ОКТОМВРИЙСКИ бебчета 2024 тема 5

Уморена съм много! И недоспала. Не си сама.

Бебетата са едни машинки за източване на енергията. Като са подвижни пък, постоянно трябва да сме нащрек, та е изтощително да сме с тях по цял ден. Аз като ходя на работа, си почивам реално. Когато съм цял ден с детето, ми е много приятно, но съм изтощена отвсякъде

Детето ли се буди през 2 часа вечер или вие? Ако е детето по каква причина? Ако още се храни през 2 часа и то вечер не е много нормално. Би трябвяло да махате вечерни хранения отдавна, ако не сте действайте за да спи възможно най-много вечер.

Нормално е кърмените бебета да ядат през нощта и до две години даже. На кърмени бебета не се "махат" хранения, а се кърмят на поискване.

Може след 18 месеца да се направи нощно отбиване заради зъбките, но не е задължително

Ами аз все още го кърмя през нощта, реално той не се събужда, защото е гладен, а за успокоение. Единствената грешка, която направих е, че не знаех, че всъщност отбиването трябва да стане от дневните кърмения, поне така ми казаха. Защото сега го кърмя само сутрин и вечер и през нощта когато се събужда… Но да, ще се опитам да редуцирам нощните кърмения.

Аз не мисля, че има правила, по които трябва да стане отбиването. Просто с увеличаването на твърдата храна кърменията постепенно отпадат. Въпросът е искате ли да спрете да кърмите или не. На нас ни беше останало само едно кърмене сутрин след сън, един ден той не потърси и реших да не предлагам и приключихме. Но преди това вече бях спряла да кърмя през нощта от 1-2 месеца.

Момичета, отпразнувахме и ние първия рожден ден! Много хубаво мина. Всички деца се забавляваха на детския кът, а родителите им успяха да си починат и да хапнат на масата. Каките и лелите много ни помагаха с малката, баба ѝ също. Обикновено сме свикнали сами да си я гледаме и сега чак ми беше странно като някой друг я поемаше.
Радвам се, че на гостите им хареса.
Малката получи страхотни подаръци!

Здравейте и от мен.
Нашият рожден ден мина преди почти месец.
Малко след рд-то, всички се разболяхме. На малчо му е за първи път.
Мъчим да лекуваме едни сополи и не става. Ходим на лекар през 3 дни, да го следи и започнаха да ни се разминават вижданията с педиатърката.
Детето е с гъста хрема, носа му постоянно е пълен и кашля от нея. Няма хрипове, няма зачервено гърло, няма температура.
Опитахме с курс коризалия, инхалации с физиологичен и осцилококцинум. След това минахме на Студал 2в1, дентокинд, промивки на носа и капки цилоксан. Аспиратор използвам само сутрин, защото тогава буквално е задръстен.
Първо ме предупреди, че няма да излекуваме сопола, само ще го овладяваме, защото абсолютно всички зъби са напънали едновременно.
От петък до днес пробиха 4 бр.
Днес ми изписа инхалации с пулмикорт и ако не се подобри до петък, започва антибиотик.
Тук вече нещо ми стана странно - уж сополите бяха от зъбите, кашлицата е повърхностна - от стичащ се секрет, изведнъж ще лекуваме кашлица и то с тежки лекарства, а няма как да спрем секретите.
Отключва ми се травмата с най-голямото ми дете, когато получаваше по 2 бронхита на месец, през ден бяхме в спешното за урбазон и никой не разбра какво му е близо 1 година....докато не изхвърлих всички лекарства и той просто се оправи.
Иначе малкия е огън. От два-три дни се опитва да ходи сам. Прави по 3-4 крачки и много се кефи. Добре, че не кандидатствахме за яслата, защото не проходи "в срок".
На ясла - Януари. Аз започвам работа от 17 Ноември и честа по гледането му се пада на баба ми, колкото и да не й се искаше. Ще се гледат до края на месеца, после ще си взема болничен, после малко с баща му и така ще се завъртим някак.
Много е свикнал само с мен, тежко ще му бъде. Сякаш усеща, че ще се разделяме и започна да не се отделя. Даже, когато си играе, си взима играчка и ми сяда в краката. Сърцето ми се къса, че трябва да го оставя.
Мляко пие сутрин, понякога и преди заспиване, но не всяка вечер. Яде нашата храна.
Категорично отказва супи и по-редички храни.
Правя му кисело мляко с овесени ядки и плодове, сандвичи, когато направя пастет изяжда по 2 цели филии 😳🙄 Всичко печено - картофи, ориз, месо, мусаки, кюфтета....Абе в тава да е, не в тенджера.
Вчера баща му, с огромен ентусиазъм, направи пилешка супа и беше убеден, че на малкия много ще му хареса. Аз не съм фен, но наистина беше много вкусн. Боби хапна 3-4 лъжици, с видимо недоверие и се отказа 😁

Skady напълно те разбирам, аз се чувствам много странно, когато някой друг се занимава с него. Първо, че той по принцип не позволява да го пипат, само батковците и баща му. Но някой път, ако нещо се залъже с леля си или баба си... на мен ми става едно такова.... все едно съм го натресла. Нервно ми е, гузно ми е, не го държат правилно, не разбират какво иска, не знаят как обича да си играе .... вътрешно излизам от кожата си и ми идва да го грабна и да избягам с него 🫤
Много бързо се научи да си заспива сам в леглото. Когато казвам "сам" е малко условно - кошарата му е плътно до спалнята и аз лежа на нея, докато той заспи. Знае, че съм там, пея му няколко песнички, Галя го малко по главата или бузката и го оставям да си заспи, без да го закачам. За мен си е малка победа, предвид че до онзи ден заспиваше само ако сме се гушнали на спалнята.
Опитах да му чета книжки - не става. Изправя се в кошарата и се мъчиш да докопа книжката и да я скъса.

И едно притеснително нещо - започна да ме бие. Ако не му дам да пипа нещо или му кажа "не" се обръща и ме шамаросва, ама истински. На този етап, му хващам ръката и му казвам, че така не се прави /то е ясно, че не ме разбира съвсем още/, обаче той си продължава и докато не ме шляпне не кротва.
Никой не го е удрял, не знам как се научи на това и не знам как би трябвало да постъпя, за да разбере, че не трябва да го прави.

Лейла, трябва да се запознаеш с повече литература по въпроса, за да се коригира докато в всв още податлив на промяна. Чета в групата за детска психология за деца на по 5+ години със страшни проблеми с бой къч родителите (майките си). Трябва повече информация да споделиш (на професионалист), за да оцени какви грешки може би допускаш - интонация, език на тялото, дали предлагаш алтернатива (например винаги, когато родителят каже “не”, трябва да му се даде друго - “не, не може котешката храна, ето ти тая кутийка” и пъхам в ръцете от сушилника с чиста посуда една обикновена кутийка за храна. Веднага почва да в разглежда. “Не, не може лампата, ето ти един чифт чорапи”, общо взето каквото ми е под ръка и е сравнително непознато на бебка. Взимам я и в противоположния ъгъл на стаята. Казват, че сега може да не изглежда, че това дава резултати, но се натрупва с времето да уважават нашето “не”, без да задълбочават твърде много бунтарски отказ да го чуят.) Но при вас може да е нещо съвсем различно. Аз усещам как някой ден ще имаме проблеми със забраните от мъжа ми, защото той не в способен да ѝ се скара истински, тонът му винаги звучи като на игра, един такъв миличък и не знам, аз звуча много по-строга и категорична.

Чета доста, също гледам видеа на няколко професионалисти.
Отнемането на вниманието го практикувам максимално. Проблема е, че вече всичко вкъщи му е скучно. Иска да изследва, да пипа нови неща, да отваря нови шкафове.....като всяко дете.
Вчера се научи сам да отключва закопчалките на чекмеджетата. Не играе с играчки, повече му харесва да вади дрехи, посуда, да разхвърля. Мъкне постоянно лъжички, храни мен, кучето, прахосмукачката.... Сега откри аквариума, но не му стига да гледаме рибките, трябва да ги пипа - голям зор да бърка вътре 😆. Абе общо взето започва тази възраст, в която трябват здрави нерви и търпение.
Когато му казвам не, тонът ми е винаги равен и строг. Не викам, не крещя. ММ пък точно това прави - повишава тон и започва да аповтаря като папагал "Не,не, не, не казах". Вбесява ме. Със сигурност ще потърся още инфо по темата.

Той нямаше ли да тръгва на ясла? Там няма да му е скучно.

Да, трябваше да тръгне от утре, ама не проходи. От Януари ще го пусна