Поиска да забременея, за да се сгодим

Разкарай го.

Всичко зависи от това на колко са години. Ако не са първа младост, ако иначе се разбират и само това им е несъгласието, а и с оглед на общият имот май по-добре да преглътне. Знам доста успешни двойки, където единият искаше, а другият не, пък накрая утихнаха нещата.

Ох, спомням си един познат, как на моето "Здрасти! Как си?" (срещнахме се на улицата случайно) ми съобщи навъсен като облак, че ще се жени, а бебе не се получава. Много ми е интересно как се е чувствала годеницата при тази настройка...

И ако е в него вината за бебелипсата... още ли има такива мъже наистина...

Сама си си подбила цената като в течение на 10 години си стояла с него, приемала си оправданията му и не си тропнала с крак да си заявиш твърдо позицията. Жените, които искат брак и са умни, директно казват очи в очи - аз деца без брак няма да раждам, казвай веднага изнася ли ти, а ако не, кой откъде е. Този вижда, че номерата му минават и ще ги продължи. А ако на мен мъж ми каже да си затварям устата, независимо дали за нещо важно или супер дреболии, ще види как изглежда вратата от външната страна.

П.п. Такива като този много бързо се женят, че и с усмивка, когато попаднат на правилната жена.

Тя глупаво го е чакала 10 години, а сега, защото я чувства вързана заради общия имот и я унижава.

Така-а-а... На твое място щях да заявя: „Добре, няма да се женим. Обаче като се роди детето, не искам да го признаваш, защото утре, ако се разделим, да ми е по-лесно и да не ми правиш номера с пълномощните.“ И му гледай сеира.

Сега сериозно. Съжалявам, но сама си си виновна. Трябвало е още в началото да му дадеш да разбере, че дете без брак няма да раждаш. И изобщо, щом държиш на брака, не е трябвало толкова да протакаш. Даваш разумен срок и ако няма развитие, всеки по пътя си, докато сте млади и имате повече шансове. При това положение не виждам как ще го накараш да си промени мнението. А и изобщо струва ли си...
Щом досега отношението му към теб е такова, не знам какво очакваш след още 10 или 20 години.

Авторке, как са решени финансовите ви отношения сега? Как е финансирано общото жилище, как разделяте битови сметки, пари за храна, кой плаща почивките? Как ще са решени при поява на дете? Много важни въпроси.

За съжаление е факт, че колкото ти имаш право да искаш брак, толкова и той - да не иска. И е голяма глупост, че при положение, че толкова отдавна е казал, че не иска да се жени, ти си стояла с надежди да размисли. Това са неща, които се изчистват много рано в една връзка, за да няма после малка бях, живота не познавах. Но каквото - такова.

Сега имаш 3 възможни хода:
- Сядате и се разбирате ще има ли наистина сватба, ако забременееш - и добре си опичаш акъла какво правиш, ако се отметне, веднъж щом си бременна.
- Ако каже още от сега, че сватба няма да има, ако ще с тризнаци да забременееш, хубаво мислиш какво искаш от тоя живот. Ако искаш сватба, сменяш мъжа.
- Ако мъжът е по-важен от сватбата, преглъщаш желанието си да си булка.

Ако останете заедно и сте на вариант без сватба, хубаво си проучи нещата и се разберете ПРЕДИ евентуална бременност какви са му плановете спрямо теб и потенциалното дете - ще го признава ли, как планира да участва в гледането му след раждането, през ранните години, кой ще излиза в болничен за градински сополи, кой ще ходи на родителски срещи. Може да изглежда супер далечно, но не е, и като не е изговорено, ще се озовеш в един момент със 100% отговорност за дете до 18-тата му година и всички радости и тегоби на родителството ще са на твоите плещи, а бащата ще ви подвиква да мълчите, че си чете вестника.

Аз напълно те разбирам. В това отношение съм традиционалист и не бих забременяла без брак. Детето също е доста сериозна и обвързваща крачка. Не бих я предприела щом човекът отсреща е толклва несигурен. Дори и за него да не е толкова важен бракът, ако държи на теб ще подпише. Ако ти откажеш да имаш деца, той би ли останал с теб? На чакай повече, кажи му че няма да забременяваш без брак, но не искаш повече и да губиш време. Да решава. Аз прекъснах дълга връзка, понеже си мислех че сам ще се сети. После почна да увърта и си тръгнах. Срещнах човек, който няма такива проблеми, имаме брак, три деца, така както го исках. Пожелавам и при теб да има положителен развой. Като заключение, бих се притеснила да забременея планирано от човек, който бяга от отговорност. Ако и ти не държиш на брак, тогава е друго.

Човекът търси нещо по добро. Ама до сега, като не е намерил, се е примирил, че ще бъде тази. Чак на общо жилище се е навил, сигурно не са му стигали доходите за ипотечен кредит. Иска поне да е сигурен, че може да има деца. Ами ако намери по-доброто, след като детето се роди?
При българските закони, един мъж не рискува нищо, ако сключи брак. Нито жената може да му вземе семейното имане и имение, нито бизнеса, нито да го осъди за издръжка. Така че, щом десет години се дърпа за един подпис, явно си някакъв удобен заместител.

Интересни сме жените - хем всичко от нас да зависи, хем чакаме мъжете да ни предложат брак, и така минават години, после решаваме, че това е загубено време…
Как пък да не се оставя цял живот някого или нещо да чакам. Прецени си интересите и приоритетите.

Имам по-добро предложение - поискай да продадете жилището и всеки да си поема пътя.
Този няма да се ожени за тебе, а и нещщо ми се струва, че той има проблем със създаването на деца

А, как не съм седнала да чакам някой да мисли общия живот и да ми зависи нещо, засягащо ме лично, от друг. Всеки, бил той мъж или жена, е отговорен за себе си и е нужно да е проактивен в тоя клет живот.
Бракът не е нещо, което мъжът решава за двамата - нито жената - а е съвместно начинание и като такова, трябва да се обсъди и реши заедно. Единственото, което би могло да е изненада за традиционно настроени двойки, е самото предложение да е изненада, но като цяло и периодът от време, в който да се случи, и избор на евентуален пръстен, ако се носи, е работа за двойка, а не еднолично решение на единия, което да бъде съобщено на другия в двойката.

И аз така мисля...
А това да се пробва булката дали може да има деца, че да ходи на сватбата си бременна в кой знае кой месец, дори не ми се коментира.

Не знам какви глупости и фантасмагории говорите за хора, които изобщо не познавате. Нито за нея, нито за него може да си извадите изводи от един пост и една ситуация. Па зарежи го, па разкарай го, та подбила си си цената …
Момиче, ти не си от вчера, а си от години с този човек. Преминали сте през сериозни стъпки като жилище, живеете заедно, искате да имате дете. Не става ясно дали от скоро искаш брак или пък винаги си искала, а той не. Дали сте си говорили за брак или не. Може би сега е момента да поговорите нормално и човешки за това ти как се чувстваш и той как и заедно да намерите решение. Аз също не съм привърженик на брака и ако нямах материална изгода от това никога не бих сключила, но сключих. Изтъкваш, че искаш дете родено в брак. Е, моето не е родено в брак и пак си има любящи родители и баща в акта за раждане. Сключихме брак след това. И да ти кажа честно сключването на брак не промени абсолютно нищо в отношенията ни. И всъщност не променя. Проведете този разговор и се разберете. Не е проблема в брака, проблема е в това, че имате неизказани неща и те ви напрягат и единия и другия. Мен също ме отблъсква идеята за брак, сватба и подобни аху иху. Истинските добри отношения между партньорите не се нуждаят от валидация с лист хартия. Въпреки това щом за теб е важно и има значение е редно партньорът ти да ти сподели страховете си и да направи компромис. Важното е това дете да се роди в любов и разбирателство, а дали ще е в брак няма значение. Любов и разбирателство търсете и не се оставяй да ти насадят, че той не става или, че ти постъпваш грешно.