Мама и 40 годишно дете:))))

Омлетът си има тънкости на приготвяне, колкото и елементарно да звучи. А ако не ядат омлет, нормално е да не могат. Мъжчето, дето си мисли, че ще отиде на фитнес и тенис, докато тя си домакинства вкъщи, чисти гранитогреса и го чака с топъл омлет да се върне от фитнеса, може да се разочарова, но такъв е животът.

Много лесно лепите етикети.
Понякога нещата не са толкова прости.
На един 40-годишен човек (независимо дали мъж или жена) майката обикновено е към 70-годишна пенсионерка и особено ако вече е останала вдовица, се чувства сама и уязвима. Защо вместо да си на разположение до нея и да помагаш ако има нужда с лекарства, пари или да я закараш някъде, трябва зорлем да се отделиш да живееш сам, че иначе какво ще си помислят някакви жени/мъже, с които евентуално би имал/а интимни отношения. За мен е доста глупаво, но е въпрос на приоритети. Човекът на 40 вече не е 16-годишен тийнейджър, за който мнението на приятелите е по-важно от майка му.

Таня, много млада баба имаш, да ти е жива и здрава.

Моята последната почина преди 2.5 г. на 91 г.
Можеше и още да живее, но я удари Ковид, в съчетание с други неща, натрупали се, и не можаха да я спасят, но както се казва, дай Боже всекиму до толкова поне и да си е с краката и акъла.

Марагарита, пак си близо до родител, има коли, нещо, като има, отиваш, помагаш и всеки си живее живота.
С моите сме близо в момента, така се случи, не тенденциозно търсено.

Не знам какво ви е обкръжението, но моето на хора 35-45 е на мега активни такива, а покрай брат ми има и зрели, осъзнати 25-30 годишни и млади жени, и момчета/мъже. 40 е супер възрастта, за мен.

Огромна е разликата в самочувствието и навиците на жена, макар и на квартира, работеща, самостоятелна, оправяща се и ограничената, живееща с родители.

Имам всичко, но ако някоя си мисли, че ще я взимам с колата от майкини, не е познала.
По къщи не ходя и не обичам. Чак вече, като стигнем до установени отношения.

При мен стана така, че след 40 годишната ми  възраст настъпиха много промени, наистина много, в личен и професионален план. Колко пъти съм се местила оттогава досега дори не искам да изчислявам. Хванах последния влак, както се казва. Тъй че далеч не всички са пасивни като дървета.

Ужас. Не зная откъде да започна и кое да потретя.

Кротването и Бояна го обясни. Хора, които от ранните 30г до ранните 40г имат гаджета, връзки и ако нямат, търсят, към 42-43г се кротват и спират да излизат с мъже или жени, както и да опитват да градят връзка. Не спират да излизат по принцип, нито намаляват социален живот. Спират да излизат с хора от противоположния пол и губят интерес към съжителства, създаване на семейство и собствено дете. Особено е видимо при жените и изобщо не зависи от навици, характер, външност, имотно осигуряване, кариера, наличие на родители наоколо итн.

Пак пишеш за жена, с която би имал връзка и пречупваш през твоето, собствено желание да може да се осамотявате, разхвърляте и прекарвате време заедно в собствения ти уют. Ти искаш романтика и интимност във ваше си лично пространство. Поне 70% от жените не се интересуват точно от същото.

Нито свекърва ми, нито аз знаем с какъв препарат се чисти фурна и сме се оженили без проблем. Свекървата и да пере с машина не умее особено. Това с гресогранита или там каквото е ми е тъмна Индия. Плота го чистим с нещо, което купуваме там, където го поръчахме. Даже не знам от какъв материал е.

Мъжът ми нито знае с какъв препарат се перат различните материи, нито как се пуска миялната, още по-малко как се сипва сол, как се чисти. Не обича и омлет, нито синът обича. Само дъщеря ни прави хубав омлет и то за себе си основно. Никой от нас не знае как се боядисва, не може да сложи тапети, паркет, камината и не сме умрели, нито ни е трудно съжителството.

Мъжете със собствени жилища, коли и други екстри ги предпочитаме, защото след поява на деца са нужни ресурси. Предпочитаме ги за брак и бащинство. Ако не щем съжителства и деца ни е все тая. Обсъжданите в темата мъже не са на брачния или партньорски пазар. Добре е, че ги има за да изглеждате по-добре в сравнение с други мъже. Другото е, че така ни възпитават, така е прието в България. Доскоро българите са били почти изключително патрилокални. Дядо ми подиграваше довелите жена си у родителите си. Естествено се попива. 

Не знам колко е бедна българската провинция, но там празни жилища има бол и цените са поносими. Аз имам братовчеди с по няколко жилища, които живеят с мама. Някои от жилищата им са празни, та не е от липса на жилище или пари.

Не съм забелязала корелация между ранно излизане от дома и ниво на домакински умения. Японската ми съквартирантка беше супер добра готвачка още от родния си дом, както и подредена и чистеше. Аз, хм, не бях такава 🌞. Имала съм и супер мърляв съквартирант, който беше живял 15г сам. Не купуваше нищо за къщата. Готвеше добре, но основно ядеше това, което аз бях купила.

Да отидеш на гости на гадже, за да му миеш и търкаш фурната, ЖДНБ …

И защо няма да я вземеш с колата от майкини и, още повече предпочиташ да сте у вас, а не у дамата? От квартирата и, нейното жилище ще ходиш ли да я вземеш?

Ти противопоставяш живеенето с родители със живеенето сам и решаваш, че живеещите с родители не са свободни, а живеещите сами са върха на свободата. Не винаги е така. Има нюанси, има различни родители и дъщери.

Аз не съм се чувствала несвободна у майка ми, още повече нея често я нямаше, а и имаше периоди на работа в чужбина, живот с мъж, но не съвсем. Ако трябваше да изляза на квартира и да я плащам, щях да съм още по-несвободна, защото вместо да изляза с мъж, щях да работя за наема, а после да съм толкова скапана, че да не ми е до мъж. Добави битовизмите!

Много майки нямат против дъщерите им да водят гаджета на гости, а като се стигне до живот заедно, дъщерята да се изнесе. Моята не даваше мъж да идва да живее у нас, но бях свободна да водя когото си искам, а и я нямаше с дни. При това положение как да се вдигам да ходя у мъж и за какво??????

Аз не обичам да ходя далече от мястото, което обитавам и ако мъжът не дойде да ме вземе с колата, а живее на повече от 10 мин пеша от дома ми, хич няма да ида. И като тебе обичам да съм на мой терен.

Забелязах, че жените като сме подредени, домакинстваме, пазаруваме си и си готвим, обикновено не щем връзки и мъже, нито в домовете ни, нито у мъжа. Жените като живеем сами, плащаме си ипотеките, данъците, чистим си и си готвим сами, а и сме си обзавели по наш вкус, мислим 10 пъти преди да нацапаме, развалим реда или нещо си развалим рутината. При мъжете нагонът е водещ, но при нас не. 

Разбирам те за несвободата. Имах познати, които буквално бяха избягали веднага, щом са могли, защото родителите им ги задушавали и държали изкъсо, но хората, които коментираме нямат такива проблеми с родителите. 

В моето семейство от бабите и дядовците, всички сме се изнесли най-късно след абитуриентския, като единият дядо е заминал още ученик да учи другаде. Не е лошо, но не е единственото правилно за всяко време, всяко място и всеки човек.


И аз това си помислих. Ама пък си представи на какво е приличала, та да търсят абразив да я търкат!

Един въпрос от мен - ако един мъж се е изнесъл да живее сам на 25 години, всяка събота носи на майка си дрехите си за пране и в неделя си ги взима изпрани и изгладени + 3 кутии домашно сготвена храна, то този мъж самостоятелен ли се води или син, отглеждан от мама?

Не е самостоятелен, разбира се.

Не зная в какво се превръщал тоя народ и колко вековна база за сравнение имаш, но след не много време няма да е останало много от него, така че не се притеснявай.

Мама в случая е за бой, не сина.
Той се е облегнал удобно на майка-робиня, защото тя му го е позволила.

И понеже не са го научили да не използва другите, след нея ще го изисква от всяка следваща жена - своя или друга като ниско квалифициран труд срещу заплащане, обслужващ персонал, това ще бъде за него.
Може да е считан от обществото за самостоятелен по отношение на доходи, жилища и кариера. Успешен човек така да се каже.. Но за слугинската работа не е гот да е "самостоятелен" .

За мене е самостоятелен, защото живее постоянно в отделно домакинство. Дали се пере у леля си и яде на ресторант, у съседите или при майка си няма значение. Моят мъж също ходеше всяка вечер да вечеря у майка си когато тя беше тук и живееше наблизо 🐸. Не живееха заедно, обаче.

Реално, прането, простирането, прибирането на дрехите, пазаруването и готвенето ще му отнемат по-малко време у дома, отколкото да ги пакетира, носи, връща и да ходи у майка си.

По подобен начин живеех известно време. Переше ме най-добрата ми приятелка, която живееше на горния етаж. Също непрекъснато ми носеше храна от ресторанта на мъжа си. Даже и като поправиха пералнята ми продължихме да се перем заедно известно време. Аз също съм прала и сушила дрехи на познати в квартала. Не живееха в дома ми. Моята пералня тракаше като не беше достатъчно пълна, а нямах много дрехи в сходни цветове и материи, та допълване и идваше добре.

Размита е самостоятелността.

Valerie R е писала за слугинската работа. Не мисля, че има връзка. И моя мъж майка му го переше, сушеше, гладеше, пазаруваше му и му готвеше като беше тук, но от мене нищо подобно не е искал. Тя майка му и в къщи като дойдеше почваше да пере и подрежда, мани!

На мене разнасяне на дрехи и кутии с храна хич не са ми удобни. Може в жилището на 25г мъж да няма пералня или сушилня и затова да ги носи у майка си. Не виждам смисъл да хаби вода и да пере на ръка ако майка му е наблизо.

Тя темата беше за обгрижването от, а не за живеенето с родител..

О не не, това е абсурдно, да няма пералня и да мъкнел. Като няма пералня да си купи, или да иде на обществена...все едно да реши самостоятелно проблема. За мен е важно мъжът да бъде оправен, да намира решения, да не прехвърля отговорности на майка си или друг човек. Да се справя с неща, не просто да живее сам.
Живях с двама съквартиранти н Испания, по-големи от мен. Нанася се първият и от вратата виждам как старата му майка носи куфара. На другия майката му пращаше храна. Това са някакви бебета за мен, няма как да ме привлече нещо у тях, както и да изглеждат.

Точно затова дадох този пример. За да докажа, че не всеки човек, който живее сам е самостоятелен. И не е задължително човек, който живее при родителите си, да е глезено, мамино детенце.