Напълно подкрепям. Това е най-доброто за тези малки гъби, които отглеждаме. 😀
Аз ѝ говоря непрекъснато, обяснявам всичко още от началото. От най-малките неща... Какво правя, защо, как. А бре, не спирам. Но не мога да кажа, че го правя насила. Дори когато не се чувствам добре пак си ѝ говоря. Показвам ѝ всичко бавно, когато е възможно. И когато най-малко очакваш почва да дава резултат. Сега си слага сама шапката, иска да си обува чорапите, клинчето, и когато не успее си ги слага на главата 😁😁 Подава си ръцете при обличане и вади сама при събличане, оставям ѝ сама да си свали единия ръкав и през главата и т.н. какво ли не. И не млъква по цял ден. Ниво С2 японски😁 Но с играчките нямам толкова голям успех. За много кратко се заиграва, може би и аз не отделям достатъчно време. Повече обича да разглежда книжки. Понякога когато върша разни неща и съм я оставила сама да се оправя и да ходи по мен се чувствам много виновна, ама то реално не може пък и нон стоп да седим на килима например и да играем с нещо. На нея не ѝ е скучно де, ама на мен ми е тъпо. Сякаш губя времето, в което мога да ѝ покажа нещо. Аз готвя, а тя ходи по мен и ми прегръща крака и ме целува, направо се размазвам. 😀 Гледаме по-голямата част от деня да сме на двора където има различни интересни играчки, но тя предпочита да събира камъчета, паднали плодове, да гони кучетата и котката, или да виси на чешмата😀
Аз ѝ говоря непрекъснато, обяснявам всичко още от началото. От най-малките неща... Какво правя, защо, как. А бре, не спирам. Но не мога да кажа, че го правя насила. Дори когато не се чувствам добре пак си ѝ говоря. Показвам ѝ всичко бавно, когато е възможно. И когато най-малко очакваш почва да дава резултат. Сега си слага сама шапката, иска да си обува чорапите, клинчето, и когато не успее си ги слага на главата 😁😁 Подава си ръцете при обличане и вади сама при събличане, оставям ѝ сама да си свали единия ръкав и през главата и т.н. какво ли не. И не млъква по цял ден. Ниво С2 японски😁 Но с играчките нямам толкова голям успех. За много кратко се заиграва, може би и аз не отделям достатъчно време. Повече обича да разглежда книжки. Понякога когато върша разни неща и съм я оставила сама да се оправя и да ходи по мен се чувствам много виновна, ама то реално не може пък и нон стоп да седим на килима например и да играем с нещо. На нея не ѝ е скучно де, ама на мен ми е тъпо. Сякаш губя времето, в което мога да ѝ покажа нещо. Аз готвя, а тя ходи по мен и ми прегръща крака и ме целува, направо се размазвам. 😀 Гледаме по-голямата част от деня да сме на двора където има различни интересни играчки, но тя предпочита да събира камъчета, паднали плодове, да гони кучетата и котката, или да виси на чешмата😀
Сиска, на тази възраст просто трябва ние да ги занимаваме и да им показваме кое как. Няма как да почне да играе в детската кухня и то по-късничко, ако не те е гледала много как готвиш ти или да почне да храни кукла бебе, ако не вижда бебета в живия живот или не я занимаваш и показваш. Също, няма как да се пързаля и да се люлее сама. Трябва да я пазиш най-малкото и да й приказваш, пееш, че да й стане интересно.
Примерно, на моето дете му подариха камионче самосвалче съвсем обикновено - ние, аз и мм, го товарим, лазим с него, разтоварваме го. Той ни гледа. Днес, за да му е по-интересен сортерът, товаря фигурка на камиончето, разтоварвам, слагам я, където трябва да я пусне, тоест върху правилния отвор, той я донамества и я пуска, и се радваме. Казвам му браво и дай 5. Всичко се озвучава от мен буууу (карам камиона), бииип (разтоварвам го), бум! (фигурката влиза), бравооо! Дай 5!
Ако детето учи ново умение, ние може да започнем действието, ако началото е по-трудно, и то да довърши по-лесната част - примерно, да му сложа фигурката върху правилния отвор, той само да я пусне, или обратното - той да направи началото, аз да довърша - примерно, да сложа най-малкото и съответно най-трудното рингче или да му помогна за него.
Учим го да храни животните с лъжица, той си няма кукли все още. В началото искаше да захапе лъжицата наистина, но вече схвана, че само се правим, че ядем и ни имитира. Но аз наистина си играя с него, забавно ми е. И е важно да ми е забавно, тоест да си го направя забавно за мене си, защото иначе ми посва всеки ден с тези играчки и искам и аз да купувам други и други, което доникъде няма да ни изкара.
Но ще купувам, де. Сортерите са му интересни, но доста трудни все още, има едни монтесори кубчета: само с жетони, само с топки, само с пръчици и ще му взимам такова. Бях намерила перфектното комбинирано, но дойде някакво друго, фалшиво и го върнахме.
На мен ще ми е интересно да споделите на какво ги учите. Примерно, ше им вземата ли панда вилици да се хранят сами с прибори. Моето дете явно смята, че ние сме част от близкоизточна общност и част от културата ни е да се храним с ръце и не дава да му давам зеленчуци с лъжица - само с пръсти - да яде сам или ако вече са намачкани с яйце или месо, аз му давам с пръсти. Представете си как се мажем.
Примерно, на моето дете му подариха камионче самосвалче съвсем обикновено - ние, аз и мм, го товарим, лазим с него, разтоварваме го. Той ни гледа. Днес, за да му е по-интересен сортерът, товаря фигурка на камиончето, разтоварвам, слагам я, където трябва да я пусне, тоест върху правилния отвор, той я донамества и я пуска, и се радваме. Казвам му браво и дай 5. Всичко се озвучава от мен буууу (карам камиона), бииип (разтоварвам го), бум! (фигурката влиза), бравооо! Дай 5!
Ако детето учи ново умение, ние може да започнем действието, ако началото е по-трудно, и то да довърши по-лесната част - примерно, да му сложа фигурката върху правилния отвор, той само да я пусне, или обратното - той да направи началото, аз да довърша - примерно, да сложа най-малкото и съответно най-трудното рингче или да му помогна за него.
Учим го да храни животните с лъжица, той си няма кукли все още. В началото искаше да захапе лъжицата наистина, но вече схвана, че само се правим, че ядем и ни имитира. Но аз наистина си играя с него, забавно ми е. И е важно да ми е забавно, тоест да си го направя забавно за мене си, защото иначе ми посва всеки ден с тези играчки и искам и аз да купувам други и други, което доникъде няма да ни изкара.
Но ще купувам, де. Сортерите са му интересни, но доста трудни все още, има едни монтесори кубчета: само с жетони, само с топки, само с пръчици и ще му взимам такова. Бях намерила перфектното комбинирано, но дойде някакво друго, фалшиво и го върнахме.
На мен ще ми е интересно да споделите на какво ги учите. Примерно, ше им вземата ли панда вилици да се хранят сами с прибори. Моето дете явно смята, че ние сме част от близкоизточна общност и част от културата ни е да се храним с ръце и не дава да му давам зеленчуци с лъжица - само с пръсти - да яде сам или ако вече са намачкани с яйце или месо, аз му давам с пръсти. Представете си как се мажем.
