ОКТОМВРИЙСКИ бебчета 2024 тема 5

Оцелява се с помощ и повече почивка, по-малко отговорности, няма ли кой да ти удари едно рамо?

Благодаря ти, че питаш - добре е, зараства пръстчето, той си махна превръзката още 2 часа след като му я сложиха. Не изглежда чак толкова драматично, колкото очаквах, след касапницата вчера. (За който не знае, писах в другата тема за нашето приключение и ходене до Пирогов).

Има ли други бебенца, които нямат апетит напоследък? Пак не знам, зъби ли са, жегата ли е, от желание за игра ли - обаче нашия не иска да пие повече от 90-100 мл мляко през деня. Това вече от 2 седмици. И за твърда храна няма огромно желание - малко на брой неща яде, пробира, не си изяжда порциите. През нощта като се буди за едното хранене може да си изяде 180 мл., но през деня не стоят така нещата... вече не знам дали да се притеснявам.

Ljoli, бързо оздравяване!

И аз плача за болните дечица и дарявам по малко, колкото мога.

Mommy, сигурно заради зъби няма апетит.

В коя тема си писала? Какво му е на бебко?

Ами Mommy, ММ върши цялата къщна работа, ако питаш него, аз върша нещо във всяка свободна минута, но все остава недовършено,  защото свободните минути са малко.
Какъв парадокс, а!? Аз за такъв не бях чувала. Как така има помощ, мен хич ме няма. Казвам на най-добрия ми приятел, че хич не се справям, не му се вярва. Виждам и нещо друго, мъжа дава помощ каквато той смята за нужна, не е тази от която аз имам нужда. Истината е, че имам нужда от помощ, малка, голяма, каквато има. Може би той го знае това и се възползва, може би не, но това е действителността.
Днес не смея да изляза с мъничката, не знам ще мога ли, на него му е ден за среща с голямата му дъщеря, ще играят видео игри, вече излезе, няма да е тук цял ден.
Майка много ми помага просто да е тук, но замина да си върши работа и ще ходи на почивка и много/много група погледнато звучи “единия отиде на море, другият да играе видео игри, оправяй се”.

Майка и тя беше тук, до вчера, тя ми психологическа упора и ми помага финансово много, всъщност Ни помга. Мъжа, той нещо излезе по дребните сметки, в моето съзнание ние вече вървим по отделни пътища с него, пък на практика не знам какво ще е.

Mommy, прочетох те в Ноемврийската, ноктите ли му ряза? Бре, голямо изпитане, и Пирогов, и кървища! Добре, че мсички сте добре.

Аз за себе си почти не се притеснявям. Но се тревожа все за близките ми, дали са здрави, най-вече за децата. Ужасявам се от неизличимите болести, от опасностите, които дебнат навсякъде - катастрофи, лоши хора например насилници над деца и т.н.
На мен в трудните моменти ми помага това да съм сама. Да усетя тишината, дори за малко. Например да оставя децата на ММ или майка (рядко ми се случва) за малко и да отида сама да пазарувам дори, това ми е един вид развлечение. Или 1-2 пъти ММ излезе с децата за малко, аз пих 1 кафе вкъщи, поизчистих и даже четох 10-15 минути книжка.
Любимито ми време е като всички заспят и аз малко чета или гледам нещо.

И аз съм споделяла, че от няколко години (от изолацията покрай ковид) тревожността ми се засили, но след второто дете положението изобщо не е розово. Като си спомня преди 8 години колко лежерно майчинство имах, без излишни притеснения и тревоги. Също преживявам всяка история на всяко болно детенце… Дарявам за каузите, вярвам в оздравяване на дечицата и със свито сърце се моля никога да не разбирам тази болка. Съсипващо е това. Сякаш покрай топлото време и разходките навън се разсейвам повече. Особено покрай планове за почивки, море. Самотата изобщо не ми влияе добре, на мен ми трябва да съм сред хора, сред приятели, да чувствам, че животът си върви, че всеки се бори със собствените си демони в главата, но споделяйки с някой- сякаш олеква.

За тренировки, в буквалния смисъл, изобщо не мога да говоря, но започнах да правя някакви дребни неща - докато го храня в столчето правя клекове 😁 той се забавлява, аз си правя някакво движение и поне минимално стягане и междувременно яде. Също и под формата на игра с него - държа го пред корема ми с гръб към мен и клякам, той се радва, а за мен това си е сериозна тренировка с 9кг тежест.
Когато си играе на килимчето или на спалнята - правя коремни преси или вдигане на краката.
За ръце не правя абсолютно нищо, освен да подмятам малкия и какви рамене и бицепси съм направила ... мъжете да ми завидят 😆
За една седмица съм свалила близо 2кг, знам че не е кой знае какво, но ме мотивира, поне има някакъв напредък и вече не виждам на кантара тия проклети килограми, с които си излязох от болницата след раждането.

Mommy, аз не съм разбрала какво е станало, наред ли е всичко?

И моето бебче нещо го закъсва още повече с това хранене. Мислех си, че не яде достатъчно, сега е още по-зле. Нека всички, при които имаше рефлукс да споделят - оправи ли се, повръща ли често при задавяне (гаг рефлекс) при ядене? Случва ли ви се в началото на храненето да се задави и да повърне несмелена храна от предното ядене (преди 4 часа?!) при нас се получава всеки път при опит за по-гранулирана текстура… минаха 3 месеца от началото на захранването и сме още на гладко пасирано, защото иначе се дави и повръща…бяхме на педиатър ама май ще ходя на гастро, защото не помагат особено съветите, дето ми дадоха… препоръка за гастро в София?

Шишарче, накратко отрязах му част от кожичката на палеца с “бебешка” нокторезачка и се панирах много, защото цял час не спря да тече кръв на фонтан. Сега вече е добре, стана раничка и си зараства.

Те не са много гастроентеролозите в София, които преглеждат деца и всички имат часове за след месец-два. Ако никой няма препоръка, направо си запази през супердок. Не ми се струва нормално чак така, но аз не разбирам. Моето бебе не яде много, но вече не повръща. Само понякога като се понапъне или лежи по корем.

Скорошно оздравяване на болните бебчета.Моми,и аз много се мъча с ноктите,цялата се потя,сърцебиене получавам,но още не съм го порязала.
Имаме напредък с храната.Иска си всичко вече.В 11 яде 190гр пюре,а към 15ч около 100гр каквото съм му направила:мляко с банан и бисквити,попара с препечени филийки и чай,мачкани картофи със сирене...Още не иска да стои седнал стабилно обаче.Утре става на 8,а го дават от 6 месеца да стои самостоятелно.
От три дена има червени ситни пъпки по врата и деколтето(зоната отзад).Днес вече и леки червени петна.Пратих го на личният,каза от жегата,потта,да не се притеснявам.Ама аз се притеснявам.Като знам колко ме беше страх от него и го избягват,а сега не мога да дишам,ако не го видя половин час.

За ноктите аз ползвам електрическа пила. Моята е китайска на momcozy и върши много добра работа. Бебка даже я харесва. Препоръчвам на всички

Педиатъра да ви даде направление за физиотерапия.

И ние сме с електрическа пила, много ме беше страх от порязване. Веднъж я закачих с нокторезачка и имаше капчица кръв, и тя като писнааааа....скъса ми сърцето. Та веднага взех електрическа пила и се родих - горещо препоръчвам. Сега даже е удоволствие и за двете ни спа маникюрът и педикюрът на бебето

Ние сме с един зъб и втори на път. На това отдавам влошеното хранене последните дни (както и влошеният сън, в тази връзка). Надявам се бързо да избие, защото аз реално го виждам съвсем на повърхността, и да почне пак да яде нормално.

Междувременно захраних с тофу - соята е алерген, а и източник на желязо, така че доволна съм.

Мая, какво да ти кажа, никога в живота си не съм си давала сметка колко неумолимо и бързо тече времето преди да имам дете. Спомням си още в началото си мислех как вероятно няма да доживея да я видя да има свои внуци, така както поколенията преди нас доживяват. И да се чудя защо толкова късно чак я имаме, но по-добре, че е с нас сега. Това, което съм решила, е да бъда максимално отговорна към себе си и да не пилея времето ни. Някъде бях прочела преди време, че много хора казват, че биха умрели за децата си, обаче не е ясно колко наистина биха живели заради тях. Та приела съм предизвикателството да опитам точно това да направя и се надявам колкото време ни е отредено да в смислено и пълноценно.

Тревожността и при мен я има. Много, много навътре приемам всякакви новини за насилие, особено над деца или над други уязвими хора, както последните дни нашумяха случаите с възрастните хора в незаконни домове. Преди също съм имала голяма чувствителност, но сега е още по-изострена. Мисля, че сега, когато си давам сметка колко крехък, ценен и кратък е животът, опасностите ми се виждат още по-страшни.

Добра идея за справяне с такива мисли е разсейването, ангажирането с различни дейности и ходенето навън. На мен ходенето много ми помага, мога да съм навън и да ходя по цял ден.

За рефлукса, моето бебе имаше, но в голяма степен отшумя след като срязахме юздичката. Наистина мисля, че е добра идеята за гастро, за да видиш защо така се случват нещата, Шишарче. Надявам се скоро да откриете причината и да я отстраните.

Moonlit, много хубава идея за захранване със соя чрез тофу, хареса ми. А, под каква форма?

Бяла зима сме по детските центрове, беше супер. И на музикален курс още я водя. Щитовидната сега буквално ми ограничава движението, сама не смея много да излизам. Абре ще мина. Смяна на обстановката помага много също, само малко да се закрепя.

П.П Съща философията ти за живот е готина! Хареса ми “ще живея”…

Съжалявам, момичета, че някои от вас са в труден период. Никак не ми е чужда тревожността, всъщност тя никога не ме напуска. Както съм споменавала, другото ми дете е със синдром и е уязвима, често непредвидима, тотално различна. Сега с Филип все едно съм майка за първи път в много отношения. Празнувам и забелязвам и най-малките му и тривиални постижения. Те не са тривиални за мен, нито за родители на деца като дъщеря ми. Знам радостта за родител като мен да вижда, че нещата са просто…обикновени, и това да е повече от достатъчно. Грижете се за себе си, за физическото и менталното здраве, искайте и приемайте помощ от семейство, близки или срещу заплащане ако можете да си позволите, не позволявайте някой да ви внушава, че знае по-добре от вас да сте майки на ВАШЕТО дете, изисквайте от партньорите си не помощ, а балансирано разпределение на задълженията. Въртележката е голяма, но ще става по-лесно. Казвам го като човек, на когото поне с едното дете няма да му стане никога по-лесно. Но се свиква с всичко, дори болката си я нося като част от мен и рядко се вижда отстрани.
И в трудните моменти винаги си повтарям, че един лош ден е просто един лош ден.

Лунатичка, на 6 месеца се гледа дали могат да седят сравнително без клюмане в столче за хранене, за да се започне, но това не значи че трябва да седи стабилно. Не се притеснявай чак толкова и не сравнявай. Аз все казвам, че бебетата се допълват - едно може едно, друго друго. На курсовете, на които ходя неминуемо се сравнява и се вижда как се развиват бебетата във времето, но и виждам колко различни са.

И аз мога да препоръчам електрическа пила. При това мърдане и ритане, не мога да си представя да кръцкам с друго. А пък веднъж тръгнах да ѝ подстригвам бретона с нормална ножица. Добре че не стана беля както подскачаше, а само ѝ се отпечати ножицата на челото. От тогава вдигам перчема и само във въздуха подстригвам, ако ще да не е изцяло равно.

Съчувствам ви и разбирам за тревожността. Беба е толкова невъзможно сладка и толкова не мога да се отделя от нея, че понякога и аз имам такава тревожност, която дори не мога да опиша. От рода на толкова хубаво не е на хубаво.

Шишарче, погледни за FPIES евентуално. Аз се консултирах с Бояна Петкова, часове има онлайн буквално за следващия ден. Ние още повръщаме, макар и уж по-малко. Така и не се намери причина, а я водих на сумати гастроентеролози и си правих какви ли не експерименти.

Мая, надявам се да намерите отново пътя един към друг и да е само фаза. Аз също съм безкрайно уморена, като зомби. Като гледам снимки сега от новородения период, когато реално спях по 4 часа, изглеждам доста по-свежа тогава.

Moonlit, харесва ми това мислене за смисления живот. За годините напред и кои любими хора колко дълго ще са около нас или ние около тях въобще не смея да мисля, това ми е може би най-болната тема.