Аз ли искам много?

Би могло, и то не лоша, ако е завършила професионална гимназия, ама 19 годишните гимназисти още не са май.

Иначе за мъжа и, ако човек бачка на автомивка на  открито 10 часа, не знам освен да легне да спи какво се очаква. Може би да събере сили да пие бира, ама друго едва ли
В почивните му дни обаче би трябвало да се грижите за детето заедно, да излезете някъде, ама то пък пари за излизане няма. Разходка поне в парка, с други семейства. Имате ли общи приятели, семейства с деца?

В такива теми почвам на трета страница да се ядосвам.. .
30 годишен тръгнал  с ученичка, аман от такива  педофили. Провалил и е всякакви шансове.

Дори и да е завършила професионална гимназия, това не означава че има професия.
За да има професия трябва да има стаж, нека сме реалисти на 19 г какъв стаж точно очаквате да има момичето?

Не знам дори дали е завършила средно.

Остана ми 12 клас, задочно обучение съм, септември съм на изпити. Но тук не става въпрос как да го напусна,а как да подходя към него,защото на моменти си мисля,че го изкарвам по-лош отколкото реално е. Не сме лишени от нищо, обръща внимание на малкия,но все казва че е изморен,старае се за нас. Със сигурност и аз не съм цвете. Не искам съвет как да го оставя,а просто как мога да го предразположа да сподели ако минава през тежък период, веднъж ми каза че не се чувства добре,но сякаш нямаше смелост да каже нищо повече...попитах го какво има и че може да ми сподели, заедно да намерим вариант да му помогнем,но той нищо не каза и се ядоса

Тук не е много добро място да търсиш брачни съвети.
И е трудно в един пост да се обясни как "да въртиш" (извинявай за грубия израз) собствения ти мъж.
Обаче, съм сигурна, че ако помислиш ще намериш отговори и в интернет и вътре в себе си, и в примерите на околните здрави семейства.
Мисля, че да се научите да комуникирате добре по между си е добро начало.
Много жени пишат тук, когато са наранени, обидени или в лош момент в живота, но забравят хилядите неща, за които могат да са благодарни и които са решими и поправими.
Имаш семейство, дом, дете и мъж до себе си.

Почти всичко има решение. Ако имаш малко вяра, воля и обич.

Поредния човек, създал семейство неподготвен за отговорности и най-вече за това да обича жена си и след като живота е станал по-наситен с такива. И аз заради подобни развои на живота, не се доверявам вече на мъж и не допускам такъв в живота си, поне на по-сериозно ниво.
Мъж, който се държи така, трябва да осъзнае, че ако продължава в същия дух, най-много да я изгуби. Може да не е днес и утре, а след месеци, година или повече, но не се ли намери хармонията в двойката отново, това не е на добре.
Опитайте се да отделяте време само един за друг, да споделяте някакво общо занимание, интереси, изяснете пред човека до себе си как се чувствате и ако това е човекът за вас, връзката ви ще се възстанови. Късмет.

Хубаво е, че си родила дете толкова млада, обаче сама ти имаш нужда от подкрепата на майка си/родителите, защото не успяваш да се наложиш като майка. Дали заради разликата във възрастта, дали е друго, подчинената позиция си я затвърдила. Ролята на жертва не ти помага.
Трябва да намериш начин да се справиш!
Нормално е бащата да държи на естественото хранене, не е нормално ти да му отвръщаш с болднатото. Все едно си само за разплод, нямаш мнение, нямаш позиция.

++++1👍🏼

Ми как мислиш, че се чувства?
Първо, физическата умора от толкова часове работа при всякакви условия сама по себе си е достатъчна да му изпие жизнените сили.
И второ, сега е осъзнал, че с тази професия не може да издържа семейство, че е сгафил и се проваля като мъж и баща. Това съвсем може да смачка и съсипе един мъж.  Пък ти се чуди какво му е.
Забъркали сте каша, без да мислите (ако можете изобщо) и сега няма лесен начин. Караш го да си намери по-добра работа, ама той какво умее, какво образование има за такава?

Защо се очаква да страда по време на секс?

Офф, толкова ли не е ясно, че става дума за старание?

Тук вдигам 2 ръце в подкрепа. Това е с голям процент възможен вариант, като добавим и наложеното от семейство/общество мнение, че мъжът не трябва да се оплаква и трябва да умее сам да се справи. Мисля, че както сама написа:
"веднъж ми каза че не се чувства добре,но сякаш нямаше смелост да каже нищо повече...попитах го какво има и че може да ми сподели, заедно да намерим вариант да му помогнем,но той нищо не каза и се ядоса"

"Не мисля,че в я депресия" - няма как да знаеш, много често се крие и я изкарва вътрешно на базата на написаното по-горе.

"той не иска и да си помогне и постоянно се прави на жертва" - тук не е много ясно защо да се прави на жертва?

"Коментирали сме го много пъти и то спокойно,без драма...
Когато се караме,той крещи,аз мълча" - кое от двете е вярно?

Лично според мен реалността, очаквания, хормони, възпитание, образование+бебе са се събрали при вас и са си направили една хубава манджа с грозде. Лоша работа и за съжаление няма директен и единствен път за излизане.
Не ви познаваме като хора, може един съвет да предизвика всъщност негативна реакция. Ще дам пример:

Ти сега се стягаш започваш да учиш, първо гимназия, после висше, счупваш се да свършиш всичко, претоварваш се, учене, дом, дете, но успяваш да се справиш. Намираш си хубава работа и започваш да изкарваш хубави пари. Той започва да се депресира още повече, защото ти си "повече" от него, това може да избие в насилие и тормоз.
Аз не казвам, че Ще, казвам Може. Както казах, няма как да знаем, кое как ще подейства. Дали ще му дойде акъла, дали не.
Да не забравяме и подсъзнателното сравнение с другите - съучениците му са си намерили хубава работа, имат си жилища, на автомивката идват хора със скъпи коли. Отделно с бебето не може да ходите по всяко време, където и когато си искате, плаче, да се надяваме, че няма да боледува, но колики, зъби и т.н. целият репертоар както се казва идва.

Да уточня преди някой да е "скочил", не обвинявам или оправдавам никой. Авторката най-малко ще има помощ от това. За съжаление най-подходящият съвет е малко "подличък". Дишай, отпусне се, мисли позитивно за себе си и детето, концентрирай се, определи си приоритетите и целите. Бъди жена - ако трябва говори му меки думи - всичко ще се нареди, ще се справим, разбирам те, както се казва малко го "подмажи" с думи, за да може ситуацията да се успокои на първо време. След това ако продължава в същия дух, наистина трябва да мислиш за друг самостоятелен път. Но това разбира се няма как да решиш за 2 седмици или 1 месец.

Така си го научила.Сега ще си търпиш.

Те са в началото. Може пък да се сработят.

За съжаление повечето селски темерути са възпитани точно така. Детето се гледа от майката, плаче на ръцете й, а на него като му писне, си излиза с приятели, щото е мъж. Важното е като се прибере гладен, да има поне една мусака да изяде, ако не и супа топчета. Ракия да се лее и купонът да върви!
Иначе навън се оплаква, че има бебе, брат, и не може да се наспи. Разправя наляво и надясно, че с бебето не му е лесно. Животът му се е променил. И тъпанарите около него вярват, че брат е станал баща и се грижи за мако бебе.
Бабата е ясна. Тя така е била третирана и така предава нататък - майка ти да търпи алкохолика, да не се развежда, че какво ще кажат хората, ти да търпиш търтея, който, ако си попива, нищо! - всички така правят! Това е визията за истинските мъже на баба ти.
Ще спреш да й се оплакваш.
Но ти къде бля, когато прави това бебе? Не си ли даде сметка, че от тоя вейхайвей до тебе баща няма да стане или ти беше готино да си имаш гадже?