загубата на мъж и  синове    и старчески изменения беше  трудно  , изчанчено, пък и  не се съгласява  да  и пипаш, да и решаваш. Почти сляпа накрая. Няма друг освен мен.
 Нито да го търпиш , нито да го игнорираш.

 Та плюсове и минуси, но сам да решаваш живота си  е напредък, добър или лош на моменти.
 Което ми тежи  е, че сега съм зависима   и на шията на децата си , помощ не съм видяла и не съм дала, че нямам.
 Никой не ме е питал трябват ли ми 5 лв, на никого не съм дала и  аз.

 А съм изкарвала през повечето време повече от мъжа си, ама дупки - ламя , нямаха затваряне.
 Не съм седнала да рева, в края на пътя човек прави равносметка. И бих се осигурявала,  ако знае какво ще стане.

Добро утро, момичета🤗
Надничам да ви видя какви ги вършите днес, преди да тръгна за фитнеса. Да имате успех и удоволствие във всичко, с което се захванете днес.
За интересуващите се от моите творения за паричен подарък - идеята не е моя, само малко съм я "прекроила". Пускам една снимка (не е моя), да добиете представа

Кутия за чай с различни жаргонни думи за пари, в моя случай на немски, придружени от съответния предмет (жабчета, мишлета, пластилин, мъх, чакъл, цветчета, въглища, имат още доста думи със значение кинти, мангизи) и каквато сума сте решили да дадете. Моята е по-различна, но още не е готова.

Борянка, сериодна тема за размисъл. Жалко е наистина когато човек остарява и трябва да разчита на помощта на младите. Дай боже да сме с акъла си и с възможност да се движим и обслужваме самостоятелно и да не разчитаме на децата. За съжаление в България и домовете за стари хора не са ок. Държавните са пълна мизерия, а частните са много скъпи и в повечето случаи оставят възрастния човек на нищото. Има малко хубави, но са непосилни за хората с пенсия. Гледам тук в съседно село са направили, красиво е с голям парк, не знам какво е отношението към вързастните обитатели, но таксата е непосилна... В нормалните държави има и нормални такива домове и дори възрастните когато остареят и децата са им далече предпочитат да отидат там за да са сред връстници. Само, че те са склонни да си продадат домовете, за да вложат парите в живота в последните години, а ние тук - градим и да оставим на поколенията, които в повечето случаи може и грам внимание да не обърнат на възрастните си родители. Абе, да сме здрави до като сме живи и така.
Мамси, очаквам с нетърпение твоето творение.
Кассс, приятен и усмихнат ще  еднес деня ти.
При нас излезе много силен вятър южняк. Типично е за района. Прострях чаршафи, сега още една пералня - дано не ги издуха някъде да ги гоня. Поне ще изсъхнат бързо.

Много интересни теми дискутирате.
Снимки имам и на хартия в албуми, и онлайн. Много от тях изгубих във времето със смяната на телефоните. Облаците дойдоха по-късно като място за съхранение на снимки.
Нямам бременна снимка. По мое време не беше популярно да се снимат бременните.
На дъщеря се намесих в отношенията с партньора веднъж. Беше бременна, но нямаха брак и им казах, че според мен е правилно детето да се роди в брак. Послушаха ме и подписаха без да правят голяма сватба с кумовете само. И сега пак същото бих ги посъветвала.
В ужас съм от стачката на градския транспорт в София. Има вероятност утре и метрото да не работи и съм в чуденка как да се придвижваме. В момента всички улици са задръстени. Утре ще се пътува със скоростта на пешеходец. Работата ни е на 36 километра от в къщи. Не ми се мисли.

Темата поставена от Боряна, води до сериозен размисъл. Възрастните хора и зависимостта от децата. Не е нова и не е от вчера тази тема. Не случайно хората са казвали - една майка може да храни десет деца, но десет деца не могат да хранят една майка.
В нашия семеен живот нещата се развиваха добре, докато свекър ми не почина. Пазарувахме продукти, купувахме лекарства, плащахме сметки на свекърва ми. Девер ми също й помагаше, живееха заедно.
Моите родители винаги са били финансово добре. След като се прибраха от Москва, построиха "прогимназията " на село. Не са искали пари от нас. И по едно време усетихме, че трябва да им помагаме. Брат ми им даваше пари, а ние - лекарства, продукти, храна. И един ден мамам сподели, че, когато им занесем парите и всичко останало, след нас татако плачел. Нашия смел, силен, мъжествен, но вече възрастен и слаб баща да плаче. Същото споделяха и техни съседки, на които децата помагаха. Един ден ги "скастрих" - казах им да плачат, ако няма кой да им даде. И никакви сълзи повече.
Сега, като остарявам, започвам да ги разбирам.

Пипи, и при психолог ходихме, и на черква ходихме. Сагата след финала на живота им беше шок за всички ни. Минало. Говоря на ММ да приеме фактите и да не се тормози. Лошото е, че му се отрази на здравето. Ходеше на сън нощно време... Опадаха му зъби от стрес.
Сега към родителите ми е двойно всеотдаен... Благодарна съм му.
     Пак не съм публикувала веднага, връщам се да ви чета.

Мариянка, спокойно - метрото няма как да спре. Стратегически обект за нац. сигурност се води и от там протести са забранени. Но ако съвсем се закучи работата предполагам, че Биг Босовете ще проявят разбиране за дните на протеста. По новините на БТВ в 17.00 ч. имаше интервю с една от племенниците на Пл . Десислава. Тя е ватманка от няколко години, преди това работеше по ресторанти, добър готвач беше, но осигуровки на 4 ч. С режима е свикнала - рано ставане, късно лягане. Но условията на работа и отговорностите за стотици хора на смяна са трудни. Бонусите, които им предлагат са нещото, от което се реже за забавяне в задръствания, за актове на КАТ. А и не влизат в основната заплата към категорията.
Дълга тема, но хората са прави за мене.

Чета в новините, че и метрото ще се включат в протеста. Оп, стара ми е информацията. Днес и Орлов мост беше затворен към 13.30ч. Протестират БНТ, БНР, БТА...
Нещо ми е криво настроението, и аз не знам защо.
Утре следобед ще идват от А1 да ни пускат телевизията. Чакам ги цяла седмица. Ключа от стаята, където трябва да работят техниците е в неизвестност и съм бясна. Иде ми да му кажа на благоверния да разбие вратата или направо да викнем ключар за сметка на блока! Безобразие! Там са и електромерите!

Привет-мривет, кагебейки!  


В събота съм пак при терапевта, подобрението беше само ден и половина, да видим след това как ще е!  

Лека вечер!  

По темата за свекървите имам цял турски сериал - от началото на брака ни та до смъртта на съпруга ми. Няма да повярвате на какво съм ставала свидетел. Добре, че съпругът ми не даваше и за момент да се намесват в живота ни. Успяха след като той си отиде. Дълга и тегава история.

И мен ме е стегнала шапката. Толкова съм загряла, че вече половин час седя на терасата по нощница. Днес едва закарах малката внучка на училище, а няма да ви казвам за колко време се върнах. Вечерта същото положение. За утре питах наш познат, който е ватман в Метрото. Каза, че ще работят.
Замислих се как ще стигнем до ЖАНА в събота, след като райсовете за Банкя не се движат. До Люлин ще стигнем, ами по нататък?
НЕам нерви. Спирам до тук.
Хайде лека нощ и приятни сънища. Утре ще го мислим.