Момичета , коя беше поръчвала от някакъв странен сайт на Майорал?
Сега ми излезна реклама.Пристигна ли поръчката , какво стана?
Сега ми излезна реклама.Пристигна ли поръчката , какво стана?
- Публикувана: 5 май 2025, 09:32 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2025, 08:54 ч.
Августовски бебета 2024г - Тема 5
Момичета , коя беше поръчвала от някакъв странен сайт на Майорал?
Сега ми излезна реклама.Пристигна ли поръчката , какво стана?
Сега ми излезна реклама.Пристигна ли поръчката , какво стана?
Аз писах, все още не е дошла пратката ми, ще пиша какво стана. Получих последно информация, че пратката ми е в града в който живея, но никой не се свърза за сега с мен. Съветвам да не избързваш с поръчка, защото наистина цените са примамливи за марката, да не е някаква измама.
Мами, направо съм изтощена… Преди две седмици бяхме на антибиотик, а преди 6–7 дни сестра ми беше с хрема и много кихаше. Бяхме при нея с малкия и той я целуваше, и ето от миналия започна да се чувства зле. Днес имаше температура 38° цял ден и му откриха мехури в гърлото. Сега отново му изписаха антибиотик. След две седмици пак… Нормално ли е това? Може ли заразата да е дошла от сестра ми?
Изпуснала съм, че пишете, та влязох да проверя какво става, грешката била моя.
Айде и аз да се оплача: за мен прибирането в България с децата официално вече ще го свързвам с непременно боледуване. Оставям в скрития текст мрънкане, който иска, лесно да си го спести.
Пилала, ако още четеш, морето при нас беше на интервали. Сутрин ставахме и ходехме от рано (към 8ч вече бяхме на плажа), закуска на плажа каквото си вземем, след това малко във водата, излизаме малко да изсъхнем, Лео след водата почти всички дни си заспиваше. На него морето не му хареса особено, мисля че заради вълните, като тръгнем да влизаме се вкопчваше в мен и не пуска. Страшно се стискаше, ако се опитам малко да го разместя. В пояс пробвахме, ама и това беше пълен провал. За сметка на това в басейн много обича, и там и сега тук, много се забавлява. На пясъка си игра обаче с желание. Към 10-10 и нещо гледахме да си тръгнем, разходка из морската градина или първо за малко до квартирата и после разходка. Всеки ден се прибирахме по някое време следобед за почивка в квартирата. Макси от много време не спи на обяд, но там спеше, ние възрастните също имахме нужда. Следобед към 5.30-6 още един плаж и така. За една седмица разбутах режимите на децата, но аз си знам, че моите лесно се връщат в режим, за тях по-тежкото е да издържат с този. Лео там прави някои дни и по три дрямки, за да се получават нещата. Като се прибрахме при нашите, за 2 дни си влязоха в ритъм и двамата. И с Макси предни години съм се убедила и по себе си усещам, че сме отвикнали от този климат (а Макси никога не е свиквал съвсем) и нас дори само климатът тук ни изтощава много, така че държах да си осигурим достатъчно почивка, пък колкото ще да ми коментират сега в болницата това бебе нямало ли да ходи на море, колко е бяло.
Вълнувам се вече да се прибираме обратно в Германия и да започваме адаптация в яслата (нищо че имаме още време до прибирането). Покрай пътуването, престой тук там и сега в болницата, се убеждавам, че той това е взел от баща си и има нужда да е сред хора и си търси постоянно контакт с нови и нови хора.
Айде и аз да се оплача: за мен прибирането в България с децата официално вече ще го свързвам с непременно боледуване. Оставям в скрития текст мрънкане, който иска, лесно да си го спести.
Скрит текст:
След рд в събота уж всичко беше ок, в понеделник вечерта обаче Лео ми се видя доста топъл, мерих температура 38.6 и му дадох свещичка. От там като се почна... Цяла нощ мъки. След свещичка спадаше до някъде, но не напълно и послеотново започваме да се покачва. Охлаждах външно всевъзможно, само и само да успея да изтегля следващата свещичка още малко, че поне да са си в границите на прием, иначе през 2ч трябваше да давам, стигнахме до 40 градуса по едно време. Сутринта отидохме в спешното (там ме насочиха като съм от чужбина и друг град тук), взеха изследвания, пратиха го на педиатър да го види, после пък от там на инфекционист (защото се изходи точно по време на прегледа и беше леко кашаво), инфекционистката каза, че това категорично не е диария (да не ви описвам колко категорично, но е 100% права) и че не е за при тях, ами го оставя на детско отделение. Казаха, че искат да го приемат в детско, послушах докторите (някои казаха, че с температура като неговата задължително трябва да е в болница, особено с история на гърчове). Та влязохме във вторник към обяд в болницата и се сблъсках челно с реалността тук. Първо, Плевен е на режим на водата, във вторник включително имаше авария и вода нямаше почти през цялото време. Болницата не е изключение, което не мога да кажа другаде как е, но ми се струва безумно окръжна болница да бъде оставена без вода, какво правят по операционните, при родилките и т.н. не искам да си представям. Пак имаше през деня температура, но не чак като през нощта. И после вечерта пак вдигна много. Дадоха ми нурофен да му дам, изпи го и 5мин по-късно направи пак гърч. Намерих сестрата, тя дойде, видя го, каза да не го пипам и изчезна. Върна се след малко, викнала доктори, и само гледа, той започна да излиза от гърча. Докторите дойдоха, казаха да се даде диазепам, сложиха го и на кислород и мериха пак температура. Напук на нурофена температурата продължи да се покачва. Следобед му беше даван парацетамол, сега нурофен и след още малко му дадоха и хексалгин и урбазон (НЕ давайте на своя глава, хексалгинът бил опасен за толкова малки деца, до не запомних колко години не трябва да се дава, урбазон му сложиха, за да не направи алергична реакция към хексалгина). През цялото време след гърча продължаваме да охлаждаме и външно, с триста зора след всички лекарства спадна температурата и детето си поспа цяла нощ без да вдига повече, а аз хиляда пъти мерих от страх. Предупредиха ме, че са му дали всичко вече възможно и в следващите няколко часа не могат нищо повече да му дадат. На другия ден (сряда) цял ден Лео не вдигна температура, вечерта също. Невроложка го прегледа, даде съвсем други насоки какво да го правим в сравнение с инструкциите ми от Германия. Кой е прав не мога да кажа, за мен подходът на немците е по-добър, въпреки че е по-гадно за мен, майка ми пък например изобщо не го одобрява техния и смята, че тук е много по-добре този подход. Нещо, което ми прави обаче много лошо впечатление е, че тук държат да меря температура под мишницата му. Аз съм свикнала от там да се приемат само ректални измервания или в ухо, ако са направени от болницата, тук нито едното не ми го приемат и държат да меря под мишница. Не го разбирам, не ми е логично и правилно, ама уви, това е положението. Мерих си за тях така и за мое спокойствие и сигурност и с другия термометър в ухото. В четвъртък сутринта пак вдигна малко, вече по новите инструкции на невроложката трябваше при доста ниска температура да му даваме антипиретик и дори евентуално диазепам при малко по-висока от другата, да избегнем гърч. Та давахме и сутринта, после и следобед, вечерта уж беше добре, даже като си лягах го мерих и нямаше изобщо, няма и часа по-късно ме събуди той с мрънкане и пак гореше. Дадоха му нурофен, малко след това и диазепам пак, седях пак 2.5ч да го чакам да свали напълно от страх. В петък нямаше температура, вчера също, днес за момента също няма. Надявам се утре да ни изпишат. А ето и най-странните неща по мое мнение:
* Детето се приема заради висока температура и веднага му се включва антибиотик. На този етап не знаех какво са показали изследванията му, само че на тяхна база го включиха. Три дни по-късно от мое питане разбирам, че детето е с вирусна инфекция, бактерии не са открити.
* Заради онова изхождане на първия преглед, което някой си е описал като диария, той е с някаква такава диагноза и продължават всеки ден да ме разпитват за изхожданията, въпреки че на всичките им обясних вече, че той диария в никой момент не е имал. И заради "подобрението" в изхожданията директно смятаме, че се подобрява. Заради което новата температура без диария се смята за нова инфекция, въпреки че кръвните показват, че всичко се оправя.
* Детето се приема заради висока температура и веднага му се включва антибиотик. На този етап не знаех какво са показали изследванията му, само че на тяхна база го включиха. Три дни по-късно от мое питане разбирам, че детето е с вирусна инфекция, бактерии не са открити.
* Заради онова изхождане на първия преглед, което някой си е описал като диария, той е с някаква такава диагноза и продължават всеки ден да ме разпитват за изхожданията, въпреки че на всичките им обясних вече, че той диария в никой момент не е имал. И заради "подобрението" в изхожданията директно смятаме, че се подобрява. Заради което новата температура без диария се смята за нова инфекция, въпреки че кръвните показват, че всичко се оправя.
Пилала, ако още четеш, морето при нас беше на интервали. Сутрин ставахме и ходехме от рано (към 8ч вече бяхме на плажа), закуска на плажа каквото си вземем, след това малко във водата, излизаме малко да изсъхнем, Лео след водата почти всички дни си заспиваше. На него морето не му хареса особено, мисля че заради вълните, като тръгнем да влизаме се вкопчваше в мен и не пуска. Страшно се стискаше, ако се опитам малко да го разместя. В пояс пробвахме, ама и това беше пълен провал. За сметка на това в басейн много обича, и там и сега тук, много се забавлява. На пясъка си игра обаче с желание. Към 10-10 и нещо гледахме да си тръгнем, разходка из морската градина или първо за малко до квартирата и после разходка. Всеки ден се прибирахме по някое време следобед за почивка в квартирата. Макси от много време не спи на обяд, но там спеше, ние възрастните също имахме нужда. Следобед към 5.30-6 още един плаж и така. За една седмица разбутах режимите на децата, но аз си знам, че моите лесно се връщат в режим, за тях по-тежкото е да издържат с този. Лео там прави някои дни и по три дрямки, за да се получават нещата. Като се прибрахме при нашите, за 2 дни си влязоха в ритъм и двамата. И с Макси предни години съм се убедила и по себе си усещам, че сме отвикнали от този климат (а Макси никога не е свиквал съвсем) и нас дори само климатът тук ни изтощава много, така че държах да си осигурим достатъчно почивка, пък колкото ще да ми коментират сега в болницата това бебе нямало ли да ходи на море, колко е бяло.
Вълнувам се вече да се прибираме обратно в Германия и да започваме адаптация в яслата (нищо че имаме още време до прибирането). Покрай пътуването, престой тук там и сега в болницата, се убеждавам, че той това е взел от баща си и има нужда да е сред хора и си търси постоянно контакт с нови и нови хора.
Ох, Вики, съжалявам за преживяното! Явно наистина ви действа зле тази рязка промяна в климата. За съжаление в цяла България има водна криза и с тези отвратителни лета ще става само по-зле.
Натали, съгласна съм със Симбо. Най-вероятно имунната му система още е била слаба от предишното боледуване (нали знаеш, че антибиотиците пречат на имунната система?) и се е заразил от сестра ти.
Аз пък както никога няма да мрънкам този път, напротив, минавах да се похваля, че се върнахме от първата си почивка тримата заедно и сме много доволни! Избрахме хотел, подходящ за малки деца, бяхме в малък апартамент, така че да ни е широко и да може бебето да си спи отделно. Определено ни се отрази много добре на всички, хем се откъснахме от мръсната, жежка София за малко, хем се понаспахме (какъв кеф е да спиш на хладно, просто не е истина!), бебето се будеше само по веднъж на нощ да суче, с храната се оправихме идеално, яде изцяло от нашата храна. За последното ми е притеснено, заради солта, но пък установихме, че хапва с кеф печени чушки с копър и чесън
Дори успяхме да се разходим в планината и мм го носи геройски на дълга разходка до първия му връх. Не знам кой е по-голям герой - мм, че го носи горе долу 6 часа, 10 км, 800 м денивелация, грубо 15 кг с раницата, или Момчил, че успя да издържи почти без да спи, да яде само от нашите сандвичи и даже не мрънка толкова много, явно ще е планинар 
Иначе не му харвсва в басейн, само се опитваше да излезне от него.
При нас на дневен ред вече е катеренето по стълби и мебели. Особено последното изобщо не ми харесва. Нямам търпение да стане по-голям и да го запишем някъде на катерене, че да я изразходва тази енергия.
Натали, съгласна съм със Симбо. Най-вероятно имунната му система още е била слаба от предишното боледуване (нали знаеш, че антибиотиците пречат на имунната система?) и се е заразил от сестра ти.
Аз пък както никога няма да мрънкам този път, напротив, минавах да се похваля, че се върнахме от първата си почивка тримата заедно и сме много доволни! Избрахме хотел, подходящ за малки деца, бяхме в малък апартамент, така че да ни е широко и да може бебето да си спи отделно. Определено ни се отрази много добре на всички, хем се откъснахме от мръсната, жежка София за малко, хем се понаспахме (какъв кеф е да спиш на хладно, просто не е истина!), бебето се будеше само по веднъж на нощ да суче, с храната се оправихме идеално, яде изцяло от нашата храна. За последното ми е притеснено, заради солта, но пък установихме, че хапва с кеф печени чушки с копър и чесън
Дори успяхме да се разходим в планината и мм го носи геройски на дълга разходка до първия му връх. Не знам кой е по-голям герой - мм, че го носи горе долу 6 часа, 10 км, 800 м денивелация, грубо 15 кг с раницата, или Момчил, че успя да издържи почти без да спи, да яде само от нашите сандвичи и даже не мрънка толкова много, явно ще е планинар Иначе не му харвсва в басейн, само се опитваше да излезне от него.При нас на дневен ред вече е катеренето по стълби и мебели. Особено последното изобщо не ми харесва. Нямам търпение да стане по-голям и да го запишем някъде на катерене, че да я изразходва тази енергия.
Сара проходи официално точно седмица преди да стане на годинка. И се започна катеренето навсякъде, вече и по големите пързалки се качва по стълбичките и се пуска да се пързаля. Баткото и каката не са се катерили по нищо, но тя е като козичка. Откакто проходи много взе да ме търси да се гушкаме, все иска да се носим, посяга да ме целува даже. Онзи ден ме храни с нейните солетки. Най-много ме е страх обаче, че се измъква от коланите на количката и се изправя цялата, като днес успя да падне заедно с количката, защото я наклони назад. Нищо не ѝ стана, дори не се удари, само приплака уплашено. После пак продължи да се изправя. Очертава се да тичам много след нея, защото е смела и щъка, където иска.
Мина рожденият ден, доволна съм от всичко. Ивайло бая време изкара в мен, чак накрая се усети, че има място за щъкане и че няма да се изпаря.
До момента сладко не бях предлагала, но почти си изяде парче торта, така лакомо отваряше уста. Тези дни като цяло май почна да приема повече нормална храна.
Георги днес ми е хремав, във вторник така и така ще ходим до джипито ще прегледа и него, ще отложа и ваксината малко поради тази причина.
Браво на Момчил, ще стане той турист ❤️
Вики, всичко да е наред с детето и утре да ви изпишат.
Гери, браво за почивката. На около годинка почват да си показват характера и нищо чудно Момчил да е планинар като порасне, да.
Деси, много ми хареса и вашата торта също, весело и момчешко. Да е много здрав адаша, много радост да ви носи!
Вики, смяната на климата със сигурност влияе на децата, а за съжаление в болницата си се сблъскала с българската действителност. Безумно е окръжна болница да е без вода 2 поредни дни, да. Относно подхода на българските и германските лекари - аз мисля, че е най-добре да послушаш майчините си инстинкти. Ти си познаваш децата най-добре и дори да избереш нещо смесено между двата подхода, пак няма да сбъркаш.
Ние ще правим рожден ден чак в края на месеца, за да сме всички заедно.
Деси, много ми хареса и вашата торта също, весело и момчешко. Да е много здрав адаша, много радост да ви носи!
Вики, смяната на климата със сигурност влияе на децата, а за съжаление в болницата си се сблъскала с българската действителност. Безумно е окръжна болница да е без вода 2 поредни дни, да. Относно подхода на българските и германските лекари - аз мисля, че е най-добре да послушаш майчините си инстинкти. Ти си познаваш децата най-добре и дори да избереш нещо смесено между двата подхода, пак няма да сбъркаш.
Ние ще правим рожден ден чак в края на месеца, за да сме всички заедно.
Единствената детска клиника за Южна България е тази към УМБАЛ св. Георги Пловдив, всички тежки случаи там ги пренасочват. Споделял съм, че поживяхме там...уж редовно имаше вода от ТЕЦ - на практика през по-голяма част от денонощието нямаше топла вода. Къпехме се по-малките часове на нощта. Вратата към терасата имаше проблеми януари месец дори в Пловдив е студено, затискахме я с туба с минерална вода. По онава време там нямаше инхалатори свързваха маркуча към тръбите с кислород /които по ковид били подменили/ поставяха маска и аз държах дете, "устройство" и т.н., един път ми донесоха медикамент, който беше опиат и не беше за моето дете, добре, че ни оставяха хаповете и ние ги давахме, за да ми направи впечатление, че е друг цвят, а няма назначено ново лечение. За да назначат ЯМР, на дете, което 3 месеца не се повлиява на лечение и т.н. половин час умуваха каква диагноза и по коя пътека да го назначат. Много мога да пиша, но действителността няма да се промени. Срещнахме и човещина, разбирах и лекари, и система. Научих и доста неща от самия персонал, след толкова време и те се отпускаха пред нас. И на целия този фон специалисти с достатъчно доходи работят там, въпреки всичко. По-страшно ми е, че масово студентите, които идваха там не бяха българи и след обучението от 5-6-7 години те ще се завърнат по родините си...
И бизибордът ни е готов, интересът не е толкова голям колкото си представях 🤣
И бизибордът ни е готов, интересът не е толкова голям колкото си представях 🤣
Деси, много е готин бизибордът!
На мен един от най-големите ми страхове е да влезна в болница с детето. Страх ме е от болнични инфекции, от лошо отношение, ужасявам се от условията, особено в държавните/общински болници. Такива неща ми разказа приятелка, която бяха с бебето заради RSV, че се моля да не се налага, а пък ако се наложи, частна да е възможна...Били са наблъскани 3 майки с 3 бебета в малка стая, само с 1 кошара!
На мен един от най-големите ми страхове е да влезна в болница с детето. Страх ме е от болнични инфекции, от лошо отношение, ужасявам се от условията, особено в държавните/общински болници. Такива неща ми разказа приятелка, която бяха с бебето заради RSV, че се моля да не се налага, а пък ако се наложи, частна да е възможна...Били са наблъскани 3 майки с 3 бебета в малка стая, само с 1 кошара!
От частната ни пратиха, след 3 ден към държавната - при тях нямало какво повече да направят за нас. В частните не искат трудни и дълги престои, по-трудно оправдават средства.
Да не говоря, че вече и сама няма да се насоча към конкретната частна след престоя ни за пневмония - и там бяхме 4 майки с 4 деца в стая /нямаше драма за мен, поне децата се занимават, в държавната дълго време бяхме сами в стая, заради имунната система на детето/, но да плащам и лежащо дете с пневмония да е на тази влага просто ми е недопустимо
Да не говоря, че вече и сама няма да се насоча към конкретната частна след престоя ни за пневмония - и там бяхме 4 майки с 4 деца в стая /нямаше драма за мен, поне децата се занимават, в държавната дълго време бяхме сами в стая, заради имунната система на детето/, но да плащам и лежащо дете с пневмония да е на тази влага просто ми е недопустимо
Препоръчани теми