С какво ви радват хората?

Простичък въпрос, но сложна тема. Напоследък все по-малко ме радват.

Като видя, че някъде е спасено животинче или нещо хубаво се случва, добра инициатива или смислен бизнес, тогава ме радва. Харесва ми да виждам такива примери.

Мен основно ме радват с отсъствието си, но за да спазя желания добронамерен тон - обичам хората с чувство за хумор, но истинско, не заучени фрази. Има един особен тип хора, които успяват да запазят жизнерадостта си във всеки момент. Обикновено са глуповати и заедно с ведростта им общуването с тях е лесно и приятно.

Мен ме радват усмихнатите и любезни хора, особено тези, които обслужват други хора в магазини, ресторанти и тн.
Радвам се, когато в магазините, в които пазарувам ежедневно са запомнили, че не взимам найлонови торбички, например. Не са длъжни, но са го запомнили и е приятно.

Приятно ме изненадаха и зарадваха млади, красиви и много внимателни д-ри.Имам предвид и жени, и мъже.Иска ми се и в бъдеще да си останат такива.Санитарката, много възрастна милата, но също така внимателна и добронамерена.

Радват ме хората, които хранят бездомните животни - всички животни - кучета, котки, гълъби, врабчета, гарги и т.н. Ние сме окупирали планетата и сме длъжни да се грижим за тези, които сме обрекли на глад.
Радват ме  хора, които отивайки да си изхвърлят боклука обират боклуците по пътя си до контейнера.
Радват ме хората, които предлагат храна на просещи и бездомни. Не, не пари - храна!
Радват ме хората, които спират колата и слизат да проверят и ако се наложи да занесат на лекар животно лежащо до пътя. А ако е вече късно да преместят телцето, да не минават колите отгоре му.
Радват ме хората, които садят дървета не само в своя двор, а навсякъде, където могат. Те няма да ги видят порасли и го правят изцяло за другите.
Радват ме хората, които водят болна бездомна котка/куче на лекар. Когато храниш животинка се чувстваш добър - но това е приятно, лесно и не е скъпо. Но да поемеш отговорност, да се натовариш с неприятна задача, да търчиш, да носиш, да видиш болката и да се разделиш с не малко пари за животно, което дори не е твое - просто в името на живота е велико! Тези хора са велики!
Харесвам хора, които питат спрели да си поемат дъх, насред пътя им, дали са добре и имат ли нужда от помощ.
Харесвам хора, които заговарят възрастните си съседи и малките деца около себе си - не защото им трябва нещо, или имат време за губене, а защото знаят, че и те имат нужда да поговорят с някого, и защото децата имат нужда от внимание и обич не само от семейството, за да се впишат в обществото.
Харесвам хора готови да помогнат. Хора които виждат когато в очите има болка.
Радват ме хора, които не се страхуват да се смеят силно и мръснишки на глас, когато им е толкова смешно!

Радват ме хора, които участват в доброволчески и благотворителни инициативи. Имам много такива колеги - млади и нахъсани идеалист, които вярват, че с доброта може да се промени света. Скоро една такава група жертваха съботата си и отидоха в дом за хора с увреждания и им освежиха двора като засадиха цветя, боядисаха пейки и огради и др.

Хората ме радват, когато са добрички, услужливи и, ако ги срещна на работното им място по служебен въпрос, си вършат работата така, че да ме зарадват и впечатлят с отношение.

Споделям мнението на Esmee. И аз се радвам когато в ежедневието си срещам добри, позитивни, услужливи и любезни хора по работните им места. Но с тъга трябва да призная, че другите са болшинство. Способни са да ти скапят целия ден с гадно отношение. И не го разбирам и до ден днешен, толкова голямо усилие ли изисква да поздравиш и да се усмихнеш. Нивото на общуване в България главоломно спада

Радват ме хората, които са учтиви без да ми навлизат в личното пространство.

Много често ние не знаем личната болка на хората. Много често тя не само е душевна, а е физическа. Даже бих казал физическата е по дразнеща и предизвикваща от душевната. Забелязал съм че депресираните и тъжни хора се затварят в себе си, тези които ги боли, се изнервят от самата болка, или от дадено физическо неразположение или хронично заболяване, за което не знаем. Но това е причината най често хората да са неучтиви или нелюбезни на работните си места. А също и това да е по рядко сред младите които са по често усмихнати и любезни. Малцина са хората които имат истинска християнска душевност. Не религия, или да са вярващи, или да ходят на църква, а просто да имат душевният свят на Христос. Там е корена на неучтивоста. В липсата на христянска душевност. Когато всеки е здрав, млад, красив, успешен и нищо не го боли, е лесно да е усмихнат и приветлив. Но когато човека го боли, или изпитва хронично неразположение е нужен особен тип мислене, за да не си го изкарва на другите, което наричам християнска душевност, да търпиш болките или болеста си, без чрез поведението си да нараняваш другите. Това го има между другото освен в Христовото учение, и в Японският кодекс на честа. В него е забранено да показваш болка, или тя да влияе на личноста. Заради това и японците се покланят, и там никога няма да срещнеш, неприветливо или нелюбезно отношение.

усмихнати, любезни и спокойни хора ме радват.

Прекрасна тема!

Little Queen , Поздравления!

Радват ме малките неща – утрото, в което светлината се прокрадва меко през прозореца, целувката на дете, топлината на мокрия нос на домашния любимец, докосващ коляното ми.

Понякога се срамувам, че ме радват неща, които всъщност би трябвало да са естествени – доброта, внимание, човечност. Радвам се, но с едно тъжно усещане, че сме ги приели като изключение, а не като норма. Вашите думи ме и натъжават, именно заради това – защото напомнят за нещо, което би трябвало да е просто човешко.
......
И, за да не е меланхолично-
Днес ме зарадва един служител в колцентър- едната щерка се учи да пазарува онлайн сама, та ми докарва главоболия с объркани поръчки, връщане на пари, неполучени мейли...Човекът ми влезе в положението и оправи всичките й каши за секунди

Радват ме хората в транспорта, парка и ресторанта, които не са заболи поглед в телефона си. Тези, които обичат животните, а не само кучетата и се опитват да намалят животинската храна и носенето на естествени кожи. Радват ме и хората, които професионално или доброволно се грижат за чистата енергия, добрата инфраструктура, зелени пространства и уязвимите около тях - деца, бездомни и инвалиди. Най-вече, хората със зарядна и заразна жизненост.

Радват ме хора, които си дават сметка, че не са единствените на тази планета. Такива, които не цапат и рециклират. Също и хора, които помагат и даряват, и дават добър пример.