С него съм от 10 години, живеем заедно от 6.
Наскоро започнахме да правим опити за бебе. Аз винаги съм искала брак, но с времето се примирих,че няма да има. Защото неговото оправдание беше "утре ако се разделим, да ни е по-лесно". Сега заедно купихме апартамент и е на името на двама ни. Казах му, че така или иначе няма да ни е лесна раздялата (ако има такава), дай да се оженим. Той ми каза първо да забременея. Съгласих се.
Все още не съм бременна, но се зачудих защо ми каза това, днес го попитах от какво се страхува, защо да не се оженим, не ме ли обича достатъчно, че да иска брак с мен, при условие, че правим опити за дете? Той , вместо да ми отговори, каза да "не съм го питала за глупости", "до сега умряла ли съм, че живея без брак с него", "какво, ако се оженим след като се роди детето" -аз не искам това, искам да се оженим докато съм бременна, за да може то да се роди в брак; и двамата знаем, че след раждането няма да имаме време за това, и той май точно това цели.. накрая ми каза "дръпни си юздите и чакай, спри се". Казах му, че го чакам вече от 10 години и приключих разговора. Поплаках си малко и сега съм обратно на работа.
Лошо ли е, че искам брак? Какво толкова го плаши? Не ми отговори, първо тръгна да се шегува, после да сменя темата, накрая направо ми каза да мълча.
Как да го накарам да ме разбере, че за мен това не е само подпис върху хартия?
